Как се справяте с карантината?

[Роми]

преди 4 часа, samuraika каза:

Ох, при нас карантина не е имало, така че стриктно погледнато карантината не ми се отразява никак.

 

Никога не съм имала реалното чувство, че съм на остров, защото живея на 45 минути от едно от най-добре свързаните летища в света....което сега работи на 2% от предния си обем.

 

С една дума...

Бляк.

 

 

Има ли шансове скоро да допуснат туристи от Япония? Толкова исках да видя тази година японската есен! Да се надяваме ли поне на сакура 2021?

[Брани]

ОТКАЧААААМ!

 

Това е горе-долу, с две думи ... 🙂

[Гост]

Никой няма как да знае какво носи един локдаун за някои хора. Чуждите обувки са винаги чужди...

 

Да си сам, изолиран, без никой наоколо. Да си рискувал цялото си бъдеще точно преди локдауна – напуснах работата си в UK (месец март) заради спечелен договор в Швейцария от 6 април (няма такова щастие!), и да виждаш как то се изплъзва между пръстите ти. Да чувстваш с порите си как си достигнал мечтата си и виждаш как тя започва да се изпарява, без да можеш да направиш нищо. И да умираш просто...

 

Да стоиш разкрачен между две държави, в капан, със затворени граници, с всички договори приключени (и без Интернет), и без да знаеш кой път да хванеш изобщо. Да те облива обществото със заплахи непрекъснато, ако нарушиш дадено правило – само човек, живял в UK, познава обстановката. Да няма една ръка да хванеш или да прегърнеш някого, защото нямаш право да излизаш, а твоите близки са на един самолет разстояние. Да се опиташ да кажеш нещо публично, за да махнеш този камък и да усещаш присмех. И да се затваряш още повече в себе си. Да чувстваш с порите си как ти притискат главата медиите и да не можеш да дишаш...

 

В общи линии месец март беше съвършен ментален кошмар за мен. Благодаря на всички от форума, които ми писаха със загриженост – никак не бяха малко. Благодарна съм на приятели, че ми звъняха всяка вечер и говорехме с часове, докато обикалях покрай Темза и вътрешно се разпадах на съставните си части.

 

Огромна късметлийка съм, защото новата ми компания се оказа рядко коректна. Потвърдиха ми договора в началото на април независимо от рецесията, изпратиха ми лаптоп от Цюрих и два месеца работих дистанционно. На 1 юни успях да се преместя и физически в Швейцария. Изключително щастие е да достигнеш мечтата си.

 

Много съм внимателна в общуването си вече, особено в поляризираното ни общество, защото вътрешните ни граници – поне моите, са раними и чупливи, и не искам да ги разрушавам безмислено.

 

Поздрави с едно от любимите ми места от това лято. Бъдете здрави!

 

[MayaS]

Дано и занапред късмета да не те напуска. Пожелавам ти успехи и много незабравими пътувания.

32 minutes ago, Rainy said:

Огромна късметлийка съм

Дано и занапред късмета да не те напуска. Пожелавам ти успехи и много незабравими пътувания.

[traveler]

Чудех се къде се изгуби.

Радвам се,че си се оправила!👍

[ДиянаВ]

43 minutes ago, Rainy said:

Поздрави с едно от любимите ми места от това лято. 

 

Такива поздрави се приемат само на живо и на място 😉. Кога е подходящото време от годината за скитане из Швейцария? Аз такова ... за един преятел питам 😀

[liliya]

Преди 1 час, Rainy каза:

Поздрави с едно от любимите ми места от това лято. Бъдете здрави!

 

Много красиво! Радвам се ,че всичко вече при теб е наред. Всъщност чудех се , защо не попадам на твои коментари, липсваха ми.

Ти също бъди здрава! Поздрави 🙂

[Роми]

Преди 1 час, Rainy каза:

 

 

Огромна късметлийка съм

 

И аз се чудех къде изчезна един от най-любимите ми автори във форума! Бъди все такава късметлийка, помня прекрасния ти разказ за Швейцария и как я преоткрих от  вашия разказ с Мари. Дано си щастлива там и обещай отново да пишеш и снимаш !

[Бръмбар]

@Rainy, радвам се, че все пак нещата са се оправили при теб. Бъди здрава! И аз като много хора тук се чудех къде изчезна. Надявам се да се появаваш по-често пак. 

[Травеолани]

@Rainy Много хубаво и емоционално написано! Радвам се, че нещата са ок при теб. Ще очакваме снимки от Швейцария. 
Да, наистина много трябва да се внимава с комуникацията, доста ни настроиха един срещу друг и много хора се палят бързо.

[Фил]

преди 6 часа, Роми каза:

Има ли шансове скоро да допуснат туристи от Япония? Толкова исках да видя тази година японската есен! Да се надяваме ли поне на сакура 2021?

Една статия с днешна дата:

The bureaucratic wall that hampers entry to Japan

[Crazy Horse]

@Rainy, това, което разказа е доста стряскащо, но много се радвам, че е приключило със щастлив край! Поздравления за новата работа! Струва ми се, че за емоционален и слънчев човек като теб, Англия е прекалено мрачна, дъждовна и сива. Мисля, че ще се чувстваш по-добре в Швейцария, не само по време на карантина.

[Lyubina]

@Rainy, липсваше ми.

Радвам се да те видя отново и се надявам неприятните преживявания да са отминали и да се наслаждаваш на красотата там, където си. 

Голяма прегръдка! 

[Роца]

@samuraika, @Rainy, имате по една голяма прегръдка от мен!

 

При нас (Франция) до 2 дни ще се реши дали ще имаме втори локдаун и ако да, какъв ще е - пълен, частичен, на цялата страна, на региони... 

Аз си самостискам палци да не стигнем пак до локдаун със затваряне на училищата, понеже през април щерката има няколко изпита за матурата на следващата година и няма да е лошо все пак до поучат малко през годината. Пък и по време на предния, имаше моменти, в които ми прикипяваше. Хем съм ведър човек със сравнително лек за живеене характер, понякога се чудех дали ще изляза все още омъжена от тази изолация 🙂 (а с Роцев по принцип се спогаждаме чудесно).

От март до септември бях 100% home based, но тъй или иначе и преди пандемията работех 3-4 дни седмично от къщи. От септември някъде ходя в офиса за 1 ден на всеки 2 седмици, поне да видя други възрастни, освен Благоверния. Отразява ми се добре. Само дето от стоене пред компютъра вкъщи започвам да се схващам и реших да инвестирам в геймърски стол 🙂.

Мерките си ги спазвам, понеже мъжът и донякъде дъщерята са в рискови групи, та гледам да не им докарвам допълнителни рискове. Пък и като съм с маската, си припомням младостта, когато работех с ХИВ-проби и в лабораторията не само бяхме с маски, но и понякога се налагаше да обличаме комбинезони, с които приличахме на сперматозоиди 😂.

 

Но пък, понеже съм оптимист, плахо планувам вече пътешествията за догодина. Списъкът с нещата за посещение в Япония е вече готов. Сега остава да видя как ще мога да сместя в 2 седмици места, за които ще трябва поне месец 🙂 .

[Bellaero]

Страх ме е да не умрем от страх, тъпотия и безсилие!

По принцип от ежедневието ме спасяват краткосрочните планове и бързите забежки до някъде. А сега какво, нищо!

Бях в Испания през март точно преди да избухне короната в Европа, ходих три пъти до Гърция през лятото, този месец в Малта и до Бергамо за еднодневна разходка. И не ми стига, а пътувания/спасение не дебнат отникъде.  Ако ще се мре от корона, да се мре! Но междувременно да не пукнем от насаждан страх и липса на свобода!

[ДиянаВ]

23 minutes ago, Bellaero said:

Страх ме е да не умрем от страх, тъпотия и безсилие!

По принцип ме от ежедневието ме спасяват краткосрочните планове и бързите забежки до някъде. А сега какво, нищо!

Бях в Испания през март точно преди да избухне короната в Европа, ходих три пъти до Гърция през лятото, този месец в Малта и до Бергамо за еднодневна разходка. И не ми стига, а пътувания/спасение не дебнат отникъде.  Ако ще се мре от корона, да се мре! Но междувременно да не пукнем от насаждан страх и липса на свобода!

Само за статистиката питам 🙂. Като ходи на тези места, пътьом хвана ли от някъде корона? 

[MCC]

@samuraika, тъкмо тези дни си мислех за Япония (и кога ли пак ще можем да планираме пътуване до там) и се сетих за теб. Жалко за къщата, но здраве да е.
@Rainy, добре дошла в Швейцария! 

Иначе по темата - много добре ми се отразява т.нар. карантина. 

В Швейцария мерките не са стигали обхвата/нивото на други съседни държави или България. Lockdown в пълния смисъл на думата не е имало все още. Всеки кантон решава за себе си, спрямо епидемиологичната обстановка. В Женева маски в момента се изискват на обществени места (затворени и отворени), но не и на улицата. Въпреки това, има хора, които и по улицата си ходят с маска по желание. На мен носенето на маска не ми пречи и не го възприемам като нарушаване на личните ми права и свободи. Приемам го като временна необходимост и проява на грижа и солидарност към по-уязвимите. Това е просто едно парче плат - не тежи, не заема място, не струва скъпо. Ако има вероятност да предпази мен или някой друг, не виждам защо да я пренебрегвам. 

 

Много ми е добре да си работя от вкъщи. Наспивам се повече, сутрин не бързам, понякога помежду служебните задачи успявам да свърша и малко домашни такива. Мъжа ми работи в другата стая - като имаме дни с пълен календар, може и цял ден да не се видим; други дни обядваме и/или пием кафе заедно. Голямата разлика е, че вече не се прибираме от работа в 8 вечерта (при начало на работния ден в 9 сутринта) - в повечето дни до 6 сме приключили. По-отпочинали сме, а продуктивността ни е същата. 

 

Лятото успяхме да реализираме две по-далечни пътувания - едно до Миконос и едно до Чинкуе Тере и Флоренция. През останалите уикенди опознавахме планинските пътеки из Швейцария, брахме грозде в Lavaux, и се излежавахме на дивана с някой сериал (превъртяхме The West Wing за n-ти път). Не се чувстваме ограничени и не ни е скучно. Единствено ни е тъжно, че несигурността при пътуванията прави невъзможно да планираме да се видим със семействата ни. Това на моменти ни натежава. 

 

Личното ми мнение е, че от нас самите зависи колко скоро ситуацията ще се нормализира и пак ще можем да излизаме/да се събираме с хора/да пътуваме. Следователно правя каквото е необходимо (а то е наистина много малко), за да стане това по-скоро. 
 

[samuraika]

преди 11 часа, Роми каза:

Има ли шансове скоро да допуснат туристи от Япония? Толкова исках да видя тази година японската есен! Да се надяваме ли поне на сакура 2021?

За съжаление, скоро - не.  Олимпиадата може би (ако пък, едва ли не....) да доведе до някакво разхлабване на някакви режими за влизане, но то не зависи само от японските власти. Нали вече го изяснихме - всичко е геополитика, стратегия, вътрешни нагласи,избори и , може би, някъде там, в малки количества се мъдри и някаква наука...?!? Цяла Източна Азия, а и Океания като гледам са предприели този подход - силно рестриктивен режим на пътуване. Докога - казва ли ти някой. Мен ме отчайва нагласата на местните - много са разпасани нещата според тях, никой не трябва да припарва.🙄 Пресметнаха, че туристите в Япония хачат приблизително толкова, колкото японците в чужбина и сега има държавно спонсорирана кампания за насърчаване на вътрешния туризъм. Та няма и мощно лоби да се застъпи за отваряне на границите.

За сакура 2021 много зависи от това каква зима ще изкараме - света имам предвид, не само Япония. Ние сме балансирали нещата за сега и никой не иска да поема риск. Никой политик не би предприел решения, за които после да го сочат с пръст и да викат - "ей тоя е виновоен".  Имаме си нов премиер, в тази връзка го казвам.

Аз се надявам да мога до България да си отида лятото - до толкова съм избутала плановете назад...

 

@Rainy @Роца @MCC🥰

 

 

 

[Happy_Traveler]

 Сега като ви чета и чак се смея на случилото се, егати цирка. 🙂

 

 Аз бях една от най-побърканите в началото, но след 15 дни вече не ми беше интересно да се побърквам. 😀

 

  Аз съм благодарна на събитията - имах време да се обърна към себе си, да посетя семинари, уроци, личностно развитие. Дигитализирах бизнеса си, намерих си нови партньори, открих онлайн фитнес треньор. Създадох много нови приятели и познати. 

 

  И така - от едната крайност през март 2020, на 06.09 се озовах в другата - обратно в Танзания, където хората казват: "Помните ли, че през март имаше някакъв вирус и се преобличахме на двора?" 

Тук се убедих, че наистина всичко е в главите ни - ако не чуеш, че има нещо и не знаеш, то не ти действа и не съществува. Забравих какво е дезинфектант и маска. А пък ако вирусът беше толкова заразен - с хигиената тук - отдавна да сме пукнали. На всичкото отгоре интересът на мои познати към Танзания се засили и започнах да организирам екскурзии. Прави са хората като казват, че няма криза, а само възможности.

  

[samuraika]

@Happy_Traveler съгласна съм с теб, и аз усещам една вселенска умора от това да се тревожиш и да го мислиш, това е може би най-натоварващото. Аз май му свикнах - някои неща се механизираха, за други вече не ми пука (тук маски са се носели и преди короната, та това ми е най-малкия проблем).

Но не е редно да се слагат под един знаменател страни като Танзания и Япония.

В Танзания средната продължителност на живота при мъжете е 62 години, в Япония е 81. В Танзания мъж на 70 е грохнал престарял старец, дето Господ е забравил да си го прибере, в Япония е шофьор на такси, бизнесмен, учител - пълноценен участник в социално икономическия живот на страната. Освен това в Танзания грип и пневмония са на второ място по причинители на смъртност - естественитя подбор отдавна е "отнесъл" по-лабавите. Япония е с най-застарялото население в света - за добро или за лошо това оказва огромно влияние върху това какви решения ще се вземат.

 

Най-добрата стратегия е - няма смисъл да се тревожиш за неща, които могат да се поправят. Няма смисъл да стревожиш и за неща, които не зависят от теб и няма как да се променят...

[Брани]

преди 7 часа, samuraika каза:

 

Най-добрата стратегия е - няма смисъл да се тревожиш за неща, които могат да се поправят. Няма смисъл да стревожиш и за неща, които не зависят от теб и няма как да се променят...

Като си спомням реда и дисциплината в Япония, сигурно вашият Ковид се е скрил някъде по ъглите и трепери и не смее да гъкне и да заразява хора. И дано 🙂

[darinamarinova]

Ако някой се вълнува - аз и сестра ми положителни вече 10ти ден с коронавирус. Вече сме си съвсем добре, аз имам малко хрема, но вече се оправяме.

При нас не знам как стана заразяването, защото и 2те не сме виждали почти никого, не сме пътували или ходили по дискотеки, барове и тн. И 2те започна с хрема и брутално главобовие (аз никога не съм имала за 31г. и сега ми беше брутално). Сестра ми започна 2 дни по-рано и аз явно го лепнах от нея. Веднага при първите признаци се затворихме вкъщи и не сме виждали никого и благодарение на това не успяхме да заразим близки хора - нито някой приятел, нито майка ни, която има сърдечни проблеми.  

РЗИ още не са дошли да ни проверят, при приятели идват на 10тия ден да дават "предписания" 😄

Майка ми има близка, която е в Инфекциозна и тя ни предписа по телефона какво да пием. Ние взехме превантивно силен антибиотик и затова спряхме веднага наченките на кашлица, пием всякакви имуностимулатори, противогъбични и какво ли не още. При сестра ми имаше пълна загуба на обоняние и вкусови рецептори, при мен има само на обоняние. Поне досега и 2те не сме изпитвали никога такава загуба на мирис/ вкус - поне при мен за мириса каквото и да помиришех - парфюми, подправки, препарати - никакво значение. При сестра ми сега някои храни ги усеща странно и малко по-малко ни се връщат рецепторите, но е доста бавно и някои неща все още не ги усещаме.

При мен понеже имам висок диоптър (4 на едното и 6 на другото око) имах и брутална болка в очите (не да те сърбят очите, а все едно нерва вътре в окото го усещах). Това главоболие си продължава от време на време без никаква причина или умора и при други хора продължавало месеци след излекуване (да се следите, ако се колебаете дали не сте болни).

Като цяло ние го изкарахме доста леко, смея да твърдя, аз съм карала тежки бронхити и съм кашляла в пъти по-зле, но не беше и съвсем лека настинка. И ние имахме наченки на кашлица, която може би можеше да прерасне в доста опасна пневмония, но като цяло и двете сме в благоприятна възраст, без заболявания и горе-долу имаме добра имунна система, но за болни и(или) възрастни не мисля, че биха го прекарали толкова леко. 🙂 

 

[Lyubina]

Радвам се @darinamarinova, че го карате леко.

Дано всичко приключи благоприятно при вас двете.

И да, РЗИ изобщо трудно реагират напоследък. Не знам дали е поради липса на капацитет (че и това е много възможно) или поради лоша организация.

Нас, ако не бяха ни уведомили самите болни, никой не ни се обади, нищо не ни каза, ние сами си търсехме пътеките как да реагираме.

[darinamarinova]

@Lyubina Вие не сте ли в Белгия или с такова впечатление съм останала?

За РЗИ мога да кажа само лоши неща, както и за цялото ни здравеопазване.

А само да кажа, че на мен теста ми излезна на 19ти октомври, но РЗИ първо ме убеждаваха по телефона, че карантината ми е от 20ти. Явно на 19ти е можело да си обикалям и да си разнасям вируса където си искам.

 

[Lyubina]

Бяхме в Белгия.

От няколко години сме си тук.

За РЗИ не коментирам, но за цялото ни здравеопазване, ще се възпротивя на мнението ти.

Ако беше толкова лошо, можеше и да няма с какво или кой да ви лекува 😉