Прескочи до съдържание

Разкажете интересна случка по време на пътешествие


goldeneyeful

Препоръчани мнения

В Доха сме, само аз и дъщеря ми на 9г. Ставаме рано за полет 2ч и половина преди него и излизаме от хотела за такси.

5 звезди дръжки, в Доха за нищо ги нямат, нито такси, нито предлагат да ни викнат, пиколото ми вика, ако искате такси тръгнете натам. А тази сутрин имаше яка мъгла, видимост 30-40м, колите масово на аварийки.

В такива часове рано съм свикнал половината коли да са таксита, да , ама в Доха по едно такси на 50 коли, и то или червено или изобщо не ни обръща внимание на махането.

Тръгнахме към центъра, махам аз - нищо и така остана 1:30ч до полета. Нещата започват да стават критични. Да изпуснем полета от такава глупост, щеше да е непростимо. 

Виждам аз едно такси червено на светофара. Отивам при шофьора и му обяснявам да ми повика такси с жестове, той обаче не връзва изобщо. В тоя момент 2 коли по-напред, в един джип, една арабка, само очите и се виждат и ми маха. Отивам при нея, то стана зелено, клаксони...тя ми маха, качваме се и ми вика ще ви закарам, много малко английси знаеше. Казвам и че ми трябва такси, да отидем до някоя стоянка, а тя ми вика, казвайте за къде сте, ще ви закарам. И аз - за летището. Направи тя обратен завой и тръгна към летището. На половината път изпреварихме едно такси, тя му махна, спря, каза му за къде сме и се прехвърлихме в него. Благодарих и няколко пъти, какви хора имало значи, щеше да ни закара и до самото летище, ако не бяхме изпреварили това такси!

  • Харесвам 41
Връзка към коментар

Така е Oshko, добри хора има навсякъде.

Случка преди няколко години. Слизаме със сина от Доломитите към Агордо - градче в една от долините, откъдето да си вземем превоз за Бергамо. Планината е зад нас, около нас птички, тревички, идилия. Докато слизахме по пътеки и черни пътища добре, ама нали обичат да си угаждат пустите му италианци(с най-добри чувства към тях де:), накрая към 10-ина км асфатирано стръмно пътче. Който е слизал с раница и планинарски обувки по асфалт, ще разбере за удоволствието, което ни предстоеше.

Бе я  да видим как е стопа тук. Ама то един трафик...пустош. Еле се зададе отгоре колица. Направи си труда човека да спре и да ни обясни и покаже, че е пълен с някаква покъщнина ли беше, що ли. Ами продължаваме си. След не много време пак нещо запърпори отгоре, Късмет, една женица смъква баща си на преглед в градската болница и ни спря. А то една мъничка Пандичка, те двамата и ние двама с раници. Да са живи и здрави, оставиха ни до автогарата. 

Там пак късмет - заради местен празник направили промени в разписанието и буса, който трябваше да вземем тръгнал по-рано, а другия чак вечерта. А уж бях проверил от Бг по дати и часове.

Решихме да продължим със стопа, има - няма 30-ина км до гарата на влака за Бергамо Хич да не върви стопа, все някъде ще ни стигне вечерния бус. 

Ами почти веднага спря добър човек, извини се, че е за наблизо, но каза, че ще ни остави на добро място за стоп. И прав излезе, на третата кола ни излезе късмета. Малко по-голяма колица, С3. Посъбрахме се как да е. Майка и дъщеря, имали вила по балкана и се прибират. Та поживо-поздраво закараха ни до гарата за Бергамо. Благодарности, прощални прегръдки, целувки. 

  • Харесвам 15
Връзка към коментар

Тунизиецът е бил много 'смел'. Да беше се пробвал на някоя консервативно облечена жена, че да види какъв бърз прав ще го получи.

 

***

 

Лято, жега е, късен след обяд вървим по улиците на Билбао. Решаваме да седнем на маса отвън на едно кафене. Мъжът ми си поръчва айс-кафе, аз вече не си спомням какво. След малко сервитьорът носи поръчката и сервира на мъжа ми малка чашка еспресо и в друга стъклена чаша кубчета лед. Ето това е айс+кафе. :lol:

Сервитьорът не говори английски, нито френски, но млад мъж, говорещ френски, от съседната маса ни помага да му обясним какво е според нас айс-кафе. Не предлагаха такова, извини ни се. Мъжът ми си поръча спрайт или тоник, или каквото подобно имат.

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Преди много години, в Юздере (Турция), докато бях на морска почивка, се събрахме на вечеря с български летци на вертолети, разкватировани в Турция да помагат в борбата с пожарите. Отидохме в едно местно заведение и почнахме да си поръчваме разни неща. Все още не бяхме поръчали основното ядене и се появи собственикът на заведението, въодушавен, че българският екипаж, който се бори с пожарите, беше в неговото заведение. Разбира се, той (собственикът) искаше да се постарае, като предложи услугите си да ни посъветва в избора на основно ядене. Разговорът се проведе на английски. И с един тържествен патос ни каза, че ще предложи нещо, което досега не сме пробвали. И ние, озадачени, попитахме "Какво?". Собственикът рече "Гювеч" :) . И тогава капитанът на екипажа се изправи и рече "А, ти знаеш ли в България на какво казваме "гювеч"? ;)  :P  . Собственикът каза "Не". И капитанът отговори "Eat and drink for free" :lol: :lol: :lol:

 

П.С. в крайна сметка си платихме, но падна голям смях и веселба :)

  • Харесвам 18
  • Смея се 2
Връзка към коментар

Пътувам с кола към Измир (Турция) 2010

карам си аз и решавам, че е време да напълня бутилката с газ, спирам на някаква бензиностанция посред нощ гледам колонката пише LPG и се зарадвах. Идва служителя полузаспал вижда българския номер и веднага  - Булгаристан Йес Йес.

След много кратък разговор му казвам "Full" - OK

Слага нашия човек маркуча пуска да се пълни и влезна някъде навътре .

Газта се напълни и вече започва да трака усилено, че препълва, трака , трака аз се оглеждам онзи го няма чакам, чакааам вече поне 40 - 50 секунди тракане , от там решавам да натисна червения бутон, които спира колонакта аварийно ... Баам по бутона ...и от там като се включиха едни аларми. Цялата бензиностанция вие в аларми през ноща , онзи пристига и вижда ситуацията  и веднага наобрано да спре алармите . Беше му екстремно събуждане !

  • Харесвам 6
  • Смея се 1
Връзка към коментар

И ние имаме интересни случки от Турция. Пътуваме 2011 г. с мотор и минаваме през някакъв град. Жега 40 градуса. На един светофар точно светва зелено и отбиват движението да мине колона сватбари. Обаче тая колона се точи, точи... няма край. А ние стоим с екипировката и от нас се лее пот. Накрая мъжът ми не издържа, издебва тези дето отцепват, че са разконцентрирани и дава мръсна газ. Минаваме през колоната, а онези хукват след нас да ни гонят и да крещят. В крайна сметка моторът се оказа по-бърз от тях :)

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
  • 2 месеца по-късно ...

Ах каква хубава тема:) Моята история е от Сантяго. Тъкмо бяхме приключили с Каминото и решихме да си хванем автобус до Финистере. Уви, оказа се, че сме изпуснали последния. Спомних си, някъде бях чела, че ако таксито е пълно излиза колкото автобуса. Перфектно, ние бяхме 4-ма. Отиваме при първото такси и питаме - 110 евро (далеч над автобусното билетче). Шофьорът говореше само испански. Обясни на моята приятелка, че за 110 евро ще ни направи 3-часов тур по цялото крайбрежие и ще ни прибере в Сантяго. Не ставаше. За какво ни беше тур с такси след като щяхме да прекараме там 3 дни. Приятелката ми определено не споделяше моите планове да пазарене с шофьора и по едно време спря да превежда:) А приятелите ни вече се правеха, че не са с нас. По едно време ме зарязаха да си се пазаря на английски с нищо неразбиращия шофьор и тръгнаха да търсят друг вариант. Вероятността аз да проговоря испански беше по-малка от тази той да проговори английски. Затова реших да започнем от лесните думички и да се запознаем:) Казваше се Мануел. След хиляди неразбрани думи и ръкомахания се нави да ни закара за 80 евро без 3-часовата разходка. Връщат се моите хора, не намерили по-добър вариант и се качваме при Мануел. Спира той на първата бензиностанция и ни купува вода:) И изведнъж ми казва нещо, което аз не разбирам. Моята приятелка превежда. Щял за без пари все пак да ни направи тура, ако сме имали 3 свободни часа, защото много ни харесал. Навиваме се. С какъв ъкъл не знам. Трябва да призная, че това беше най-добрият непрофесионален тур, на който бях присъствала. Накрая минаваме покрай Финистере и той ни казва, че ще ни закара да видим фара и ще ни остави там. Ние приемаме. Ама откъде да знаем, че фарът е на 5 км от градчето и то по един баир. Вече е 11 вечерта и като цяло през деня бяхме минали последните 20 км от Каминото. Така че тези 5 км щяха да ни се видят като 50. Аз се изцъклям и казвам " О, но, но", а той се обръща към моята приятелка " Кажи на Алекс, че това е разликата между 80 и 110 евро". Хаха. Голям смях падна с този Мануел. Всъщност си ни върна в градчето, намери ни къде да нощуваме и ни заведе в някакво много добро заведение на негов приятел. А ние му оставихме 40 евро бакшиш с голяма усмивка на устата. Ей така се прави бизнес:)

  • Харесвам 17
Връзка към коментар

Ах каква хубава тема :) Моята история е от Сантяго. Тъкмо бяхме приключили с Каминото и решихме да си хванем автобус до Финистере. Уви, оказа се, че сме изпуснали последния. Спомних си, някъде бях чела, че ако таксито е пълно излиза колкото автобуса. Перфектно, ние бяхме 4-ма. Отиваме при първото такси и питаме - 110 евро (далеч над автобусното билетче). Шофьорът говореше само испански. Обясни на моята приятелка, че за 110 евро ще ни направи 3-часов тур по цялото крайбрежие и ще ни прибере в Сантяго. Не ставаше. За какво ни беше тур с такси след като щяхме да прекараме там 3 дни. Приятелката ми определено не споделяше моите планове да пазарене с шофьора и по едно време спря да превежда :) А приятелите ни вече се правеха, че не са с нас. По едно време ме зарязаха да си се пазаря на английски с нищо неразбиращия шофьор и тръгнаха да търсят друг вариант. Вероятността аз да проговоря испански беше по-малка от тази той да проговори английски. Затова реших да започнем от лесните думички и да се запознаем :) Казваше се Мануел. След хиляди неразбрани думи и ръкомахания се нави да ни закара за 80 евро без 3-часовата разходка. Връщат се моите хора, не намерили по-добър вариант и се качваме при Мануел. Спира той на първата бензиностанция и ни купува вода :) И изведнъж ми казва нещо, което аз не разбирам. Моята приятелка превежда. Щял за без пари все пак да ни направи тура, ако сме имали 3 свободни часа, защото много ни харесал. Навиваме се. С какъв ъкъл не знам. Трябва да призная, че това беше най-добрият непрофесионален тур, на който бях присъствала. Накрая минаваме покрай Финистере и той ни казва, че ще ни закара да видим фара и ще ни остави там. Ние приемаме. Ама откъде да знаем, че фарът е на 5 км от градчето и то по един баир. Вече е 11 вечерта и като цяло през деня бяхме минали последните 20 км от Каминото. Така че тези 5 км щяха да ни се видят като 50. Аз се изцъклям и казвам " О, но, но", а той се обръща към моята приятелка " Кажи на Алекс, че това е разликата между 80 и 110 евро". Хаха. Голям смях падна с този Мануел. Всъщност си ни върна в градчето, намери ни къде да нощуваме и ни заведе в някакво много добро заведение на негов приятел. А ние му оставихме 40 евро бакшиш с голяма усмивка на устата. Ей така се прави бизнес :)

Ех Алекс, наистина много приятна история! :) 

Връзка към коментар
  • 4 месеца по-късно ...

Някой да е имал интересна случка скоро? Да побутна темата, че е позамряла, не може да не сте имали такива. При мен в Неапол, в едно квартално ресторантче, готвачката не издържа на любопитството кой си поръчва супа "минестроне". Излезе един път проучвателно явно:), сервитьорката ме е показала дискретно, излезе втори път от кухнята и право при мен, пита: защо искаш да ядеш минестроне? Това го разбрах, отговарям ами традиционна италианска супа, да я опитам. Къде разбра, къде не, пита ме нещо, но не разбирам. Пробвам английски, не става. Пак пита, сочи супата и се кокорчи срещу мен. Включих гугъл преводача на телефона на италиански и й го тикнах в ръцете. Пише: ти сигурно си на нискокалорична диета, затова искаш да ядеш тази гадост:) и гледа към супата с отвращение. А тя я сготви;) Много се смях с нея. А супата беше хубава.

  • Харесвам 17
  • Смея се 2
Връзка към коментар

Слизам от метрото в Истанбул и усещам ,че вървя трудно.След 3-4 метра се обръщам и виждам ,че косата на едно момиче се е закачила за раницата ми и аз съм я издърпал с мен от вагона.Освободих я набързо ,извиних се и тя успя да се качи пак преди да е тръгнал влака.

  • Харесвам 21
  • Смея се 2
Връзка към коментар

Много готина тема. Ето и от мен малко парижки хумор. Юни месец бях в Париж за няколко дни и като си тръгвах към Мадрид трябваше да хвана ранно метро за полета ми. И така стоя си аз в 5:20 на метро станцията Бон Нувель и ме приближава висок силно мургав пиян циганин. Викам си, ей това ми трябваше сега да се разправям с пияни цигани. Показва ми някакво листче с някаква рисунка, която трудно би могла да мине за Айфеловата кула и ми казва - Алма, алма. Аз му отговорих на френски - не ви разбирам, съжалявам. :) Но, той се оказа упорит и ме пита отчаяно - туркиш, булгариш? ОК, викам си, няма да се правя на французин днес, може пък циганчето да се е загубило и му отговорих - да, говоря български. И той, еее, най-после някой да говори български в този шибан град! Аз съм Исмаил оооот Казаааанлък, а ти? Запознахме се и ми каза, че току-що пристигал от Ротердам, а преди това бил в Щутгарт, Милано, Любляна. С други думи, истински магеланец. :):):) Сподели, че французите го разочаровали силно, защото нито български говорели, нито турски, а той мислел, че в Париж е цивилизация. Явно цивилизацията и владеенето на българския език са неразривно свързани. Ако не беше толкова мургав щях да го взема за атакист. А, след това допълни - абе те и холандците не гооовoреха български, аааама ги научихме. :)  Реших да не питам за методиката му на преподаване. Оказа се, че всъщност търсел Айфеловата кула, качихме се заедно на метрото и го посъветвах да слезе на Плас дьо ла Конкорд откъдето ще види лесно Айфеловата кула като тръгне към река Сена. Предложи ми да ме черпел ееедно кааафе, но аз любезно отказах и с радост смених линиите на Конкорд. Така че ако някой чуе за циганин от Казанлък, който прославя името българско в Париж, да знаете, че това е чичо ви Исмаил оооот Казаaaнлък. :):):)

  • Харесвам 24
  • Смея се 3
Връзка към коментар
6 hours ago, dimitrov6 said:

Слизам от метрото в Истанбул и усещам ,че вървя трудно.След 3-4 метра се обръщам и виждам ,че косата на едно момиче се е закачила за раницата ми и аз съм я издърпал с мен от вагона.Освободих я набързо ,извиних се и тя успя да се качи пак преди да е тръгнал влака.

По-ясен знам от съдбата здраве му кажи, а ти си я освободил на бърза ръка :O Или беше грозна? :rofl:

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Последната история ме разби. В крайна сметка изгуби ли разни неща от раницата при това пътуване? И влакчетата в лондското метро не са ли интелигетни, смисъл вратите би трябвало да са оборудвани подобно на фотоклетка и да не се затварят ако има нещо на пътя им. 

Връзка към коментар
преди 3 часа, Двуцветко каза:

 

 

Та от тогава, винаги когато влизам с раница в превозно средство раницата е пред мен в ръка и никога на гърба, това съвет от мен, без майтап :)

 

Уфф, малко ми олекна като споделих кошмара си с широката публика :)

 

Ох,Двуцветко,сега ми докара тревоги! 

За пръв път ще имаме ръчен багаж раница и твоите преживелици ме стреснаха. 

Успокоявам се само с това, че нашата раница е възголямшка,  та евентуално, никоя влакова врата не би могла да се затвори като в твоя случай.

А иначе - изчетох случката на един дъх, толкова забавно си описал ситуацията!

Направо си скрит писателски талант!

 

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Значи,в този форум има не малко таланти, които рядко избухват и пишат страхотно забавно.Хора,аз ако можех да пиша така,книга щях да издам.Разказвайте по-често:)

Още си бърша сълзите от смях от историята на Двуцветко:)

  • Харесвам 7
Връзка към коментар
преди 8 часа, tch каза:

Последната история ме разби. В крайна сметка изгуби ли разни неща от раницата при това пътуване? И влакчетата в лондското метро не са ли интелигетни, смисъл вратите би трябвало да са оборудвани подобно на фотоклетка и да не се затварят ако има нещо на пътя им. 

Никакъв интеУЕкт, брат в тези врати на пустото лондонско метро, заклещи ме и ме отнесе като куце пиле домат с вееща се като Самарското знаме раница отвън. Все си мислех, че това в нашето метро не може да се случи. Вратите не биха се затворили, или ако се затворят машинистът ще види нещо стърчащо извън влака и т.н. В крайна сметка след тази случка десетки пъти в транс съм наблюдавал в нашето метро отстоянието между влак и стена на тунел разигравайки цялата ситуация. Тук има място и за чувал картофи да возиш отвън вратата, камо ли за една раничка! А тук и затворените врати, ако ги насилиш малко и се отварят. Не че съм пробвал, но съм гледал разни пичолари да го правят. В лондонското и слон не може да ги помръдне тези врати както е видно от снимката.image.thumb.jpeg.c6b1066910fd7e364789312d54048eae.jpeg

 

Има и друг момент там. Вагоните в горната си част имат едно скосяване. И като имаш една полупразна лека раница и като си е метнал през едно рамо и като си е придърпал към себе си и ако си малко по-висок и раницата идва някъде на равнище на главата, точно където е това скосяване. И може би това ми изигра лоша шега, скочих последен във влака точно преди да затворят вратите, но в цялата навалица и суматоха в час пик сутринта си на ръба на вагона и точно до врата. Човек се успокоява, че е вътре, вратите щракат зад теб, но стърчащата раница на гърба остава точно в това скосяване горе и кофти усещане като видиш как част от теб остав навън, а влакът ускорява като самолет. Ето за това скосяване на вагона говоря.

image.thumb.jpeg.8b21b034e4589f0ec5e9413f9383fd0b.jpeg

 

Докато при нас вагонът там прави прав ъгъл и много по-трудно би се получил подобен сакатлък.

image.thumb.jpeg.cc935748b4b0b6a9ec81930064e21574.jpeg

 

В крайна сметка всичко спасих от раницата, само където двата сандвича приличаха на грухана пшеница от цялото това бъхтене :)

А самата раница още си е пазя като боен трофей, тя и за друго не става де :)

Редактирано от Двуцветко
  • Харесвам 20
Връзка към коментар
преди 4 часа, AlexandraKo каза:

Ох,Двуцветко,сега ми докара тревоги! 

За пръв път ще имаме ръчен багаж раница и твоите преживелици ме стреснаха. 

 

 

Раничката в ръчичка и пред теб :)

Без майтап, вече и в трамвай влизам така.

Редактирано от Двуцветко
  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 27 минути , Мари Николова каза:

Обаче пък,какви детайлни познания си усвоил относно особеностите  на лондонското и софийското метро:)

Тази цялата случка колкото нелепа и смешна да звучи сега успя да ме стресира стабилно за известно време и десетки пъти съм е разигравал после. Нито да я пуснеш пустата раница (вътре документи и ценни неща), нито да не я пуснеш (ще ти отнесе ръцете с тази скорост, ако се занаитиш да не пускаш и запецне в някое тясно място) - мислех си, ако я прежаля и пусна да не застраша пък нещо сигурността за следващите влакове. Представях си как изпуснатата ми раница блокира/обръща следващ влак и понеже паспорта ми е вътре как на следващия ден цъфвам на първа страна на the SUN обвинен в подривно революционни мероприятия в лондонскто метро. Въобще нямах полезен ход и какви ли не хахави и кошмарни мисли ми минаваха през главата в тези минути докато чувах само едно туп, туп, туп от лашкащата се раница отвън, а аз я дърпах отвътре с презрамките така както и Тур Хейердал не е дърпал платната на Кон-Ткии и в най-големите бури в Пасифика :)

Редактирано от Двуцветко
  • Харесвам 30
Връзка към коментар
преди 13 минути , Двуцветко каза:

Тази цялата случка колкото нелепа и смешна да звучи сега успя да ме стресира стабилно за известно време и десетки пъти съм е разигравал после. Нито да я пуснеш пустата раница (вътре документи и ценни неща), нито да не я пуснеш (ще ти отнесе ръцете с тази скорост, ако се занаитиш да не пускаш и запецне в някое тясно място) - мислех си, ако я прежаля и пусна да не застраша пък нещо сигурността за следващите влакове. Представях си как изпуснатата ми раница блокира/обръща следващ влак и понеже паспорта ми е вътре как на следващия ден цъфвам на първа страна на the SUN обвинен в подривно революционни мероприятия в лондонскто метро. Въобще нямах полезен ход и какви ли не хахави и кошмарни мисли ми минаваха през главата в тези минути докато чувах само едно туп, туп, туп от лашкащата се раница отвън, а аз я дърпах отвътре с презрамките така както и Тур Хейердал не е дърпал платната на Кон-Ткии и в най-големите бури в Пасифика :)

Никога не бих я пуснала! :biggrin: Ерго, не си единственият, който ще се бори със зъби и кръв под ноктите ;) 

 

За кошмарите така те разбирам... Прелестен текст!

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.