Разкажете интересна случка по време на пътешествие

[Oshko]

В Доха сме, само аз и дъщеря ми на 9г. Ставаме рано за полет 2ч и половина преди него и излизаме от хотела за такси.

5 звезди дръжки, в Доха за нищо ги нямат, нито такси, нито предлагат да ни викнат, пиколото ми вика, ако искате такси тръгнете натам. А тази сутрин имаше яка мъгла, видимост 30-40м, колите масово на аварийки.

В такива часове рано съм свикнал половината коли да са таксита, да , ама в Доха по едно такси на 50 коли, и то или червено или изобщо не ни обръща внимание на махането.

Тръгнахме към центъра, махам аз - нищо и така остана 1:30ч до полета. Нещата започват да стават критични. Да изпуснем полета от такава глупост, щеше да е непростимо. 

Виждам аз едно такси червено на светофара. Отивам при шофьора и му обяснявам да ми повика такси с жестове, той обаче не връзва изобщо. В тоя момент 2 коли по-напред, в един джип, една арабка, само очите и се виждат и ми маха. Отивам при нея, то стана зелено, клаксони...тя ми маха, качваме се и ми вика ще ви закарам, много малко английси знаеше. Казвам и че ми трябва такси, да отидем до някоя стоянка, а тя ми вика, казвайте за къде сте, ще ви закарам. И аз - за летището. Направи тя обратен завой и тръгна към летището. На половината път изпреварихме едно такси, тя му махна, спря, каза му за къде сме и се прехвърлихме в него. Благодарих и няколко пъти, какви хора имало значи, щеше да ни закара и до самото летище, ако не бяхме изпреварили това такси!

[Светославов]

Така е Oshko, добри хора има навсякъде.

Случка преди няколко години. Слизаме със сина от Доломитите към Агордо - градче в една от долините, откъдето да си вземем превоз за Бергамо. Планината е зад нас, около нас птички, тревички, идилия. Докато слизахме по пътеки и черни пътища добре, ама нали обичат да си угаждат пустите му италианци(с най-добри чувства към тях де, накрая към 10-ина км асфатирано стръмно пътче. Който е слизал с раница и планинарски обувки по асфалт, ще разбере за удоволствието, което ни предстоеше.

Бе я  да видим как е стопа тук. Ама то един трафик...пустош. Еле се зададе отгоре колица. Направи си труда човека да спре и да ни обясни и покаже, че е пълен с някаква покъщнина ли беше, що ли. Ами продължаваме си. След не много време пак нещо запърпори отгоре, Късмет, една женица смъква баща си на преглед в градската болница и ни спря. А то една мъничка Пандичка, те двамата и ние двама с раници. Да са живи и здрави, оставиха ни до автогарата. 

Там пак късмет - заради местен празник направили промени в разписанието и буса, който трябваше да вземем тръгнал по-рано, а другия чак вечерта. А уж бях проверил от Бг по дати и часове.

Решихме да продължим със стопа, има - няма 30-ина км до гарата на влака за Бергамо Хич да не върви стопа, все някъде ще ни стигне вечерния бус. 

Ами почти веднага спря добър човек, извини се, че е за наблизо, но каза, че ще ни остави на добро място за стоп. И прав излезе, на третата кола ни излезе късмета. Малко по-голяма колица, С3. Посъбрахме се как да е. Майка и дъщеря, имали вила по балкана и се прибират. Та поживо-поздраво закараха ни до гарата за Бергамо. Благодарности, прощални прегръдки, целувки. 

[Еmilia]

На излизане от Тунис, проверяващият ми бръкна в дънките, хора! .

Такъв да го гръмнеш, направо

Затова няма да им стъпя в държавата.

[zon]

Тунизиецът е бил много 'смел'. Да беше се пробвал на някоя консервативно облечена жена, че да види какъв бърз прав ще го получи.

 

***

 

Лято, жега е, късен след обяд вървим по улиците на Билбао. Решаваме да седнем на маса отвън на едно кафене. Мъжът ми си поръчва айс-кафе, аз вече не си спомням какво. След малко сервитьорът носи поръчката и сервира на мъжа ми малка чашка еспресо и в друга стъклена чаша кубчета лед. Ето това е айс+кафе.

Сервитьорът не говори английски, нито френски, но млад мъж, говорещ френски, от съседната маса ни помага да му обясним какво е според нас айс-кафе. Не предлагаха такова, извини ни се. Мъжът ми си поръча спрайт или тоник, или каквото подобно имат.

[Yavor]

Преди много години, в Юздере (Турция), докато бях на морска почивка, се събрахме на вечеря с български летци на вертолети, разкватировани в Турция да помагат в борбата с пожарите. Отидохме в едно местно заведение и почнахме да си поръчваме разни неща. Все още не бяхме поръчали основното ядене и се появи собственикът на заведението, въодушавен, че българският екипаж, който се бори с пожарите, беше в неговото заведение. Разбира се, той (собственикът) искаше да се постарае, като предложи услугите си да ни посъветва в избора на основно ядене. Разговорът се проведе на английски. И с един тържествен патос ни каза, че ще предложи нещо, което досега не сме пробвали. И ние, озадачени, попитахме "Какво?". Собственикът рече "Гювеч" . И тогава капитанът на екипажа се изправи и рече "А, ти знаеш ли в България на какво казваме "гювеч"?     . Собственикът каза "Не". И капитанът отговори "Eat and drink for free" :lol: . 

 

П.С. в крайна сметка си платихме, но падна голям смях и веселба

[Svetlin]

Пътувам с кола към Измир (Турция) 2010

карам си аз и решавам, че е време да напълня бутилката с газ, спирам на някаква бензиностанция посред нощ гледам колонката пише LPG и се зарадвах. Идва служителя полузаспал вижда българския номер и веднага  - Булгаристан Йес Йес.

След много кратък разговор му казвам "Full" - OK

Слага нашия човек маркуча пуска да се пълни и влезна някъде навътре .

Газта се напълни и вече започва да трака усилено, че препълва, трака , трака аз се оглеждам онзи го няма чакам, чакааам вече поне 40 - 50 секунди тракане , от там решавам да натисна червения бутон, които спира колонакта аварийно ... Баам по бутона ...и от там като се включиха едни аларми. Цялата бензиностанция вие в аларми през ноща , онзи пристига и вижда ситуацията  и веднага наобрано да спре алармите . Беше му екстремно събуждане !

[Mimka]

И ние имаме интересни случки от Турция. Пътуваме 2011 г. с мотор и минаваме през някакъв град. Жега 40 градуса. На един светофар точно светва зелено и отбиват движението да мине колона сватбари. Обаче тая колона се точи, точи... няма край. А ние стоим с екипировката и от нас се лее пот. Накрая мъжът ми не издържа, издебва тези дето отцепват, че са разконцентрирани и дава мръсна газ. Минаваме през колоната, а онези хукват след нас да ни гонят и да крещят. В крайна сметка моторът се оказа по-бърз от тях

[Алекс]

Ах каква хубава тема Моята история е от Сантяго. Тъкмо бяхме приключили с Каминото и решихме да си хванем автобус до Финистере. Уви, оказа се, че сме изпуснали последния. Спомних си, някъде бях чела, че ако таксито е пълно излиза колкото автобуса. Перфектно, ние бяхме 4-ма. Отиваме при първото такси и питаме - 110 евро (далеч над автобусното билетче). Шофьорът говореше само испански. Обясни на моята приятелка, че за 110 евро ще ни направи 3-часов тур по цялото крайбрежие и ще ни прибере в Сантяго. Не ставаше. За какво ни беше тур с такси след като щяхме да прекараме там 3 дни. Приятелката ми определено не споделяше моите планове да пазарене с шофьора и по едно време спря да превежда А приятелите ни вече се правеха, че не са с нас. По едно време ме зарязаха да си се пазаря на английски с нищо неразбиращия шофьор и тръгнаха да търсят друг вариант. Вероятността аз да проговоря испански беше по-малка от тази той да проговори английски. Затова реших да започнем от лесните думички и да се запознаем Казваше се Мануел. След хиляди неразбрани думи и ръкомахания се нави да ни закара за 80 евро без 3-часовата разходка. Връщат се моите хора, не намерили по-добър вариант и се качваме при Мануел. Спира той на първата бензиностанция и ни купува вода И изведнъж ми казва нещо, което аз не разбирам. Моята приятелка превежда. Щял за без пари все пак да ни направи тура, ако сме имали 3 свободни часа, защото много ни харесал. Навиваме се. С какъв ъкъл не знам. Трябва да призная, че това беше най-добрият непрофесионален тур, на който бях присъствала. Накрая минаваме покрай Финистере и той ни казва, че ще ни закара да видим фара и ще ни остави там. Ние приемаме. Ама откъде да знаем, че фарът е на 5 км от градчето и то по един баир. Вече е 11 вечерта и като цяло през деня бяхме минали последните 20 км от Каминото. Така че тези 5 км щяха да ни се видят като 50. Аз се изцъклям и казвам " О, но, но", а той се обръща към моята приятелка " Кажи на Алекс, че това е разликата между 80 и 110 евро". Хаха. Голям смях падна с този Мануел. Всъщност си ни върна в градчето, намери ни къде да нощуваме и ни заведе в някакво много добро заведение на негов приятел. А ние му оставихме 40 евро бакшиш с голяма усмивка на устата. Ей така се прави бизнес

[СтоянС]

Ах каква хубава тема Моята история е от Сантяго. Тъкмо бяхме приключили с Каминото и решихме да си хванем автобус до Финистере. Уви, оказа се, че сме изпуснали последния. Спомних си, някъде бях чела, че ако таксито е пълно излиза колкото автобуса. Перфектно, ние бяхме 4-ма. Отиваме при първото такси и питаме - 110 евро (далеч над автобусното билетче). Шофьорът говореше само испански. Обясни на моята приятелка, че за 110 евро ще ни направи 3-часов тур по цялото крайбрежие и ще ни прибере в Сантяго. Не ставаше. За какво ни беше тур с такси след като щяхме да прекараме там 3 дни. Приятелката ми определено не споделяше моите планове да пазарене с шофьора и по едно време спря да превежда А приятелите ни вече се правеха, че не са с нас. По едно време ме зарязаха да си се пазаря на английски с нищо неразбиращия шофьор и тръгнаха да търсят друг вариант. Вероятността аз да проговоря испански беше по-малка от тази той да проговори английски. Затова реших да започнем от лесните думички и да се запознаем Казваше се Мануел. След хиляди неразбрани думи и ръкомахания се нави да ни закара за 80 евро без 3-часовата разходка. Връщат се моите хора, не намерили по-добър вариант и се качваме при Мануел. Спира той на първата бензиностанция и ни купува вода И изведнъж ми казва нещо, което аз не разбирам. Моята приятелка превежда. Щял за без пари все пак да ни направи тура, ако сме имали 3 свободни часа, защото много ни харесал. Навиваме се. С какъв ъкъл не знам. Трябва да призная, че това беше най-добрият непрофесионален тур, на който бях присъствала. Накрая минаваме покрай Финистере и той ни казва, че ще ни закара да видим фара и ще ни остави там. Ние приемаме. Ама откъде да знаем, че фарът е на 5 км от градчето и то по един баир. Вече е 11 вечерта и като цяло през деня бяхме минали последните 20 км от Каминото. Така че тези 5 км щяха да ни се видят като 50. Аз се изцъклям и казвам " О, но, но", а той се обръща към моята приятелка " Кажи на Алекс, че това е разликата между 80 и 110 евро". Хаха. Голям смях падна с този Мануел. Всъщност си ни върна в градчето, намери ни къде да нощуваме и ни заведе в някакво много добро заведение на негов приятел. А ние му оставихме 40 евро бакшиш с голяма усмивка на устата. Ей така се прави бизнес

Ех Алекс, наистина много приятна история!  

[Емика]

Някой да е имал интересна случка скоро? Да побутна темата, че е позамряла, не може да не сте имали такива. При мен в Неапол, в едно квартално ресторантче, готвачката не издържа на любопитството кой си поръчва супа "минестроне". Излезе един път проучвателно явно, сервитьорката ме е показала дискретно, излезе втори път от кухнята и право при мен, пита: защо искаш да ядеш минестроне? Това го разбрах, отговарям ами традиционна италианска супа, да я опитам. Къде разбра, къде не, пита ме нещо, но не разбирам. Пробвам английски, не става. Пак пита, сочи супата и се кокорчи срещу мен. Включих гугъл преводача на телефона на италиански и й го тикнах в ръцете. Пише: ти сигурно си на нискокалорична диета, затова искаш да ядеш тази гадост и гледа към супата с отвращение. А тя я сготви Много се смях с нея. А супата беше хубава.

[dimitrov6]

Слизам от метрото в Истанбул и усещам ,че вървя трудно.След 3-4 метра се обръщам и виждам ,че косата на едно момиче се е закачила за раницата ми и аз съм я издърпал с мен от вагона.Освободих я набързо ,извиних се и тя успя да се качи пак преди да е тръгнал влака.

[Crazy Horse]

Много готина тема. Ето и от мен малко парижки хумор. Юни месец бях в Париж за няколко дни и като си тръгвах към Мадрид трябваше да хвана ранно метро за полета ми. И така стоя си аз в 5:20 на метро станцията Бон Нувель и ме приближава висок силно мургав пиян циганин. Викам си, ей това ми трябваше сега да се разправям с пияни цигани. Показва ми някакво листче с някаква рисунка, която трудно би могла да мине за Айфеловата кула и ми казва - Алма, алма. Аз му отговорих на френски - не ви разбирам, съжалявам. Но, той се оказа упорит и ме пита отчаяно - туркиш, булгариш? ОК, викам си, няма да се правя на французин днес, може пък циганчето да се е загубило и му отговорих - да, говоря български. И той, еее, най-после някой да говори български в този шибан град! Аз съм Исмаил оооот Казаааанлък, а ти? Запознахме се и ми каза, че току-що пристигал от Ротердам, а преди това бил в Щутгарт, Милано, Любляна. С други думи, истински магеланец. Сподели, че французите го разочаровали силно, защото нито български говорели, нито турски, а той мислел, че в Париж е цивилизация. Явно цивилизацията и владеенето на българския език са неразривно свързани. Ако не беше толкова мургав щях да го взема за атакист. А, след това допълни - абе те и холандците не гооовoреха български, аааама ги научихме.  Реших да не питам за методиката му на преподаване. Оказа се, че всъщност търсел Айфеловата кула, качихме се заедно на метрото и го посъветвах да слезе на Плас дьо ла Конкорд откъдето ще види лесно Айфеловата кула като тръгне към река Сена. Предложи ми да ме черпел ееедно кааафе, но аз любезно отказах и с радост смених линиите на Конкорд. Така че ако някой чуе за циганин от Казанлък, който прославя името българско в Париж, да знаете, че това е чичо ви Исмаил оооот Казаaaнлък.

[tch]

6 hours ago, dimitrov6 said:

Слизам от метрото в Истанбул и усещам ,че вървя трудно.След 3-4 метра се обръщам и виждам ,че косата на едно момиче се е закачила за раницата ми и аз съм я издърпал с мен от вагона.Освободих я набързо ,извиних се и тя успя да се качи пак преди да е тръгнал влака.

По-ясен знам от съдбата здраве му кажи, а ти си я освободил на бърза ръка  Или беше грозна? 

[Двуцветко]

преди 8 часа, dimitrov6 каза:

Слизам от метрото в Истанбул и усещам ,че вървя трудно.След 3-4 метра се обръщам и виждам ,че косата на едно момиче се е закачила за раницата ми и аз съм я издърпал с мен от вагона.

Това ми напомня за подобно кошмарно преживяване в Лондонското метро. Един от тези безумни дейтрипове до Лондон с цел ходене на мач - полет сутрин, няколко (и повече бири), мач и обратно с късен полет. Хващам ранния Лутънски полет, което означава, че нощта преди полета се спи само час/два. А недоспал ли съм, действам на забавен каданс ( кой ли пък действа на бърз в такъв случай).  Рано сутрин пристигане в Лондон и влак от летище до Ст. Панкрас и от там метро към центъра. За беля с раничка на гърба колкото да си сложа нещата, които да не издуват джобовете ми. Бягам да хвана поредното влакче в метрото ( за къде бързах и аз не знам) и скачам  последен във вагона и БАМ вратата зад мен се затваря! Нищо ненормално само нещо май много бързо се затвори пустата врата (или аз просто още спях)!! Аз вътре във влака, а раницата остава на гърба ми, но от външната страна на вагона при вече затворени врати... Шок! Бързо се събуждам и се събирам, защото пустото лондонско метро не чака и тръгва, а аз трябва да имам план. Свалям раницата от гърба и държейки я за презрамките си мисля, че няма проблем - тунелът, по който върви влака ще има отстояние поне 1 метър като в софийското метро и придържайки я след 2 минути вратата ще отвори на следващата станция и ще си я прибера. Да, ама не! Стената на шибания тунел буквално на 5 санти от влака. И като се замята тази раница от вън, аз дърпам от вътре, а тя иска да си ходи. Взех да се припотявам стабилно. Мисля си ще я пускам да си пада вън в тунела, иначе ще ми откъсне ръката, ако запецне. А тя запецва по завоите стабилно, но аз не се предавам и държа здраво  Бързо мисля какво ценно има вътре и мога ли да я пускам да заминава в преизподнята на лондоското метро. Ключове за кола (сутринта я оставих на летището) - майната им, имам резервни някъде. До тук Ок - ще я пускам пустата раница. А, паспорта ми е вътре - тъпо! Как ще се прибирам. За късмет портфейла е в мен и там ми е личната карта. Викам си няма да се налага да спя под някой мост на Темза докато чакам в английско за нов паспорт или пасаван , ще се прибера с лична карта. Пускам я тази раница и въобще не ме интересува - едвам е удържам, този щур влак върви с 100 и нагоре км, а раницата се лашка извън врата и ще изкърти хоросана по тунела.. Хората почват да ме гледат и да се стресират заради мен, а аз още повече почвам да се стресирам, защото те се стресират заради мен  Вече пот се лее на струи от мен от стрес и усилия. Край, пускам я, не ме интересува! Стоп, не!! Вътре в нея ми е билета за мача! Никакво пускане, все пак това е билет за мач на Уембли!!! Няма да разправям как съм се добрал до този безценен билет. Цялото действие вече се развива в рамките на 2-3 минути. Влакът намалява, раницата разпердушинена все още оцелява, влакът спира на станцията и с облекчение чакам да отвори врати и съм спасен. Тръцки! Нанайци!! Перонът на станцията е от другата страна и вратите се отварят от другата страна и раницата продължава да бъде заклещена от външната страна на вратата, а аз продължавам съм вътре. Идва ми да се разрева ама стабилно и на глас.  Вече плувам целия в пот и усещам как бакенбардите ми побеляват. Един пич се хвърля на бутона с аварийната връзка с машиниста, но в пустото лондонско метро никой никого не чака и не се занимава с теб, гони се график. Стигам до втора поредна станция, вратите пак за зла беда се отварят от другата страна и запецнатата ситуация не се отпецва  Един служител метрото на перона вижда цялата картинка, но само вдига рамене и влакът заминава. Раницата се вее разпарчеталосана лашкана от скоростта и ударите по стените на тунела, но гледам предния джоб, където е билета за мача стои цял. Представям си как двата ми ръчно направени с любов сандвичи се разхвърчат и парченца мазна карловска лунка се лепи по външната страна на прозорците на влака за потрес на всички английски джентълмени и юпита тръгнали рано сутрин за офисите с колосани якички. В цялото си безсилие се заинатявам (закитанчвам), проклинам целия подземен транспорт и най-вече себе си и си казвам, че ще я държа тази раница докато метрото ми е отнеме. Или аз или метрото - неравна ърбън битка в сърцето на Ситито! Идва 3-та станция, влакът спира и О, Чудо! Вратите се отварят от моята страна и аз заедно с полуоцелялата раница бивам изплют на перона. Отнема ми доста време да се съвзема и да овладея треморите, сърцетупа и усърдната работа на потните жлези. Чувствам се смазан и яко глупаво. Едвам събирам психически сили да се кача на следващ влак - очаквам да ми направи пак нещо лошо. Проклинам големия град. А той ми смее в лицето.

После я осмислих цялата ситуация и си мислих, че сигурно съм постъпил яко тъпо като не съм я пуснал пустата раница и че спокойно можех да пострадам при тази скорост и моите глупави действия. Но всичко се разви за 7-8 минути и човек няма много време да вземе рационално решение... Всеки път се препотявам като се сетя за тази случка. Важното е, че спасихме билета и мача  , всичко друго тогава нямаше значение.  Прибирам се късно вечер/рано сутрин с късния лутънски полет. Жена ми ме гледа с раница, която е без една презрамка, с дупка по средата и все едно е преживяла бомбен атентат. "Кво става бе, човек?", пита гледайки раницата. "Ми кво да става, тези англичанчетата знаеш по мачовете големи хулигани, пострадах в едно меле и такива ми ти работи", отговарям. Тя ме гледа умно и добре, че беше късно та продължи да спи без повече въпроси.

 

Та от тогава, винаги когато влизам с раница в превозно средство раницата е пред мен в ръка и никога на гърба, това съвет от мен, без майтап 

 

Уфф, малко ми олекна като споделих кошмара си с широката публика

 

Редактирано 5 август, 2017 от Двуцветко

[tch]

Последната история ме разби. В крайна сметка изгуби ли разни неща от раницата при това пътуване? И влакчетата в лондското метро не са ли интелигетни, смисъл вратите би трябвало да са оборудвани подобно на фотоклетка и да не се затварят ако има нещо на пътя им. 

[AlexandraKo]

преди 3 часа, Двуцветко каза:

 

 

Та от тогава, винаги когато влизам с раница в превозно средство раницата е пред мен в ръка и никога на гърба, това съвет от мен, без майтап 

 

Уфф, малко ми олекна като споделих кошмара си с широката публика

 

Ох,Двуцветко,сега ми докара тревоги! 

За пръв път ще имаме ръчен багаж раница и твоите преживелици ме стреснаха. 

Успокоявам се само с това, че нашата раница е възголямшка,  та евентуално, никоя влакова врата не би могла да се затвори като в твоя случай.

А иначе - изчетох случката на един дъх, толкова забавно си описал ситуацията!

Направо си скрит писателски талант!

 

[iMari]

Значи,в този форум има не малко таланти, които рядко избухват и пишат страхотно забавно.Хора,аз ако можех да пиша така,книга щях да издам.Разказвайте по-често

Още си бърша сълзите от смях от историята на Двуцветко

[Двуцветко]

преди 8 часа, tch каза:

Последната история ме разби. В крайна сметка изгуби ли разни неща от раницата при това пътуване? И влакчетата в лондското метро не са ли интелигетни, смисъл вратите би трябвало да са оборудвани подобно на фотоклетка и да не се затварят ако има нещо на пътя им. 

Никакъв интеУЕкт, брат в тези врати на пустото лондонско метро, заклещи ме и ме отнесе като куце пиле домат с вееща се като Самарското знаме раница отвън. Все си мислех, че това в нашето метро не може да се случи. Вратите не биха се затворили, или ако се затворят машинистът ще види нещо стърчащо извън влака и т.н. В крайна сметка след тази случка десетки пъти в транс съм наблюдавал в нашето метро отстоянието между влак и стена на тунел разигравайки цялата ситуация. Тук има място и за чувал картофи да возиш отвън вратата, камо ли за една раничка! А тук и затворените врати, ако ги насилиш малко и се отварят. Не че съм пробвал, но съм гледал разни пичолари да го правят. В лондонското и слон не може да ги помръдне тези врати както е видно от снимката.

 

Има и друг момент там. Вагоните в горната си част имат едно скосяване. И като имаш една полупразна лека раница и като си е метнал през едно рамо и като си е придърпал към себе си и ако си малко по-висок и раницата идва някъде на равнище на главата, точно където е това скосяване. И може би това ми изигра лоша шега, скочих последен във влака точно преди да затворят вратите, но в цялата навалица и суматоха в час пик сутринта си на ръба на вагона и точно до врата. Човек се успокоява, че е вътре, вратите щракат зад теб, но стърчащата раница на гърба остава точно в това скосяване горе и кофти усещане като видиш как част от теб остав навън, а влакът ускорява като самолет. Ето за това скосяване на вагона говоря.

 

Докато при нас вагонът там прави прав ъгъл и много по-трудно би се получил подобен сакатлък.

 

В крайна сметка всичко спасих от раницата, само където двата сандвича приличаха на грухана пшеница от цялото това бъхтене

А самата раница още си е пазя като боен трофей, тя и за друго не става де 

Редактирано 5 август, 2017 от Двуцветко

[iMari]

Обаче пък,какви детайлни познания си усвоил относно особеностите  на лондонското и софийското метро

[Двуцветко]

преди 4 часа, AlexandraKo каза:

Ох,Двуцветко,сега ми докара тревоги! 

За пръв път ще имаме ръчен багаж раница и твоите преживелици ме стреснаха. 

 

 

Раничката в ръчичка и пред теб

Без майтап, вече и в трамвай влизам така.

Редактирано 5 август, 2017 от Двуцветко

[Двуцветко]

преди 27 минути , Мари Николова каза:

Обаче пък,какви детайлни познания си усвоил относно особеностите  на лондонското и софийското метро

Тази цялата случка колкото нелепа и смешна да звучи сега успя да ме стресира стабилно за известно време и десетки пъти съм е разигравал после. Нито да я пуснеш пустата раница (вътре документи и ценни неща), нито да не я пуснеш (ще ти отнесе ръцете с тази скорост, ако се занаитиш да не пускаш и запецне в някое тясно място) - мислех си, ако я прежаля и пусна да не застраша пък нещо сигурността за следващите влакове. Представях си как изпуснатата ми раница блокира/обръща следващ влак и понеже паспорта ми е вътре как на следващия ден цъфвам на първа страна на the SUN обвинен в подривно революционни мероприятия в лондонскто метро. Въобще нямах полезен ход и какви ли не хахави и кошмарни мисли ми минаваха през главата в тези минути докато чувах само едно туп, туп, туп от лашкащата се раница отвън, а аз я дърпах отвътре с презрамките така както и Тур Хейердал не е дърпал платната на Кон-Ткии и в най-големите бури в Пасифика

Редактирано 5 август, 2017 от Двуцветко

[Гост]

преди 13 минути , Двуцветко каза:

Тази цялата случка колкото нелепа и смешна да звучи сега успя да ме стресира стабилно за известно време и десетки пъти съм е разигравал после. Нито да я пуснеш пустата раница (вътре документи и ценни неща), нито да не я пуснеш (ще ти отнесе ръцете с тази скорост, ако се занаитиш да не пускаш и запецне в някое тясно място) - мислех си, ако я прежаля и пусна да не застраша пък нещо сигурността за следващите влакове. Представях си как изпуснатата ми раница блокира/обръща следващ влак и понеже паспорта ми е вътре как на следващия ден цъфвам на първа страна на the SUN обвинен в подривно революционни мероприятия в лондонскто метро. Въобще нямах полезен ход и какви ли не хахави и кошмарни мисли ми минаваха през главата в тези минути докато чувах само едно туп, туп, туп от лашкащата се раница отвън, а аз я дърпах отвътре с презрамките така както и Тур Хейердал не е дърпал платната на Кон-Ткии и в най-големите бури в Пасифика

Никога не бих я пуснала!  Ерго, не си единственият, който ще се бори със зъби и кръв под ноктите  

 

За кошмарите така те разбирам... Прелестен текст!

[funny]

Много детайлно описание  Видях те "почти на живо" как се бориш с раницата. 

 

[bulpa]

Съчувствам ти напълно за кошмарите, но ми е толкова смешно  

Добре пишеш, Двуцветко, с интересни сравнения.

[Ивка]

@Двуцветко смях се със сълзи, сори ама е много весело отстрани