Разкажете интересна случка по време на пътешествие

[Еmilia]

Случката е от вчера - заведох моя приятелка до Рим за събота и неделя, днес се върнахме.

Тъй като ни беше студено в квартирката, решихме да намерим мол и да си купим една духалка, за да се топлим, пък после ще си я домъкнем в София - имахме място в багажа. След 1000 търсения на всевъзможни езици ни излезе един търговски център между две спирки на третата линия на метрото - Centro Commerciale Primavera. Слязохме на първата спирка на недовършената линия - спирка Lodi и се оказа, че до влакчето има цели 12 минути. Решихме да ги оползотворим в ядене на ябълка. Станциите са много нови, хубави, чисти, но има само едни места за подпиране, не за сядане. Видяхме, че в края на перона има и местенца за седящи и се настанихме. Измихме ръцете с мокри кърпички и се огледахме за кошче - няма. Над нас имаше камера, обърнахме се към нея и казахме на български "Няма кошче". Повторихме, казахме и на немски и си прибрахме боклучките в джобовете. Захрупахме и след малко започнаха да идват и други пътуващи. След тях дойде и един младеж с количка за почистване, в средата на която се събират и боклуци. Дойде до нас и ни прикани да си хвърлим боклучките в количката му. Не ни оставаше нищо друго, освен да благодарим на камерата, че ни изпрати подвижно кошче

[Svetlin]

Париж - Опашката за входа на Айфеловата кула !

туристи -  явно току що пристигнали от летището с куфарите достигат до първата проверка държейки и билетите за вход . Служителя им обеснява, че няма как да ги пусна с куфарите нагоре и няма да влезнат. Започва разправия на англ. език , детето с тях се разплаква , скандали , висок тон  и накрая побеснелия служител се изцепва : - Пи*ка ти материна ....Йе*ем ти пи*ку материну.....  

[samuraika]

Случката не е моя, на приятел е, но...

Приятелят ми е англичанин от индийски произход, женен и живеещ в Япония. Рода има по всички краища на земята и решава да отиде на гости на брат си в Канада. Намира си евтин билет с прекачване в Щатите. Симпатягата е мургав, висок и обича да пътува с едни маскировачни панталони, които му придават перфектния вид на човек, който би играл терорист във всеки холивудски филм. Иначе акцент няма, роден е в Англия. Каца той в НЙ и се почва на всяка крачка "рандъм" проверка - от къде си,. що си, защо идваш в Щатите...и така 7-8 пъти. Човека не може да се добере до гише. Накрая му писва яко и на поредната "случайна" проверка на въпроса "каква е целта на вашето посещение" отговаря "Идвам да се науча да летя!" .....и дето се казва, лайното удря вентилатора фронтално....Следващите 24 часа прекарва закопчан на "трамвая" и разпитван "кой си всъщност, това не е твоят паспорт, това не е твоята самоличност, за какво идваш, с кого ще се срещаш...." Накрая го пускат, но му отказват достъп до страната и го качват на първия самолет за Азия. Човека си взе директен билет до Канада, видя се с брат си, върна се по живо по здраво, но сега на всички разказва, че онзи надпис "Никакви шеги отвъд тази линия" по американските летища не е шега

[Емика]

Уговорили са ме да "наблюдавам" около 40-годишна жена, която ще лети за пръв път. Запознали са ни на летището. В самолета сме на различни места, хвърлям по един поглед от време на време към нея. Слизаме и на лентата за багаж тя ми казва: "Всичко разбрах, само не ми стана ясно от къде трябваше да взема парашут при авария, къде стоят парашутите?"

[Фил]

 "... само не ми стана ясно от къде трябваше да взема парашут при авария, къде стоят парашутите?"

И аз така, винаги като стигне инструктажът до обяснението къде се намират спасителните жилетки, получавам порив да попитам къде са парашутите  - все пак - доста хора знаят да плуват, но не съм чувал за човек, който умее да лети   

[rossi]

Първото ми презокеанско пътуване с най-добрата ми приятелка (бяхме на 22-23 г.) до Бразилия. Настоях да отидем и в Амазонка и агенцията в София уреди всичко.

 

След многочасов полет над гъсти зеленини (Игуасу - Сао Паоло - Манаус), кацаме на едно средно голямо летище. Моята приятелка (пътувала много, луда и безстрашна по принцип) изпада в паника, че там ще ни отвлекат... Аз й казвам, че няма как случайни хора да ни знаят имената и кога точно кацаме там, освен ако не са пратени от българската агенция. Оттам тя иска да вземем случайно такси, че било по-сигурно (хаха, споменах ви, че е луда). Успявам да я убедя да се доверим на мъжа с табелка с нашите имена.

 

Качваме се в един бус и ни карат до един док до реката. Наоколо мизерия, смрад (представете си Филиповци). Гида ни казва да си оставим куфарите в буса и ни подтиква към една голяма туристическа лодка. След като пребледняваме няколко пъти и накрая се решаваме да рискуваме куфарите (най-ценното е в нас) се качваме на лодката. Последва прекрасна кратка разходка с лодка до мястото, където се вливат двете реки и започва Амазонка. А далеч от нас се задава страшен облак.

 

Тръгваме с буса към хотела. Нямаме представа точно къде е, освен, че е в джунглата. Буса спира насред гората до един малък док (има една яхта, една ниска лодка и един къпещ се в амазонка дядо без зъби). Вече тотално сме уплашени и нащрек. Аз си викам - било каквото било, да става каквото ще. Настаняват ни с дядото в една мини лодка с ръб на една педя над водата и тръгваме нанякъде... Дотук добре, ама започва да вали пороен дъжд, при което дядото ни вика да пускаме наелоните. Водата се надига и ние само мислим за пираните и алигаторите във водата. Не се вижда нищо наоколо. Нямаме представа как дядото знае накъде да кара. След няма и 5 минути дъжда спира. Куфарите уви са подгизнали. 

 

Най-накрая зърнахме табелка за еко хотела и сякаш виждахме рая. Не бяхме отвлечени, не бяхме убити. Настаниха ни. Запознахме се с тамошните гидове, които ни казаха, че вечерта имаме организирано търсене на алигатори. Прекрасно. Става вечер - с пълна сила започват звуците на амазонската джунгла. Отиваме до едни канута, дават ни по една спасителна жилетка и тръгваме по тъмно по ръкавите на Амазонка. Само ние с по един гид зад нас в две канута. Звуците на природата са със силата на клубна музика. Гидовете от време на време палят един прожектор и търсят светещи очи. Моят гид реши, че сигурно съм уморена и предложи масаж. Не отказах (че кой отказва на масаж след цял ден пътуване). Носим се по амазонка, мен ме масажират докато си седя в канута, моята приятелка изпада във все по-голяма паника. По едно време гида от моята лодка реши, че му се плува и скочи във водата. В тъмните води на Амазонка... Аз вече тотално релаксирах и от умора не се интересувах от нищо. Наслаждавах се на най-хубавото място, което ме караше да се чуствам на мястото си. И в крайна сметка оцеляхме. 

 

Бележка: В реката имаше пирани (хванах две), имаше алигатори (видяхме един голям, държахме едно бебе алигатор хванато от водата), имаше паяци и всякакви други твари... Не е "просто река".

 

Съжалявам за дългия пост, но събитията са навързани и натрупващи се.

[Двуцветко]

Случката е от вчера - заведох моя приятелка до Рим за събота и неделя, днес се върнахме.

Тъй като ни беше студено в квартирката, решихме да намерим мол и да си купим една духалка, за да се топлим, пък после ще си я домъкнем в София - имахме място в багажа.

Без майтап, върнахте ли си духалката? В ръчен? Питам, че все си мисля по някоя студена дестинация да си взема някоя мини духалка ама не знам как ще реагират на секюрити

[samuraika]

 ама не знам как ще реагират на секюрити

Вярвай ми, това което хората по секюрититата го виждат на нас ни е бедна фантазията да си го измислим даже!   С една духалка едва ли ще ги впечатлиш.

[akair]

Вярвай ми, това което хората по секюрититата го виждат на нас ни е бедна фантазията да си го измислим даже!   С една духалка едва ли ще ги впечатлиш.

Което ми напомня за доста цветиста история, която ми я разказа позната стюардеса. Преди повече от 10 години, младата компания България Ер изпълнява редовен полет София - Лондон. В самолета могат да се видят 2 типа хора - делови, които отиват командировка и бедни роднини на отдавна установили се в чужбина нашенци. Последните, естествено, са получили самолетните билети като подарък от предпоследните - още няма достъпни НТА.

Всичко върви по график, самолетът е във въздуха над час, когато един костюмиран господин започва да вдига врява. 2 стюардеси с бърза крачка се запътват към него и установяват, че странна течност капе от багажника над главата му... Едната стюардеса отваря багажника и шок! Всички са обърнали поглед към нея! В този момент една баба 2 реда по-назад се провиква "Олеле, бозата за децата!"...

[Еmilia]

Без майтап, върнахте ли си духалката? В ръчен? Питам, че все си мисля по някоя студена дестинация да си взема някоя мини духалка ама не знам как ще реагират на секюрити

Не купихме духалка, имаше малък избор и бяха грозни и скъпи. Но не съм имала колебания дали ще ни я вземат.

Обаче купихме капак за тенджера (made in Italy - у нас просто не се продават отделно, а този беше доволно евтин, под 3 евро и ще ми върши страхотна работа) и лъжица за сладолед (голямо масивно нещо, може да се ползва и за чук). И тъй като пътувахме само с ръчен багаж, имахме колебания дали няма да ни ги вземат на проверката. За всеки случай минах първа с капака за тенждера (кръгло, леко остро нещо, с което можеш да режеш глави, примерно) и оставих сака отворен, за да им е по-лесно да го гледат. Затвориха ми сака и капака за тенджерата мина без проблем. Зад мен приятелката ми с лъжицата също мина.

 

Преди всяка проверка за сигурност има табло със забранените предмети. Определено електроуредите не са там. Иначе какво биха правили мацките без сешоари...

 

Май трябва да направим отделна тема за странни предмети, пренасяни в ръчен багаж

Вярвай ми, това което хората по секюрититата го виждат на нас ни е бедна фантазията да си го измислим даже!   С една духалка едва ли ще ги впечатлиш.

Не мога да намеря мнението, но някой беше писал, че са искали да видят ключовете му с малък ключодържател с човече с голям фалос

[zon]

Не мога да намеря мнението, но някой беше писал, че са искали да видят ключовете му с малък ключодържател с човече с голям фалос

Това ми напомни за: моя приятелка ми е на гости и обикаляме. В магазин за сувенири сме в Брюксел и тя избира щателно от една камара пикльовци; "Този не става, този не става ...". Питам я защо така категорично ги отрязва, че не стават, а тя ми отговаря: "Не си го държат правилно"  Отправих ѝ предположението, че може би са им криви, но тя беше категорична, че е от неправилното държане. Накрая избра и купи няколко правилно държащи.

 

***

На секюрити са искали да видят ключодържателя за да се уверят, че не остър и опасен предмет, например тирбушон или отверка.

На мен ми се е случвало на летище София преди години (и само там един единствен път и никъде другаде) да ми твърди служител, че ключът ми за вкъщи не е ключ и не мога да го нося в ръчния багаж.

[rossi]

1. Като стана дума за странни предмети - гаджето ми едно време ми направи коледен подарък (опакован) и съответно го взех в ръчния багаж навръщане от Милано към София. Изпищя на скенера и секюритито ме пита какво нося, а аз представа си нямам. Оттам той ми казва, че трябва да го отвори и аз се съгласявам, но при условие, че не ми го показва и след това отново го залепи със скоч. Той чинно изпълни всичко и ми пожела приятен полет (явно не беше опасно нещо). След Коледа разбрах какво е - електрическа белачка на картофи, която съответно има много вградени ножчета...

 

2. А иначе веднъж минах през София, Лондон, Амстердам, с швейцарско джобно ножче в дамската чанта (бях го забравила)... Никъде не го забелязаха, но затова пък чинно ме караха да си събувам маратонките... Пълна пародия са тези чекини.

 

3. Веднъж минах с чужд паспорт на нашето летище. Паспорта беше на момичето, с което пътувах, а тя е руса и светлоока. Нищо общо нямаме. Тя мина с моя паспорт, аз с нейния. Просто ги бяхме омешали при чекина...

Редактирано 18 януари, 2017 от rossi

[Гост]

1. Като стана дума за странни предмети - гаджето ми едно време ми направи коледен подарък (опакован) и съответно го взех в ръчния багаж навръщане от Милано към София. Изпищя на скенера и секюритито ме пита какво нося, а аз представа си нямам. Оттам той ми казва, че трябва да го отвори и аз се съгласявам, но при условие, че не ми го показва и след това отново го залепи със скоч. Той чинно изпълни всичко и ми пожела приятен полет (явно не беше опасно нещо). След Коледа разбрах какво е - електрическа белачка на картофи, която съответно има много вградени ножчета...

 

2. А иначе веднъж минах през София, Лондон, Амстердам, с швейцарско джобно ножче в дамската чанта (бях го забравила)... Никъде не го забелязаха, но затова пък чинно ме караха да си събувам маратонките... Пълна пародия са тези чекини.

 

3. Веднъж минах с чужд паспорт на нашето летище. Паспорта беше на момичето, с което пътувах, а тя е руса и светлоока. Нищо общо нямаме. Тя мина с моя паспорт, аз с нейния. Просто ги бяхме омешали при чекина...

 

Абсолютна пародия - това и мен ме притеснява. Иначе нямам проблем с проверките...

 

Случила си на човек, браво

Редактирано 18 януари, 2017 от Гост

[liliya]

Онзи ден минах проверката на Т1в София с всички течности и мазила в ръчния багаж. Бях ги сложила в плик с цип, както са правилата. Бяха в раницата на малкия и забравих да ги извадя. Не видяха и бръснарското ножче, факт. А при един от предните полети изхвърлиха пюрето на детето , защото било над 2 г.

[zon]

Преди години на летище Женева, служителят на секюрити контрол ме помоли да си отворя чантата. Отварям я. Той продължава: "Сега този цип" и ми сочи малък вътрешен джоб. Съответно го отварям. Младежът вади една кутийка, оглежда я и ме пита: "Какво е това?"

Отговарям му невъзмутимо: "Презервативи". Той я набутва обратно в чантата и ми я върща. Ако му бях казала балони, дали щеше да ми повярва.

[Еmilia]

2. А иначе веднъж минах през София, Лондон, Амстердам, с швейцарско джобно ножче в дамската чанта (бях го забравила)... Никъде не го забелязаха, но затова пък чинно ме караха да си събувам маратонките... Пълна пародия са тези чекини.

Острието е до 6 см и може. Източник: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32002R2320&from=BG - последната страница, точка ii

Жената на брат ми също е минавала с швейцарско ножче, но на летище в Швейцария и там са й казали, че това е швейцарски продукт и затова я пускат (доста нескопосано обяснение). Принципно е по решение на проверяващия - може да те пусне, може и да те спре. В САЩ преди няколко години бяха задържали бъргарски студент заради нокторезачка с вградено ножче (4 см, няма място за по-дълго там).

[iaia_mama]

Онзи ден минах проверката на Т1в София с всички течности и мазила в ръчния багаж. Бях ги сложила в плик с цип, както са правилата. Бяха в раницата на малкия и забравих да ги извадя. Не видяха и бръснарското ножче, факт. А при един от предните полети изхвърлиха пюрето на детето , защото било над 2 г.

= По-миналото лято (вече) заминавам за Лондон. Минавам всички проверки на летището в София, летя, кацам на Стенстед, пристигам при сестра ми. Вечерта си отварям чантата (ръчен багаж) да си извадя тоалетната чантичка и: Я! Вътре се мъдри пълна бутилка едва начената вода (500мл) - забравила съм да я изхвърля на летището. Хм, а проверяващите къде са гледали?

= Друг случай - летим до Италия - моят човек и в двете посоки е с швейцарско ножче и запалка в чантичката си. Все забравил да го сложи в чекирания багаж, но пък ето, че никой дори не обърнал внимание, а иначе го караха да си събува обувките.

= А имах случай на бургаското летище - козметичен крем, кутийка 50мл, измазан наполовина, обаче се заядоха - трябвало да е в отделно прозрачно пликче или го изхвърлят. И отидох до магазинчето насреща да купя едно пликче срещу 1лв (при положение, че нормално опаковка от 20 пликчета е толкова!)

Редактирано 19 януари, 2017 от iaia_mama

[macf1an]

Острието е до 6 см и може. Източник: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32002R2320&from=BG - последната страница, точка ii

Жената на брат ми също е минавала с швейцарско ножче, но на летище в Швейцария и там са й казали, че това е швейцарски продукт и затова я пускат (доста нескопосано обяснение). Принципно е по решение на проверяващия - може да те пусне, може и да те спре. В САЩ преди няколко години бяха задържали бъргарски студент заради нокторезачка с вградено ножче (4 см, няма място за по-дълго там).

Много важно уточнение: Тези дефиниции са ориентировъчни. Четем началото на последната страница:

 

По-долу са дадени насоки за възможните форми на оръжия и забранени предмет

и, но при оценката на възможността

предметът да се използва като оръжие водещ критерий трябва да бъде здравият разум.

 

С други думи - изцяло от проверяващия зависи дали 1-3-5 -7 см острие може да е оръжие или не!

Редактирано 19 януари, 2017 от macf1an

[П.Кръстев]

Онзи ден минах проверката на Т1в София с всички течности и мазила в ръчния багаж. Бях ги сложила в плик с цип, както са правилата. Бяха в раницата на малкия и забравих да ги извадя. Не видяха и бръснарското ножче, факт. А при един от предните полети изхвърлиха пюрето на детето , защото било над 2 г.

 

Аз по принцип не нося течности в ръчния багаж, но когато съм носил, никога не са били в плик и не съм ги вадил и не са ми правили проблем. (Винаги са били в рамките на поставените лимити за милилитри и т.н.)

[Еmilia]

 

Много важно уточнение: Тези дефиниции са ориентировъчни. Четем началото на последната страница:

 

С други думи - изцяло от проверяващия зависи дали 1-3-5 -7 см острие може да е оръжие или не!

 

Е, аз нещо друго ли съм написала?! Принципно е по решение на проверяващия. Затова и треперих за капака от тенджерата

Редактирано 19 януари, 2017 от Еmilia

[Sju]

Моят разказ е преразказ.

 

Африканско сафари. В момента, в който гидът разбира, че клиентите му са българи, настава суматоха. Не след дълго дотичва силно запъхтян негов колега, носейки банкнота от 10лв. Преди година му я оставили като част от бакшиш, но до ден днешен за него останала безполезна. А явно и всички останали са знаели за неволята му. Човекът помолил да му я обменят в еквивалента в долари и денят бил с щастлив завършек за всички.

[Raybeez]

Като се заговорихме за летища и проверки - веднъж минавам проверка на нашия Терминал 2, когато през един човек пред мен изпищява детектора и мръдват човека встрани за проверка. Самата проверка показва, че той на колана си има доста голям нож в кания - вадят ножа - беше с остри сигурно над 12 см. Човека не беше българин, но го чух да обяснява на английски, че винаги пътувал с този нож и изобщо нямал представа, че е забранено да се качва с него - не знам дали се правеше на луд или наистина е пътувал, но ножа си изглеждаше впечатляващо.

 

Друга интересна история с мое участие - преди доста години се връщам от бригада в САЩ и съм си накупил доволно техника и подаръци, но една от най-големите ми радости беше раницата - раница в която има две тонколони и усилвател с батерии (една продълговата сива кутия на дъното в специален джоб), като от усилвателя към колоните има кабели, както и от усилвателя към друг джоб за музикален плеър, който да подава звук. Втора подробност - полета ми от Париж до София се пада на датата 11-и септември и навсякъде е пълно с военни с автомати и като цяло имаше много сериозни мерки за сигурност. 

И аз пускам тази раница на скенера, като в нея имаше още айпод, фотоапарат, лаптоп, мобилен телефон и т.н. Представям си как на скенера са видяли и сивата кутия с усилвателя, натъпкан с кабели и батерии, но ме дръпнаха встрани и в продължение на 20 минути се опитвах да обясня на групичка от френски митничари, гардове и военни (те си доведоха и куче), че това сивото не е бомба. Включително им пуснах малко музика, за да видят, че работи.

[Фил]

 в продължение на 20 минути се опитвах да обясня на групичка от френски митничари, гардове и военни (те си доведоха и куче), че това сивото не е бомба. Включително им пуснах малко музика, за да видят, че работи.

И им пусна това парче, нали?  

[Емика]

На излизане от Тунис, проверяващият ми бръкна в дънките, хора! На големия детектор нищо не писна, но той ме отдели и започна с ръчен. Отпред леко изписка от копчето на дънките ми, повдигнах си блузата да види, че е от копчето, отново сложи детектора на копчето, пак изписка лекичко, повтори операцията още веднъж, и още веднъж, и гледайки ме в очите /не мога да забравя колко нагло ме гледаше/, бръкна със свободната си ръка в дънките ми. Това беше  мръсник! Никакви жени проверяващи нямаше. И както ми беше писнало 20 дни от лепкавите им погледи, от това все да гледат да те пипнат някак си така, ако може небрежно, този за капак ми бръкна в дънките. Не ме питайте какво се случи след това. След викове и обиди от моя страна, ми беше обяснено от началника му, че имал право.

[iaia_mama]

И им пусна това парче, нали?  

:D  :D  :D