Книги

[goldeneyeful]

И докато сме на тема "тягостни чувства", все пак да кажа и каква литература навремето четях, защото както стана ясно, вече основно пътеводители чета...

 

Любимият ми автор за всички времена ще остане Борис Виан. Веднага след него бих поставил Маркес. Книгите на Фицджералд, Хемингуей и Вонегът ме забавляваха. Естествено страшно много харесвам и Толкин. Обичах и фантастика, но само тази създадена от Артър Кларк. Абе, както казва един приятел, "прогресарска му работа", което идва от манията ми към прогресив рок музиката, а оттам се връщаме в началото към "тягостните чувства" и така... :D

Уууууууу, верно бе, Хемингуей. Как го пропсунах, както и Стивън Кинг. Фентъзи не чета, нещо хич не ме влече. А за тягосните чувства, визираш бельо ли, да прочетем нещо и по този повод?!    :D

 

 

ПС: Ели, как ще се отказваш бе жена, най-хубавото тепърва предстои. :D  Казвам ти аз .... 

Редактирано 31 май, 2013 от goldeneyeful

[goldeneyeful]

Това някой да го е преслушвал?

Редактирано 31 май, 2013 от goldeneyeful

[cck]

От вчерашното четиво ми впечатление този текст:

"Ако стремежът ни да изследваме е вроден, то може би корените му се крият в нашия геном. Всъшност наистина съществува мутация, която често се споменава в подобни дискусии: вариант на генома DRD-4, който допринася за контролирането на допамина - химически куриер в мозъка, важен за учението и удовлетворението. Учените неведнъж са свързвали варианта DRD4-7R, носен от приблизително 20% от всички хора с любопитството и безпокойството. Десетки изследвания показват, че 7R ги прави по-склонни да поемат рискове; да проучват нови места и идеи, да опитват нови храни, наркотици или сексуални връзки; и изобщо да са по-склонни към пътувания, промени и приключения."

National Geographic България : Април 2013 : Неспокойни гени от Дейвид Добс

[Jindo]

Шогун на Клавел, отново и отново и... отново

иначе харесвам и чета от руските класици до Д.Адамс

[niki_m]

Не е книга, но пък е интересно четиво

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%95%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82

[goldeneyeful]

Вариантите, за да се случи това са два:

 

1. Нямаш верен отговор на въпроса, защото носиш и през лятото и през зимата;

2. Нямаш верен отговор на въпроса, защото не носиш нито през лятото, нито през зимата.

 

:D

 

Другата причина е ясна...

 

 

 

Абе криза е. Икономия си трябва.   :D

[akair]

Преди всичко друго, бих искала да се извиня, че съм пропуснала факта от същестуването на тази тема. Заравям си главата дълбоко в земята и си я поръсвам с пепел!  Нямам оправдания повече! :D Виновата! :D

Недей! Подът е бетонов!

[goldeneyeful]

Недей! Подът е бетонов!

А, не, не! Избрала съм си да е мекичко и рохко - не за друго, ами да се сипе лесно. :D Да тече, както се казва ...  :D

[georgiev]

Имаше една книга от типа на криминалните там трилъри, в която голяма част от действието се развиваше в Болоня. 2 години по-късно като попаднах в Болоня супер много се изкефих. Даже ходих още два пъти после.

Мен лично ме кефи много повече от Венеция.

[akair]

 

Но ако трябва да споделя с Вас книжните си моментни предпочитания, то това ще бъде една изключителна книга, която ни дава много: история, литература, социология, пътешествие и още ...

 

Челите я знаят за какъв самолет става въпрос.

 

Книгата се нарича "Срещи с Буров", аз я ползвам и за пътеводител из дебрите на нашата България.

 

http://chitanka.info/book/4295-sreshti-s-burov

 

Леле, твърде добра е...

Мога да кажа само едно БЛАГОДАРЯ, че обърна внимание на всички нас за съществуването на тази книга.

[vesi]

Уф, това за бельото, не го разбрах...

 

 

По темата- последното, което ме ВПЕЧАТЛИ беше "1984" на Оруел... Страхотнаааа.

А иначе по въпроса за психологията- предлагам Хорхе Букай и по- специално "Нека ти разкажа" (уникална), "Приказки за размисъл", "Трите въпроса".

Куелю, нещо много задълба напоследък с това опознаване, ама предишните му книги ме "хващаха" и особено "11 минути" и "Вероника решава да умре"

Сега си чета лекичко Лъдлъм, и по специално "...Борн":), в комбинация с Макиавели...

Абе, изобщо, някакъв вид литератутрен всеядец съм, ама нещо пътеводителите не са ми страстта   Срам, ама си признавам без бой

[Hayasko]

тва сигурно щото не си чел Есенин или Маяковски, или пък Бърнс и Байрон...а може и наистина да не те влече, знам ли, хора всякакви

Не ме влече е най-точно казано. Стихотворната форма не ми е любимата. Признавам, Бърнс и Байрон не съм чел, но и не смятам, че трябва да ги прочета, за да открия примерно 2 стиха, които да ми харесат.

[danimarkova]

И аз да дам своя принос, чудя се как не съм забелязала тази тема.

 

Обичам да чета, но съм на периоди. Понякога изчитам за отрицателно време сума ти книги, а след това следва засушаване, може би, както се изразява дъщеря ми, изпадам в processing

 

Любими книги, тези които препрочитам отново и отново са

Празни мисли на един празен човек на Джером К. Джером

Всички книги на П.Г. Удхаус и Разказите на О. Хенри.

Това са вечните ми книги, никога няма да ми омръзнат, независимо, че откакто съм ги чела за пръв път и настоящият момент са минали над 20-25 години.

 

Последните книги от четящият ми период са

Скитница на Стефани Майер - не беше лоша, стига да си фен на жанра. Имаше някои недомислици, но ѝ ги прощавам.

 

Мастиленият лабиринт и Антихтонът на Данте на Людмила Филипова, като втората се явява продължение на първата, но може да се чете и като самостоятелен роман.

 

Трябва да призная, че започнах четенето с известна сдържаност, но материята ме увлече. То трябва и да се интересуваш от религия, история, археология и мистика, за да разбереш идеята на написаното. Фабулата се вие около исторически факти, символи, древни цивилизации, особено последните открития в България и на Балканите. Има и фентъзи елемент.

 

 

Всъщност покрай двете книги вече начертах маршрутите си из Родопите, а няма да пропусна и Лепенски вир в Сърбия, който се оказа едно дивно място, след като го потърсих на снимки в нета. Тези, които са  чели книгите, ще ме разберат

 

Това е засега, ще допълвам.

[vladon]

Страхотна тема!

 

Ще продължавам да я навестявям и черпя вдъхновения за нови четива след току-що приключилото на Sansom, C.J. (2004). Dark Fire. London: Macmillan. ISBN 1-4050-0544-0.(Криминален роман с множество исторически препратки към Лондон и Англия по времето на тюдорите и крал Хенри VIII. Въпреки че действието се развива през 15-ти век, сюжета е доста актуален и динамичен воден от разследжащия адвокат Шардлейк, чиито морални и правни принципи биха били за пример на много съвременници.)

 

Искам обърна внимание на уважаемите съфорумци към незгодите и предстояща атака срещу на любимата на много хора българска дигитална библиотека  "Читанка" http://chitanka.info.Който има отношение към блог-а може сам да прецени как да изяви подкрепата си.

Редактирано 24 юли, 2013 от vladon

[Elena]

Последната книга, която прочетох ми я препоръчаха и ми се ще да обърна внимание и на вас, защото наистина си заслужава Става въпрос за "Момичето, което си играеше с огъня", част от трилогията на Стиг Ларшон 

Редактирано 24 юли, 2013 от Георги
премахване на линк

[Георги]

Като цяло държа да се дистанцира изцяло сайта от тегавата тема за интернет пиратство, авторски права и т.н. Не живея в пещера и не съм си заровил главата в пясъка и общо взето всички знаем за какво иде реч.

 

Но смятам, че сайтове като замунда и читанка играят по много тънък лед, и честно казано правно-нормативната уредба в техния случай не ми е позната до край за да се ангажирам, и себе си, и magelanci.com с твърдо мнение. За това директни линкове към произведения качени там ще бъдат премахвани, когато бъдат забелязани, най-малкото за да си нямам главоболия за в бъдеще. 

 

Не искам да влизам в дълги спорове и полемики по темата, приемете го като едно от правилата на форума. 

[Elena]

Ок, ще го имам в предвид.

[vesi]

Последната книга, която прочетох ми я препоръчаха и ми се ще да обърна внимание и на вас, защото наистина си заслужава Става въпрос за "Момичето, което си играеше с огъня", част от трилогията на Стиг Ларшон 

Страхотно четиво. Благодаря ти Аз започнах от 1- ва част, и силно ме впечатли

[Childish]

"Невидимите кризи" от Георги Господинов.

[Adinko]

Наскоро подкарах книгите на Душ Сантуш и съм доста приятно изненадана.

[salomia]

Страхотно четиво. Благодаря ти Аз започнах от 1- ва част, и силно ме впечатли

Прочети и другите две части. Аз така и не можах да реша коя ми хареса най- много

[Тони]

С огромно нетърпение очаквам това. Не, че не съм изчела почти всичко на Иво, но искам да го имам в ръцете си, завинаги.

http://www.vakon-bg.com/book/ivo-ivanov-krivata-na-shtastieto-za-sporta-vselenata-i-vsichko-ostanalo

[Childish]

Току-що приключих с "Дванайсет минути любов. История с танго" от Капка Касабова. С "Улица без име" (по-точно в първата й част) ме върна в детството във времето на развития социализъм. Последната й книга, признавам си, беше най-доброто попадение за емоционалното състояние, в което се намирах. Напоследък книгите, които ме привличат, са от български автори, без значение дали живеещи в България или емигранти. Ценя биографичните моменти. Въпреки че за мен тангото е трансът, в който изпадам, докато слушам Gotan Project и нищо повече, не ми беше досадна подробната информация за този танц в книгата. Не знаех, че има танго-туризъм, но ми беше интересно да проследявам пътуванията й, следвайки любовта си към тангото, защото едва ли обикновен турист ще има достъп до тези места или пък едва ли ще ги почувства по този начин. Примерни дестинации в книгата - Окланд, Буенос Айрес, Единбург, Кито, Монтевидео.

Препоръчвам ви я, особено, ако сте по-сантиментални. Но книгата не е точно женска проза (честно казано не познавам този жанр). По-скоро е за търсенето на собственото си място под слънцето.

На amazon.de в момента продават kindle изданието на оригиналния език - английски - за 1.19 евро.

[bori]

" Любов" на Елиф Шафак, препоръчвам

[Тони]

http://blurbown.blogspot.com/2014/02/80.html?spref=fb

Когато обърнах гръб на вратите на Реформаторския клуб в Лондон, след като завърших пътешествието си около света през декември 1988 година, не си представях, че вместо край на кариерата ми на пътешественик това ще бъде само началото. „Около света за 80 дни“ щеше да се превърне в „Около света за 20 години“. Бях възнамерявал, след като стигнем до непоклатимите врати на Реформаторския клуб, да спра и да се върна към нормалния живот – да удрям хората с риба, да прегазвам Кевин Клайн с валяк и да пея „Песента на дърваря“ на немски пред подбрана публика. Смятах, че опитът да обиколя света за по-малко от три месеца, без да се отделям от повърхността на Земята, ми е предложил достатъчно приключения, които да ме топлят до края на дните ми. Но нещо се беше случило по време на всички тези дълги пътувания на борда на очуканите товарни кораби и скърцащите контейнеровози, в препълнените индийски влакове и кучешките впрягове в Скалистите планини . Въпреки че бях пътувал на курс от болезнени инжекции и с чанта, пълна с хапчета и сиропи, нищо не ме беше защитило от непреодолимото желание да премина през цялото нещо отново.

Редактирано 27 февруари, 2014 от Тони