Книги

[Георги 39034]

Едно от новогодишните ми обещания беше да започна да чета повече книги. За сега е единственото, което като цяло спазвам, другите не мога по независещи от мен причини 🙂 В goodreads съм си заложил да прочета 20 книги тази година и за сега изглежда, че ще го надхвърля прилично. Ето и равносметката до сега. 

 

В началото започнах на австралийска тематика, за подгряване на предстоящото, отпаднало пътуване. 

 

In a sunburned country - Bill Bryson

 

 

Брайсън го водят за доста забавен автор, но за мен лично хуморът му не ми е водещ, нещо не кликва като цяло с мен. Там където кликва обаче е, че определено успява да напипа нещата, които биха били интересни от пътешественическа гледна точка. Включва както интересни исторически факти, с които трудно може да си наясно дори и при богата обща култура, така и любопитни места, описание на хората и тук-там директно битови случки. От тоя тип повествование е, който след като прочетете ще искате моментално да скочите към мястото, за което разказва. 

 

За мен Брайсън е еталон при пътешественическата литература и ако имате късмет да е описал някоя държава, която смятате да посетите, задължително прегледайте книгата му. Мисля, че малко са преведени на български за съжаление. 

 

Дългото сбогуване - Реймънд Чандлър

 

 

Любимата ми книга от златния ми период, когато четях повечко и за това беше естествено при рестартиране пак да си я прочета. Не съм сигурен дали тук или другаде писах, че Марлоу ми е любимия циничен гъз и като съм в криво настроение намирам неговия поглед към света за изключително точен. Самата книга е брутална и задушаваща дефиниция на това какво означава приятелството. Без никакво захаросване.

 

Campervan Kama Sutra - Outback Australia, with a camper trailer, three kids and a dog*

 

 

Още една от австралийската вълна, която иначе никога не бих могъл да намеря или целенасочено да търся, освен ако не желаех да направя пътуване много подобно на това - с кемпер из пустинята. Приключението тук беше доста @домосед-ско (всички права запазени), то се вижда и от корицата. Но като цяло на места повествованието издишаше. Все пак се чете много бързо и лесно и някои от местата отбелязани там със сигурност не ги бях чувал, а са гига интересни. 

 

Последният континет - Тери Пратчет

 

 

На теория Пратчет би трябвало да е любимия ми автор, поне по спецификации изглежда така. На практика не знам защо не мога толкова да влезна в книгите му, а съм пробвал поне 4-5. Да, интересни са, забавни са, оригинални са, но липсва нещо което да ги вкара в списъка с любимите ми книги и него в списъка с любимите ми автори (който не е особено богат така и така, общата ми култура в областта е доста слаба). "Последният континент" я прочетох пак по австралийска линия и макар и някои сравнения и заигравки да бяха доста оригинални, като цяло ми беше meh. 

 

Tracks - Robyn Davidson

 

 

Младо момиче решава, че ще зареже цивилизацията и ще пресече австралийската пустиня с няколко камили и едно куче. Без да разбира нищо от камили, поне в началото. Да, още една книга на австралийска тематика. Начинанието е доста оригинално, безразсъдно, което го прави и доста любопитно. Няма как да прочетеш тази книга без да си съставиш мнение за авторката, тя е доста откровена в емоциите си, понякога даже твърде откровена. Описанието на умственото състояние, в което може да те постави пълната изолация от човешки същества и магията на пустинята е уникално, аз също си имам доста соцопатска жилка, но със сигурност нямам топките да направя нещо такова. Ако и вие сте като мен - понякога искате да се изолирате, ама никога не ви е стискало, то книгата е задължителна. 

 

Мисля, че има и холивудска екранизация, не съм я гледал. 

 

Two old fools down under - Victoria Twead

 

 

Последно за Австралия, обещавам 🙂 Тази книга я купих импулсивно, без никакво предварително проучване. Просто приключих Tracks, не ми се спеше и поразцъках на киндъла какво предлага в категорията "Пътешествия -> Австралия". Пустия му киндъл, прави покупката на книги много лесна. 

 

Самата книжка си имаше положителни и отрицателни страни. В отрицателните, очаквах повече за Австралия и начина на живот там, но беше бледо засегнато. От положителните - много описателно разказване на ежедневието, което макар и неизпъстрено с някакви невиждани приключения, даже е що-годе скучно, беше все пак лесно за четене и книгата не се оставяше лесно. Все едно си се залепил за гърба на авторката и я следваш навсякъде - докато си разхожда кучето, притесненията и покрай болния съпруг и досадите със строители и реноватори. Лекичък хумор, нищо феноменално, но приятно. 

 

Книгата е шеста от поредица, другите май са по-пътешественически и са преди двамата глупаци да станат по-възрастни и по-улегнали двама глупаци, но нещо не изпитвам желание да чета останалите. 

 

Соларис - Станислав Лем

 

 

 

Във връзка с рестартиране на активното четене много се чудех на кой жанр да се фокусирам и май sci-fi най-много ми приляга на този етап. Соларис е една от класиките, за това прозвуча перфектно за целта, да положи килима един вид. 

 

Безспорно е фундаментална книга, без която няма как да се мине в жанра. Звуча все едно съм изчел всичко, а то съвсем не е така, но от всяка страница си личи че е основополагащо творчество. Интелигентно, на моменти страшно, на други моменти тъжно, в трети заплашително, в крайна сметка е нещо което няма как поне малко от малко да не ти разбишка главата в посока разбиване на клишето за извънземния разум. За научната фантастика сигурно е много трудно да е релевантна с годините, но Соларис сякаш може да бъде написан и днес и няма да звучи овехтяло. Отворения финал особено ми харесва, както и лекото тролене от Лем по посока на разните му там режисьори и критици, които така и трудно могат да обхванат "какво е искал да каже автора". Книгата е по-скоро вътрешно усещане и трудно се поддава на интерпретация, анализ и преразказ. 

 

В момента чета The Three-Body Problem. Ще пиша ревю като я завърша или нея или цялата трилогия (киндъла ме излъга да спестя 5$ като ги купя и трите). 

 

 

 

Редактирано 25 април, 2020 от Георги

[Goal & Boss 10234]

„В очакване на варварите“, от Дж. М. Кутси. Южноафриканска (всъщност това няма значение, времето и мястото в книгата са абсолютно неопределени, само става ясно, че се говори за пограничните райони на Империята ( @Брани? )) антиутопия, която е по-ужасяваща от своите жанрови посестрими, защото не е „каза, отиде, направи“, не е и „казах, отидох, направих“, а е „казвам, отивам, правя“. Историята се разказва в първо лице, единствено число, мъжки род, сегашно време. Това със сигурност я направи много лична за мен.

Самата история е... доста, хм, интересна.

Спойлер

В началото си мислех, че тия ми ти варвари ще се окажат като оня Годо, дето го очакваха в една друга книга, но не - появиха се. Появиха се варварите и се проявиха в пълния си блясък.

 

Стилът на автора е нещо като „безмилостен реализъм със заемки на някакъв викторюговски хуманизъм“. Не съм сигурен защо, но за мен на „вкус“ е подобен на Камю. Да му се неначуди човек на бившия програмист в IBM!

 

@Георги, как така последно за Австралия?! Я виж тук!

 

 

 

Print List Price:	£10.99
Kindle Price:	£0.99 Save £10.00 (91%)
	includes VAT*

[Георги 39034]

преди 23 часа, Goal & Boss каза:

@Георги, как така последно за Австралия?! Я виж тук!

 

Абе най-известната книга на автора(авторката?) май беше сапунка, още от времената, когато не бяхме свикнали с това 🙂 Не е моя стил 🙂

[Goal & Boss 10234]

преди 10 часа, Георги каза:

Абе най-известната книга на автора(авторката?) май беше сапунка, още от времената, когато не бяхме свикнали с това 🙂 Не е моя стил 🙂

Бъркаш. Вярно е, че най-известната книга в България е сапунен тип (заради сериала), но тази, която ти предложих, както и поредицата за древен Рим нямат нищо общо с миещите средства и са световно признати за отлични произведения. Е, и аз подходих в началото точно като теб, де. Тия отец Ралф и Меган яко ни объркаха представите и ни вкараха в заблуда 🙂

[гост 4486]

преди 6 минути , Goal & Boss каза:

. Тия отец Ралф и Меган яко ни объркаха представите и ни вкараха в заблуда 🙂

Леле, даже си ги спомняш и как се казват!?!

[Георги 39034]

преди 9 минути , Goal & Boss каза:

Бъркаш. Вярно е, че най-известната книга в България е сапунен тип (заради сериала), но тази, която ти предложих, както и поредицата за древен Рим нямат нищо общо с миещите средства и са световно признати за отлични произведения. Е, и аз подходих в началото точно като теб, де. Тия отец Ралф и Меган яко ни объркаха представите и ни вкараха в заблуда 🙂

Е не е само в България, виж че и на корицата на тази книга пише "Bestselling author of..." Ама приключих с Австралия на този етап, догодина пак евентуално 🙂

[Goal & Boss 10234]

В момента, гост каза:

Леле, даже си ги спомняш и как се казват!?!

Най-голямата красавица в класа, а вероятно и в училището, я наричахме Меган. За ралфовци не липсвахме кандидати 🙂 Това, което ни убягваше, беше възрастовата разлика между двамата. Обаче тя го знаеше. Отсвири ни всички до един! 

[Bellaero 1400]

Много харесах Юнас Юнасон. Забавен, чете се бързо, наподобява по стил друг любим автор - Пол Лу Сюлицер.

[aleksandrina 6949]

8 minutes ago, Bellaero said:

Много харесах Юнас Юнасон. Забавен, чете се бързо, наподобява по стил друг любим автор - Пол Лу Сюлицер.

Само "101 годишния старец..." ми остана да прочета. И ще е скоро- на опашаката е. 😉

[ina.bg 136]

Интересна и добре написана история за млада татарка, прогонена в Сибир по време на колективизацията в Русия.

"... Общата съдба събира на брега на Ангара необразовани селяни и ерудирани интелигенти, деградирали престъпници и честни хора, мюсюлмани, православни и атеисти, татари, руснаци и немци... И всички те безмилостно воюващи за правото си да оцелеят."

Имам я в mobi формат, ако някой чете на KIndle.

 

 

 

[noshtna_ptica 4840]

Аз довършвам "Чумата", за да съм в крак с времето 🙂

Пробвах Камю преди много години, но не ми се получи, макар Кафка да съм го изчела и да ми е любим.

"Чумата" е моят дебют с Камю, харесва ми и ми се струва по-леко смилаема от "Процесът", примерно.

Може би всяка книга си чака времето и подходящите обстоятелства.

 

П.П. "В очакване на варварите" ми е много любима! Навремето изчетох и 3-те книги на Кутси, които издадоха, но тази е върхът!

 

[jungfraujoch 16055]

Двата тома на Шогун са от 6-те книги,които приятелка,живееща в Лондон си поръча на моя адрес при намаленията на издателството.И понеже тази година няма да се видим,за да си вземе книгите,ги чета.

Предпочитам първо  книгата и после да гледам филма.Но сега е обратното.Помня,че този сериал събираше всички пред телевизора,но не си спомням какво точно се случваше.Книгата ме грабна веднага.Чета с удоволствие.

А Лондон ми е любим и вярвам,че пак ще го посетя при по-спокойни времена.За да занеса книгите на приятелката ми и да им гостувам в новото жилище.

[Цвете 16059]

преди 5 часа, jungfraujoch каза:

Двата тома на Шогун са от 6-те книги,които приятелка,живееща в Лондон си поръча на моя адрес при намаленията на издателството.И понеже тази година няма да се видим,за да си вземе книгите,ги чета.

Предпочитам първо  книгата и после да гледам филма.Но сега е обратното.Помня,че този сериал събираше всички пред телевизора,но не си спомням какво точно се случваше.Книгата ме грабна веднага.Чета с удоволствие.

А Лондон ми е любим и вярвам,че пак ще го посетя при по-спокойни времена.За да занеса книгите на приятелката ми и да им гостувам в новото жилище.

Препоръчвам да прочетеш всички книги на Кравел. Един от най- любимите ми автори.

[AlexandraKo 116623]

преди 9 минути , Цвете каза:

Препоръчвам да прочетеш всички книги на Кравел. Един от най- любимите ми автори.

Клавел,нали?

Редакторът се е престарал:))))

[jungfraujoch 16055]

преди 58 минути , Цвете каза:

Препоръчвам да прочетеш всички книги на Клавел. Един от най- любимите ми автори.

Предстоящи са.

[Goal & Boss 10234]

преди 1 час, jungfraujoch каза:

Предстоящи са.

Издавани са поне 2-3 пъти, има ги и в Читанката 🙂

 

[jungfraujoch 16055]

Старомодна съм 🙂,не чета електронни книги.Но си менкаме с приятели и все някой ще ги има.

[Goal & Boss 10234]

В такъв случай можеш още сега да си ги поръчаш всичките от сагата, даже са намалени в момента: https://ciela.com/catalogsearch/result/?cat=0&q=Клавел

[jungfraujoch 16055]

Подариха ми тази хубава книга и използвам времето, когато нямам работа в офиса да чета.

Препоръчвам!

 

И още информация за Пътеката на Апалачите

 

https://www.360mag.bg/tag/пътеката-на-апалачите

[tonica 1886]

В Читанката:  

Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика

[jungfraujoch 16055]

Сладкодумният разказвач Валери Петров ме пренася в Африка-континент,който винаги съм искала да посетя.
Още в началото ме грабна с лекотата и интересния начин на поднасяне на четивото.
Така детайлно е описан Кайро и музеят,съхраняващ великолепието и историята на Египет.
Така свежа и наситена с цветове и аромати е разходката,която отвежда сред блясъка и светлините на града или по живописните улички и пазари,че нямам търпение  да се гмурна в невероятната екзотика и толкова богата на световно културно наследство необятна Африка.

[Goal & Boss 10234]

Оказа се, че баба Агата освен велики мистерии е писала и интересни пътеписи.

 

The Grand Tour: Letters and photographs from the British Empire Expedition

 

Спойлер

Unpublished for 90 years, Agatha Christie’s extensive and evocative letters and photographs from her year-long round-the-world trip to South Africa, Australia, New Zealand, Canada and America as part of the British trade mission for the famous 1924 Empire Exhibition.

In 1922 Agatha Christie set sail on a 10-month voyage around the British Empire with her husband as part of a trade mission to promote the forthcoming British Empire Exhibition. Leaving her two-year-old daughter behind with her sister, Agatha set sail at the end of January and did not return until December, but she kept up a detailed weekly correspondence with her mother, describing in detail the exotic places and people she encountered as the mission travelled through South Africa, Australia, New Zealand, Hawaii and Canada.

 

 

Come, Tell Me How You Live: An Archaeological Memoir

 

Спойлер

Agatha Christie’s personal memoirs about her travels to Syria and Iraq in the 1930s with her archaeologist husband Max Mallowan, where she worked on the digs and wrote some of her most evocative novels.

Think you know Agatha Christie? Think again!

 

 

 

[Goal & Boss 10234]

Още един турбомагеланец... Не, тоя е наистина хардкор!

 

От Владивосток до Москва с влака (поезд) - така и баба знае!

А с електричка (электричка)? Баба ще научи, ако прочете тази книжка:

 

 

 

Оказва се, че в мамашка рашка има такава стратификация на железопътния състав - влакове и електрички. И тя не е само езикова:

 

 

 

P.S. На тоз хубав човек му отнело 54 дни да се придвижи от Владивосток до Ванкувър Москва.

 

P.P.S. Ако някой реши да купува от litres.ru - задължително първо да си хареса някой промокод от тук: https://lovikod.ru/knigi/promokody-litres

И да забърше каквито може бонусни рубли - пак от същото място - които може да ползва за 20% от стойността на всяка своя покупка.

[iaia_mama 14632]

преди 48 минути , Goal & Boss каза:

Още един турбомагеланец... Не, тоя е наистина хардкор!

 

От Владивосток до Москва с влака (поезд) - така и баба знае!

А с електричка (электричка)? Баба ще научи, ако прочете тази книжка:

 

 

 

Оказва се, че в мамашка рашка има такава стратификация на железопътния състав - влакове и електрички. И тя не е само езикова:

 

 

 

P.S. На тоз хубав човек му отнело 54 дни да се придвижи от Владивосток до Ванкувър Москва.

 

P.P.S. Ако някой реши да купува от litres.ru - задължително първо да си хареса някой промокод от тук: https://lovikod.ru/knigi/promokody-litres

И да забърше каквито може бонусни рубли - пак от същото място - които може да ползва за 20% от стойността на всяка своя покупка.

О, има и други ентусиасти!  🙂
Тези двамата, от клипчето по-долу, пък са пропътували Москва-Владивосток (9288км) с 58 електрички в рамките на един месец и два дни.
 

 

[домосед 41261]

Като казах за филма, 

 

 

... да кажа и за книгата: Хомо Фабер на Макс Фриш

 

С Валтер Фабер сме в съгласие по много теми от живота, науката и изкуството. Примерно, че не си забравяме атеизма при първата турбуленция в самолета. Тя няма да се отрази на математическото очакване самолетът да падне (нито колко хора ще пострадат при падането). Съгласни сме, че Луната е нищо повече от небесно тяло, което кръжи около Земята по законите на гравитацията. Като явление – интересно, но откъде-накъде – приключение (даже и ако ти се струва, че свети по-силно в пустинята след катастрофа със Супер Констелейшън). Също споделяме мнението, че човешката раждаемост и смъртност  ...

 

Цялият коментар:  https://www.goodreads.com/review/show/3720061385

 

Корицата, за съжаление е от един определн етап от историята на изкуството, когато на художника и през ум не му е минавало, че основната ѝ функция е да привлече вниманието някой да понечи към книгата. От друга страна състоянието ѝ в домашната библиотека показва, че е посягано повече от веднъж