Книги

[Zaro 28626]

преди 2 часа, Goal & Boss каза:

http://kultura.bg/web/историята-на-ема-гейтуд/

След толкова деца, внуци и правнуци нищо по-нормално от това да хване гората.

[Емика 6325]

Колко хубаво го е написал:

 

"Когато бях много млад и ме палеше жаждата да тръгна на път, зрелите хора ме уверяваха, че „зрелостта“ ще излекува този копнеж. Когато наистина узрях — утешаваха ме със средната възраст. В средната си възраст слушах да ме успокояват — натежат ли още години, тази треска сама ще премине; а сега, когато съм вече на петдесет и осем, мисля си — това сигурно ще извърши старостта.

Нищо не помага. Четири дрезгави сигнала на корабна сирена все още карат косата ми да настръхва, а в нозете си усещам странен сърбеж. Звукът на реактивен самолет, загряващият мотор, дори поклопването на подковани копита по паважа — всичко връща отново старата възбуда, засъхналите устни, блуждаещия поглед, сгорещените длани и премалелия стомах, присвил се някъде горе, под сърцето.

С други думи, не съм се оправил; с още по-други думи, скитникът скитник си остава. Боя се, че болестта е неизлечима. И казвам всичко това не за да давам ум на другите, а лично за себе си да си го знам.

Когато вирусът на тази треска проникне в един неспокоен човек, а пътят, който отвежда далеч от неговото Тук, почне да му се струва широк, прав и примамлив, той — „жертвата“ — най-напред намира за себе си основателна и задоволителна причина, заради която тръгва на път. За опитния скитник това не е трудно. За него има цяла градина от причини и може да откъсне, каквато си иска.

След това пътешествието трябва да се определи по време и пространство, да се избере посока и крайна цел. И на последно място — да се приведе в действие. Как да се пътува, какво да се вземе, колко да се пътува? Тази част от процеса е неизменна и вечна. Казвам това само защото новопокръстените в скитничество — като младоците, плъпнали по пътищата — не бива да мислят, че всичко е тяхно откритие.

Започне ли веднъж пътуването, предварително набелязано и подготвено, в него се вмъква нов фактор: то има лична физиономия, темперамент, индивидуалност, неповторимост. Пътешествието е също като човешките личности — две еднакви няма. И всички планове, всяка предпазливост, забрана или принуда са безплодни. След толкова години упорство разбираме, че не ние хващаме пътя, а пътят хваща нас. Пътническите бюра, разписанията, запазените места, строгите маршрути и разните там неизбежности са направо едно голямо нищо в сравнение с индивидуалния характер на пътешествието. Роденият пътешественик идва на себе си и поема пътя едва когато осмисли тези неща. Чак тогава вълненията му отпадат. Пътешествието прилича на брака — най-сигурният начин да сбъркаш и в двата случая е да си мислиш, че те са в твоя власт.

Сега, когато казах всичко това, се чувствувам по-добре, макар че ще ме разберат само онези, които са го изпитвали."

 

Джон Стайнбек - Пътешествия с Чарли

 

@Rainy https://chitanka.info/book/8991-pyteshestvija-s-charli

 

[Емика 6325]

@Radnev, Чарли е куче, като твоя Пу☺

[Radnev 15279]

Преди 1 час, Емика каза:

@Radnev, Чарли е куче, като твоя Пу☺

Това бе първото нещо, което ми дойде на акъла😊.

Чел съм Стайнбек преди 15 години. Онези прословути 3 тома с  бяла обличка и сини букви.

Спомням си ясно Гроздовете на гнева, Зимата на нашето недоволство, За мишките и хората. 

Пътешествия с Чарли обаче буквално ми се губи. А точно за мен е особено тематично😊. 

Може би е време да си го припомня👍. 

Редактирано 21 март, 2019 от Radnev

[Емика 6325]

На 25.02.2019 г. в 18:55, Goal & Boss каза:

http://kultura.bg/web/историята-на-ема-гейтуд/

Купих си я аз на следващия ден след твоето ревю, оставих я така, малко да поотлежи, да удължа тръпката, и сега ми се иска, когато прочета, че някой изминал пътеката на Апалачите, екипиран с всякакви модерни съоръжения, да напиша коментар "Абе, извърви я като баба Гейтуд, а после още два пъти по същия начин и тогава ми се хвали в интернет пространството". Не го пиша, защото няма смисъл, след като този човек в днешно време не споменава, че нейният героизъм е определящ за неговата разходчица.

 

Силно препоръчвам

 

 

[Goal & Boss 10234]

преди 8 часа, Емика каза:

Не го пиша, защото няма смисъл, след като този човек в днешно време не споменава, че нейният героизъм е определящ за неговата разходчица.

Вероятно повечето хора просто не подозират за тази баба и нейните дела  Поне в Европа де, в САЩ мисля, че е по-популярна.

 

Аз тъкмо се канех да спомена тук две книги... безплатни, тематично свързани с...

 

 

 

Records of Journeys to Venice and the Low Countries by Albrecht Dürer  -- на ингилизки, тук направо може да се чете в браузъра. 

 

Deutsche Landschaften by Albrecht Dürer  -- тази е на немски и всъщност повече клони към брошура, като гледам обема ѝ, но пък има картинки  Лично A.D. ги е нарисувал.

[Емика 6325]

Най-трудно се пише по въпроси, за които е писано твърде много. Справил се е Индро Монтанели, препоръчвам!

 

Редактирано 1 май, 2019 от Емика
Допълнение

[Radnev 15279]

На 1.05.2019 г. в 22:13, Емика каза:

Най-трудно се пише по въпроси, за които е писано твърде много. Справил се е Индро Монтанели, препоръчвам!

 

Страхотно.

Обичам историята, обичам и Рим, нищо че всъщност не съм бил в Рим😃.

Книжката ми се струва старичка. Сега ще проверя да не би да е изчерпана на книжния пазар🤔.

 

П.П. Или просто много пъти е  препрочитана?😉

[noshtna_ptica 4840]

Миналата година ходих до Сараево, защото четох уникалната "Мостът на Дрина".

А сега, защото съм ходила до Сараево, чета "Аз още броя дните" - историята на сараевските Ромео и Жулиета. Потресаваща!

[Radnev 15279]

преди 4 минути , noshtna_ptica каза:

Миналата година ходих до Сараево, защото четох уникалната "Мостът на Дрина".

А сега, защото съм ходила до Сараево, чета "Аз още броя дните" - историята на сараевските Ромео и Жулиета. Потресаваща!

Аз пък точно сега чета "Мостът на Дрина" и много ми харесва 😀

[aleksandrina 6949]

Тези дни прочетох "Книга за мечтатели. Тънка червена нишка – Инна Учкунова".

Книгата е пъстра палитра от истории за хора от различни времена и страни и с различни занятия: мореплаватели, изобретатели, създатели на бизнес империи, петролни магнати, художници, часовникари, циркови артисти, готвачи, хотелиери, перукери…

На няколко пъти я свързвах с магеланци и ми се стори, че ще бъде интересно да я споделя с вас. http://4eti.me/mechtateli/

Ето и една от историите:

 

ФРАНК МАКНАМАРА
Добра сделка

 

Какво става, когато не успееш да си платиш сметката?

 

През 1949 г. Франк Макнамара, управител на финан­совата корпорация "Хамилтън“, бил на бизнес обяд с двама свои клиенти в нюйоркски ресторант. След края на обяда, както повелявал бизнес етикетът, този, който е отправил поканата, следвало да плати сметката. Мак­намара останал неприятно изненадан, когато посегнал към джоба на сакото си и установил, че е забравил портфейла си. Той излязъл от затруднението, като теле­фонирал на съпругата си, която му донесла портфейла. След тази неприятна случка и стъпвайки на опита си във финансите, Макнамара се замислил дали не може да бъде намерен начин хората да пазаруват в магазините и ресторантите на кредит, заплащайки дължимото в края на месеца. Така той създал картата „Дайнърс клуб“, от която по-късно се родила и идеята за същинската кре­дитна карта. Притежателите на картата „Дайнърс клуб“ заплащали годишна вноска в размер на пет долара, а всеки ресторант или магазин, който бил включен в клу­ба, плащал процент от извършените продажби. Много заведения и търговски вериги били заинтересовани да се включат, тъй като това привличало повече клиенти. Само след няколко години членовете на клуба били над един милион, а Франк се радвал на прилично богатство. Добра сделка, г-н Макнамара!

 

„Големите начинания често се коренят в наглед съвсем незначителни събития.“ – Демостен

Редактирано 8 май, 2019 от aleksandrina

[Емика 6325]

преди 13 часа, Radnev каза:

Страхотно.

Обичам историята, обичам и Рим, нищо че всъщност не съм бил в Рим😃.

Книжката ми се струва старичка. Сега ще проверя да не би да е изчерпана на книжния пазар🤔.

 

П.П. Или просто много пъти е  препрочитана?😉

От библиотеката е.

[noshtna_ptica 4840]

Разбих си съня с "Почти перфектните хора" от Майкъл Бут - толкова е интересна, че не мога да я оставя. Разхожда ме из цялото Скандинавие и плахо поглеждам към самолетните билети 🙂

[AlexandraKo 116623]

Една позабравена истина за нас...

 

 

И няколко цитата:

 

 

 „За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”

 

„Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.”

 

„България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.”

 

„Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.”

 

„Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)...” (Из писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец)

 

„Най-великият гений на българите е завистта.”

 

„…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.”

 

5 факта за Константин Иречек:

 

1. Константин Йозеф Иречек е роден на 24 юли 1854 година във Виена.

2. Той е чешки историк и автор на първия академичен труд по история на България.

3. През 1881 – 1882 г. е български министър на народното просвещение.

4. Иречек е и герой в произведението на Алеко Константинов – „Бай Ганьо“.

5. Умира във Виена на 10 януари 1918 г.
 

Източник:

разни статии из нета

 

[Mihail 548]

Довечера я започвам!

[Goal & Boss 10234]

„Бегуни“ от Олга Токарчук. Не съм я чел, но отзивът за нея от Георги (друг Георги, не магеланския) е доста възторжен. А според приведените цитати става дума за доста магелански автор.

 

Цитат

„Научих се да пиша във влаковете, хотелите и чакалните. На падащите масички в самолетите. Записвам, докато обядвам или съм в тоалетната. Пиша на стълбите в музея, в сладкарници, в паркираната край пътя кола“

 

А мен една друга книга ме терзае. Пак заради цитат от нея.

Цитат

Идеальный дом - это сумма всех комнат, где тебе хорошо жилось.

Уау!!!

И заглавието - „Сказки старого Вильнюса“. И авторите - двама одесчани.

И ѝ се чудя сега...

[Hadzhitodorovi 243]

преди 2 часа, Goal & Boss каза:

двама одесчани

*одесити

[Goal & Boss 10234]

Преди 1 час, Hadzhitodorovi каза:

*одесити

#кажиненарусизма

[noshtna_ptica 4840]

преди 16 часа, Goal & Boss каза:

„Бегуни“ от Олга Токарчук. Не съм я чел, но отзивът за нея от Георги (друг Георги, не магеланския) е доста възторжен. А според приведените цитати става дума за доста магелански автор.

На Олга Токарчук съм чела "Правек и други времена" - много впечатляваща книга!

[noshtna_ptica 4840]

 

Много искам да прочета тази книга, но е изчерпана и не мога да я открия.

Ще съм много благодарна, ако някой ми я купи отнякъде /естествено, че ще си я платя/ или ми я даде, за да я прочета.

 

 

[Goal & Boss 10234]

преди 18 часа, noshtna_ptica каза:

 

Много искам да прочета тази книга, но е изчерпана и не мога да я открия.

Ще съм много благодарна, ако някой ми я купи отнякъде /естествено, че ще си я платя/ или ми я даде, за да я прочета.

 

 

Мисля, че неотдавна излезе ново издание. Не съм я чел, но беше подложена на унищожитена критика, в сравнение с книгата на Михаил Кремен.

[noshtna_ptica 4840]

преди 20 минути , Goal & Boss каза:

Мисля, че неотдавна излезе ново издание. Не съм я чел, но беше подложена на унищожитена критика, в сравнение с книгата на Михаил Кремен.

Да, тя излезе през април и е изчерпана. Може би ще има допечатка, някога, поради големия интерес...

Книгата е събрала спомените на бившата жена на М. Кремен, нормално е да е недолюбвана от поддръжниците му, но фактът, че се издава след толкова години благодарение на Петър Величков, е достатъчно интригуващ... Повече от век четем само едната гледна точка, много ми се искаше да прочета и другата, но явно съм закъсняла за книгата...

https://kultura.bg/web/книга-за-съдбата-на-дора-конова/

[Polina 19665]

А, "Лейди Гергана" никой ли няма да се похвали, че я е чел? 

 

Е, ако искате да се посмеете и освежите да знаете как и с какво! 😄 

[Goal & Boss 10234]

От известно време се боря с една обемиста книга. Всъщност изобщо не съм наясно колко е дебела, защото я чета в електронен вид, но книжното тяло със сигурност би било респектиращо... с трийсетина представени автори и близо 150 разказа. Казвам „би било“, защото книгата, доколкото ми е известно, не съществува в хартиен вид. Съставена е, преведена, представена и предоставена на всички нас безплатно благодарение на добрата воля и личните и професионални качества на преводача от немски език Венцеслав Константинов. Той, за огромно съжаление, ни напусна през април тази година, но остави след себе си огромно богатство от преведена проза и поезия на автори от Германия, Швейцария и Австрия, както и немалко свои текстове, разпростиращи се от афоризми през критика, теория на преводите, та чак до романа в спомени „Подковаване на скакалец“.

Казах, че се боря с книгата, защото не ми е лесно да чета последователно разказите на толкова много хора и от толкова различни времена (вярно, само от XX век, но като се започне - Германия от началото на века, ПСВ, междувоенният период и нацизма, ВСВ, следвоенният период, та чак до (почти) наши дни). На съзнанието ми не му е лесно последователно да „влиза“ и „излиза“ в главите на толкова много хора, всеки с различен характер и темперамент, с различен светоглед и съдба, да анализира, чувства, съпреживява... И това - в продължение на почти 150 разказа, с най-разнообразни теми и настроения.

 

Ето я книгата: СЪН С ФЛЕЙТА. 130 немски разказа от XX век

 

А ето и още една... безсрамно разпростряла се в рамките на 8 века: СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА. 100 немски поети от XII до XX век

 

Това е Венцеслав Константинов, чийто личен сайт по неизвестни за мен причини изчезна от световната мрежа след смъртта му. Но не безследно.

 

Тукашната публика, надявам се, би оценила по достойнство тези три разказа:

 

Експедиция до полюса

 

Полет на рекордна височина

 

Слепецът

 

 

Уточнение: мисля, че в Читанката разказите са повече, отколкото в liternet.

[noshtna_ptica 4840]

Палермо ме очаква след месец и половина и започвам да се настройвам. Началото е многообещаващо.

https://www.economy.bg/history/view/35200/-Tazi-kniga-shte-vi-potopi-v-syrceto-na-Siciliya