Последният филм, който гледах е...

[goldeneyeful]

"Жена на заем".

[DenitsaS]

Първият испански криминален филм, който гледам и съм приятно изненадана, въпреки че краят беше малко набързо. Действието се развива през 80-те в затънтено градче в Андалусия, където двама детективи от Мадрид са изпратени да разследват убийства. Като начин на снимане, атмосфера, а и даже малко по героите ми напомня на първия сезон на True Detective, но това е по-скоро плюс. Дори и на моменти предвидим като действие, си струва да се гледа:

 

[Asterisk]

The book thief/Крадецът на книги`13

 

Малко момиче оцелява по време на Втората световна война.  Родната ѝ майка е принудена да я остави заедно с брат ѝ в приемно семейство. Той умира…  Тя обича книгите до там, че е склонна да краде, от кмета, в  нацистка Германия.

 

Empire of the sun/Империя на слънцето`87

 

Малко момче с бодър дух оцелява по време на Втората световна война.

 

Into the woods/Вдън горите`14

Съвременна приказка - микс от няколко класически, твърде морализаторска, но деликатна и забавна.  Музиката, много професионално звучат всички.

 

 

За мен  са уникални тези филми, първите два – тежки, но поносими, третият – „достоен” завършек вместо комедия (нищо, че ги гледахме в обратен ред).  Рядко ми се случва да ми харесат толкова филми, да липсва онова тягостно усещане, когато си казваш „ …е, имаше и нещо полезно…”, при това в рамките само на няколко дни :)

Редактирано 14 май, 2016 от Asterisk

[DenitsaS]

Вчера бях на любовна вълна, първо гледах "Her" с Хоакин Финикс и Скарлет Йохансон. Доста оригинален сценарий - действието се развива в близкото бъдеще, в което както вече ни е известно технологиите са завзели още по-голяма част от света на хората, а хората са все по-самотни. Но е някак оптимистичен:

 

 

"Mon Roi" - по-скоро не го препоръчвам, прекалено бавно се развива, на моменти нелогично действие, гледах го само заради Венсан Касел, но и той не успя да спаси филма:

 

Редактирано 17 май, 2016 от DenitsaS

[iMari]

На мен много ми хареса"Mon Roi",френските филми са ми слабост.Самото заглавие е толкова точно - Моят Крал.От един крал не можеш да очакваш да бъде примерен съпруг. Грешка ,която жените правят,когато срещнат сериен сърце-разбивач като героя на Венсан Касел.А на него толкова му отива тази роля

 

 

Това гледах последно:

https://www.youtube.com/watch?v=1KeAZho8TKo

 

Очаквах Майкъл Мур да задълбава относно разходите на САЩ за военни действия.Не че това не се споменава,но филма е по-скоро забавно-магелански ,отколкото политически.М.М. тръгва по света да търси добри примери в здравната,образователната,съдебната система,за да ги прилага на своя почва. Има факти,които изненадват и забавляват,други,които откровенно шокират.В крайна сметка извода,който автора прави е, че всички добри идеи идват от Америка Чак сега се замислих,че има голяма прилика между американци и македонци

[DenitsaS]

На мен много ми хареса"Mon Roi",френските филми са ми слабост.

 

Тогава мога да ти препоръчам един друг френски, който гледах днес и ми хареса (признавам си, че огромен принос за това има Mads Mikkelsen )

 

[iMari]

Мерси,филми с Мадс Микелсен също много харесвам.Нещо много женска стана тая тема

[DenitsaS]

Мерси,филми с Мадс Микелсен също много харесвам.Нещо много женска стана тая тема

 

Тогава да предложа и нещо с една много красива актриса, Alicia Vikander, вчера го гледах:

 

Редактирано 18 май, 2016 от DenitsaS

[kolanass]

The Salt of the Earth (2014) http://www.imdb.com/title/tt3674140/

 

Редактирано 21 май, 2016 от kolanass

[Георги]

Аntarctica: A year on ice

 

 

Документален филм, който разказва за хората, които живеят в базата МакМърдо, като фокуса е предимно на зимния сезон.  Според създателите на филма никой не се е опитвал до сега да предаде този период от годината, когато базите почти обезлюдяват и остават малко хора, които живеят и работят в пълна тъмнина в продължение на месеци. 

 

Повечето от красивите гледки може да ги видите в трейлъра, леееко е прекалил автора с таймлапса като цяло. Интересното на филма поне за мен беше да ти покаже как се живее на Антарктика в дните, когато първоначалното възхищение и впечатление избледнее. Няма някакви присъди или констатации - има хора, които не биха останали за втора зима, други продължават многократно, всички си казват техните аргументи и звучат логично. 

 

Не е особено полиран филма, по-скоро е аматьорски, ама това му е чара. Ако някой иска да гледа пингивни и гледки, "Маршът на пингивните" е по-добро попадение, но съм сигурен, че подобна гледна точка като в тоя филм няма да се види по NG и Discovery. 

[seagull_29]

Типично френски, но не от тегавите френски ленти

 

 

Не бях чувал за този филм, мисля да го изгледам докато съм още на вълна Мароко и Маракеш.

 

Вчера бях на любовна вълна, първо гледах "Her" с Хоакин Финикс и Скарлет Йохансон. Доста оригинален сценарий - действието се развива в близкото бъдеще, в което както вече ни е известно технологиите са завзели още по-голяма част от света на хората, а хората са все по-самотни.

 

Това е любимият ми филм! Докато се чудех какво точно ми се гледа, в главата ми се въртеше Her и си я блъсках, за да изкочи нещо подобно оттам. Явно имаме сходен вкус за филми, давай още препоръки плс

[goldeneyeful]

http://www.imdb.com/media/rm3878522112/tt1261945?ref_=tt_ov_i

 

И малко от доброто, старо, българско кино:

 

http://www.imdb.com/title/tt0205306/?ref_=fn_al_tt_1

 

http://www.imdb.com/title/tt0283524/?ref_=fn_al_tt_1

 

[Tsanev]

Нещо твърде леко за Алмодовар, но свежо и неангажиращо - на български е преведено "Свалки в облаците". Действието се развива почти изцяло на борда на самолет.

 

[Добри]

Най-накрая изгледах прословутия епичен, дарк, експресионистичен, натоварен с много очаквания "Макбет" с Майкъл Фасбендер и Марион Котияр (2015), който, покрай светлините на оскарите миналата година мина леко встрани, остана незабележим и се пренебрегна. Като die-hard-fan на Добрия Уил обаче, и то особено много на тази пиеса, която учих едва ли не наизуст в казармата, докато моите съкилийници слушаха Радка-пиратка в сушилнята, художествената му интерпретация ми допадна. E, умерено, но ми допадна. Текстът е изцяло по оригиналното фолио, а превода - на безсмъртния Валери Петров. Но това не беше театър, а на 100% кино. Без модернистичните изгъзици на Кенет Брана. Нямаше драматично наблягане на монолога, а внушения чрез кадри. Нямаше я мистиката и врящите котли на вещиците, треперещите гласове, а обикновени момичета с черни раса и деца в шотланската мъгла. Целият филм е изплетен от мъгла, мрак и оранжеви небеса в кулминационната си точка. И покъртителни природни картини от Северна Шотландия. Чисто психологически беше наблегнато на трансформацията в слабата човешка природа от добро към зло. И пагубната плоскост, по която се плъзгаш при израждането на амбициите ти. Това с много символизъм. Жената и децата на Макдъф не бяха съсечени, както е в оригинала, а изгорени на клада. Но същите тези пламъци се върнаха към тиранина - гората на Дънсинейн не идваше към замъка с клончета върху шлемовете на войниците, както е в предсказанието на вещиците, а беше запалена, така че вятърът караше пламъците към замъка на Макбет. Лейди Макбет, като ключова фигура, провокираща с думи и действия своя неуверен мъж, не личеше толкова да страда от кръвта по ръцете си. Повече се притесняваше, че не вижда нейната зловеща убеденост в нерешителния Макбет, измъчван от параноя и видения, които действително го убиват. Във финалния двубой с Макдъф няма рязане на глави, не очаквайте и акцент толкова на ефекти и баталии като в трейлъра. Филмът е много повече психологизъм, вътрешни метаморфози, внушения. Изисква нагласа и спокойствие за възприемане на Шекспир, но мисля че любителите на такъв тип кино биха го оценили. Не бих казал че е нещо уау невиждано, но за актьор като Фасбендер, изиграл мутанти, каубои и нимфомани, според класата и опита си, Макбет беше сравнително добре представен:

 

https://www.youtube.com/watch?v=YqHhKuCQmoY

[домосед]

Последните ми два филма се случиха от диаметрално противоположни географски региони.

 

• Голям баща, малък баща и други истории

 

Виетнам, реж. Ди Данг Фан. Първият ми виетнамски филм! Чак до Франция трябваше да ида да го гледам на кино. Там го разпространявят като Mékong Stories. 

 

Филмът е съвременен, а действието се развива в края на 90-те. Или в началото на 00-те, съдейки по модела на Nokia, за да изкара пари за който, един от героите се подложи на държавно спонсорирана вазектомия. Героите са шепа сред масите, които от десетилетия, ако не и векове, живеят и изкарват поминъка си по лодките в делтата на Меконг. Виждал съм го на място! И до ден днешен е същото, така че режисьорите не са имали проблем с периодизацията. Оглеждайки се наоколо обаче героите осъзнават, че са точно от поколонието, чиято младост съвпада с отварянето на страната за бизнес. И че животът предлага изведнъж безброй нечувани и невиждани възможности, от които как да се възползват, не могат да получат съвет от родители. Единият учи за фотограф, другата си мечтае за танцьорка в нощен клуб, третият прави дребни далавери и си навлича едри неприятели, четвъртият си мечтае за Nokia, макар и да няма ток на лодката, нито приятел, с когото да си говорят. И се лутат, и търсят, и попадат в капани, и в безпътица, и намират нови надежди, и откриват сексуалността си и изпитват привличане един към друг в неочаквани комбинации, и замечтано гледат птиците, и взимат решения ...
 

https://www.youtube.com/watch?v=wCXH95HCrss

 

• Прегръдката на змията

 

Колумбия, Венецуела, Аржентина, реж. Сиро Гера. Този си го дават в София

 

https://www.youtube.com/watch?v=uymNkBuR-SY

 

Тук става дума за срещата между западния човек и коренните жители на горните течения на Амазония. И опита за диалог между коренно различните култури, за който успех не е гарантиран. Темата не е нова, но филмът е една добра интерперация. В сребристо (!) черно бяло. С пейзажи, заснети, не задължително в Амазония, но поне - на същия континет. Първата половина на XX век. Колониализмът е в зенита си. Победил е безусловно. Даже старите мисии, които са му пробили пътя са ретроградни и извратени по всякакви стандарти. Индианските племена едно по едно са загубили самобитността си и традиционната им култура е на изчезване. А белият човек в последния момент се е сетил да се опита да ги разбере. Белият човек са двама антрополози, един немец и един американец (с реални прототипи), пътуващи с 40 години разлика помежду си с кану по реката в комапнията на  един и същи шаман от изчезнало племе в търсене на лудото биле якруна. Което във филма има повече метафоричен смисъл, отколкото конкретния си вид и начин на употреба (аяуаска). Както метафоричен смисъл имат и каучукът, и анакондата, и ягуарът. И самата река. В същината на драмата е познанието. И тук под натиск да направят добрия избор са и двете страни, но повече - шаманът. Защото залогът е оцеляване на целия му свят и светоусещане. Догато за белия залогът е просто неговото конктретно физическо оцеляване в условия на ... приключенски туризъм. Дали белият човек има нужда от познанието на туземеца. Дали туземецът трябва да си го пази в тайна или - напротив - след като не е успял да го съхрани сред своите, не си ли заслужава да посвети белия на него, за да прозре. И обратно - дали туземецът залужава достъп до познанието на белия и дали цената, която ще плати - забравяне на собствените си умения и знания си заслужава. А дали белият има задължение да го посвети или - право да му откаже ... Единствената слабост на филма е срещата в сърцето на мрака с г-н Курц, пардон ... неназования по име бял месия, управляващ с "божествено" насилие и хорор, попаднала му общност туземци в безизходица. Не мисля, че е задължително във всяка история за потайностите на джунглата да има своя изкопиран Джоузеф Конрадов момент

 

 

[Добри]

All is lost ("Всичко е загубено"), 2013, САЩ

 

Чудесен one man приключенски сървайвъл с Робърт Редфорд. На фестивала на независимото кино през 2013 г. в София го даваха, но кой знае защо съм го пропуснал. Мъжкарски филм, без приказки, оплаквания, драми. Борбата на човек с природата и инстинкта за оцеляване в най-чистия им вид. Но не си представяйте епизод с Беър Грилс. Няма тенденциозно представяне или мачовщина, а спокойно, методично, много разумно, без излишно нагнетяване на напрежение, действие. И много силен ням разказ. Тоя Редфорд на 76 години във филма се държи по-достойно от милиони наперени младоци. 

 

Сам мъж, изгубен на яхта в Индийския океан. Изневиделица контейнер с китайски маратонки, изпуснат от търговски кораб и плаващ свободно в океана, се врязва в яхтата и я пробива странично. Започва дълга борба за запушване на дупката, но влязлата вода поврежда всички комуникационни средства за връзка със света. Следва епична битка с лошо време и ужасна буря, глад, изтощение и рана на главата. Замаен, човекът се събуди, за да разбере, че яхтата потъва. Но не се предаде. Грабна спасителната кръгла лодка, остатъците от провизии, и само изгледа яхтата си как се понася към дъното. Сам в океана, макар с надуваема лодка с таван и цип - дни наред следа ни от кораб, ни от самолет, ни от нищо. Взе си 2-3 консерви, шапка и дрехи върху себе си. Кондензира си вода под найлон в изрязана туба. Много ми напомни точно в този момент на Баладата за древния моряк на Колридж - Water, water, everywhere/ And all the boards did shrink/ Water, water everywhere/ Nor any drop to drink. Но нашият човек и албатрос не срещна дори. Само вода и облаци на 360 градуса. Пазеше разни карти, използва секстант от куфарчето със спасителния комплект, за да разбере как да се навигира към търговските маршрути на корабите на север. Достигна ги, изстреля 3 сигнални ракети, но и двата кораба, които среща, го подминаха. Пусна писмо в буркан. Лодката му спадна, остана без таван. Отчаян, заобграден от акули, които му изядоха рибата, с изчерпани провизии, неспирни перипети, предадени денонощно, една вечер запали огън в изрязаната туба с остатъците от дневника, понеже в далечината видя светеща точка - последният му шанс. Лодката му обаче се запали цялата от пламъците и той скочи във водата. В момента, в който се предаде, отпусна, затвори очи и потъна, когато вече всичко е загубено и светлата точка изчезна на хоризонта, последва хипер интересния финал, който направи филма толкова велик, и който няма да ви разкажа, за да гледате и осмислите всичко сами!

 

https://www.youtube.com/watch?v=no1rl9Gvx-s

[домосед]

Изменник по вкуса ми

 

Винаги с нетърпение очаквам, когато се зададе екранизация на роман на Джон Льо Каре. И се разочаровам, ако не покрие очакванията ми на 100%. Като в случая. Не, че филмът е слаб. Сюжетът е горе-долу верен на кингата (ако изключим нелепия закърпен епилог) Стелан Скарсгорд, с изключение на прическата, е почти убедителен като руски мафиот в затруднено положение. Даже с акцента. Но да повярваме, че позицията му в мафията е зам-бащица по счетоводството с бързо сечащо пипе и слонска оперативна памет, ни е малко по-трудно. Останалите участници за съжаление не се сещам с какво да ги спомена. Нито индивидуално, нито като дует, нито като ансамбъл. Ако са искали да останат незабелязани като шпионина Гарабед, успели са. Всички! 

Основните авторови етични послания са предадени. Макар и в прав текст от устата на не съвсем логично избран герой в не съвсем логична сцена. Може би просто Джон Льо Каре е труден за екранизиране. Или пък продуцентите (сред които - и самият Джон Льо Каре) не са попаднали на най-способния екип (сценарист, режисьор, гримьори). Жанрът на книгата е шпионски трилър, разбира се, но много по-психологически и с много по-силно авторово присъствие на тъжен морален съдник, отколкото личи на екрана. За сметка на това са се опитали да "обогатят" идеята с повече от едно проявление на измяна, но са го оставили да виси. Напънали са се да пресъздадат съспенс с по-напрегнатата музика и някоя и друга добре камуфлирана екшън сцена без особен ефект. И са вменили толкова дълбоко нравствено развитие у някои от поддържащите герои, че чак се е получило ... двуизмерно. 

 

Гледайте го де. Не казвам нищо. Ама по-добре си го прочетете 

 

[Георги]

Into the wild. 

 

Филмът се оказа по истински случай, което го разбрах чак накрая. И сега ми е много трудно да го коментирам, без да издавам някой важен детайл. Мога да кажа, че от самото начало никак не приех гледната точка на главния герой, уж съм по-отворен към такива неща, но тук хипарията ми дойде крайна. Сигурно, защото от самото начало по-скоро се асоциирах с тези, които главният герой осмиваше и отричаше, от колкото да застана зад него.

 

Спойлери по-долу, четете на своя отговорност:

 

 

В крайна сметка накрая ми стана тъпо за момчето, но поне според мен стана жертва на собствената си глупост и наивност. Не знам до колко семейните проблеми трябва да се броят за сериозна причина, много деца израстват в проблемни семейства, но не тръгват умишлено неподготвени в гората да умират от глад.

 

Не съм сигурен дали някои от елементите на филма не бяха нарочно свръх хиперболизирани ($2000 за тур с гайд по р. Колорадо и 12 години чакане за пермит, втф?), но и дори по-умерените философии във филма ми дойдоха като нокти на черна дъска. Просто беше яко на контра с моята представа за света. Не е задължително да си само в двете крайности, като не ти харесва крайния консумеризъм, новите коли и обучението в Харвард не значи, че трябва да се забиеш в най-дълбоката гора, има и междинни варианти.

 

 

 

[Duke]

Късно откриваш този шедьовър на Шон Пен. Обърни внимание на музиката, дело на Еди Ведър. Иначе, моята гледна точка се покрива напълно с твоята, що се касае до постъпката на главния герой. Реално той осъзна грешката, но беше късно, което пък прави историята толкова въздействаща...

[Edem]

Позлатената клетка / The Gilded Cage / La Cage dorée

 

От интернет:

Жозе и Мария живеят в Париж от близо 30 години, далеч от родната Португалия, отдадени на професиите и на двете си деца. Един ден Жозе научава, че ще получи наследство, но трябва да се върне в Португалия, за да поеме семейния бизнес. И въпреки, че това е мечтата им, оказва се че преместването не е в интерес на никого.

 

Сценарият е амбициозен, персонажите леко окарикатурени, филмът е закачлив, хуманен и умерено идиличен.

 

В сърцето на португалската общност във френската столица, Жозе и Мария са изправени пред дилеми и чувство за вина, но постепенно осъзнават, че твърде дълго са били пленници на общото благо, заради желанието си да се интегрират и потребността от добре свършена работа.

 

Дебютната комедия на Рубен Алвеш повдига въпроси за идентичността и честността на фона на неочаквано наследство, което отприщва една социално ангажирана сатира, подплатена със свеж хумор.

 

 

На мен много ми хареса, особено сполучливата музика.

[Asterisk]

Into the wild. 

 

Филмът се оказа по истински случай, което го разбрах чак накрая. И сега ми е много трудно да го коментирам, без да издавам някой важен детайл. Мога да кажа, че от самото начало никак не приех гледната точка на главния герой, уж съм по-отворен към такива неща, но тук хипарията ми дойде крайна. Сигурно, защото от самото начало по-скоро се асоциирах с тези, които главният герой осмиваше и отричаше, от колкото да застана зад него.

 

Аз видях в него самата истина, фактологично. Дали ще избяга в гората или ще се самоубива с алкохол или дрога, или в по-леките случаи – ще се крие на някой таван – все тая. Имал е проблем, обществото има проблем – не показва на хората как  да се справят в такива ситуации.

А той е свободна душа, видяла как същото това общество е унищожило и майка му, и баща му. Не е лесно да живееш в порядки, при това такива, които коренно се разминават с вътрешните ти желания, и които не подлежат на промяна, защото така е устроен светът - социалният. Да, може да изглеждат нормални, но ако бяха такива, и ако нямаха вътрешни проблеми, с които да се справят, нямало е да се стига до там. Нямам представа истина ли е това с 12-те години, но може да е опит за някаква асоциация с годините, които са прекарали в неосъзнатост (сега ми хрумва това). Вечният въпрос – защо да блъскам цял живот, да си скапвам здравето за къща, кола, създавайки елементарната клетка на обществото, докато мога просто да ловя риба на някой остров, създавайки ...  Не е ли това философията на циганите (поне онези по филмите)…

Може би така се създават неврозите, високото кръвно и т.н., които се лекуват традиционно с лекарства, докато е възможно – нещо , което е бавна и неосъзната (или осъзната в безпомощност)смърт.

За мен той не е наивен, възхищавам се на умението му за оцеляване, за търпението му. Може би точно това е искал, незнаейки как да се измъкне от запаметените натрапчиви мисли.

 

Имам навика да заставам на страната на обвиняемия, дори и да ме дразни. Но  другата крайност – консумеризмът, ми е още по чужда и жестока, както за консуматорите, така и за наблюдателите. Може би техният начин да съхранят личното си щастие е като се обградят със скъпи коли и дебели огради, изолирайки се от „болестите” на околния свят.

 

 

Късно откриваш този шедьовър на Шон Пен. Обърни внимание на музиката, дело на Еди Ведър. Иначе, моята гледна точка се покрива напълно с твоята, що се касае до постъпката на главния герой. Реално той осъзна грешката, но беше късно, което пък прави историята толкова въздействаща...

 

Не видях осъзнаване на грешка, а отчаяние, че животът свърши. Дори да беше тръгнал в правилната според обществото посока, резултатът пак щеше да е същият. Той оценява животът си като щастлив, или поне „свободната” част от него. Но може повредата да си е в моя ТВ

[Георги]

Всъщност, интересувайки се малко повече от реалната история, всичко клони към това, че е било временна авантюра, не е било план да скъса с обществото завинаги - в записките му е имало текстове как иска да има семейство и т.н. Във филма е подценена и ролята на домашното насилие, което според последваща книга на сестра му е било главният катализатор, а не толкова устройството на обществото като цяло.

 

Самия филм не го определям за шедьовър. Кратки символични сцени като горенето на доларови банкноти и номера на социални осигуровки доста пресолиха манджата и повлияха на отношението ми към целия филм, особено като не е имало нищо такова при реалния Кристофър. Как иначе без ID ще го пуснат да работи в Макдоналдс? Шон Пен леко ми се превръща в холивудския Боно. Но пък филма ме накара да се поинтересувам повече от историята, която е доста любопитна, така че полза е имало

[Duke]

Според мен, ще ти се прииска да го гледаш отново след месец. Може и да греша, но на мен навремето така ми подейства. Дори изнамерих какво съм писал за филма навремето на друго място:

 

"Наистина добро кино с добра драматургия построена върху истински сюжет. Нещото което обаче предизвика у мен двучасовата среща със света на Алекс Супертрамп е по-скоро носталгия по доброто старо роуд мууви на големия Вим Вендърс и несбъднатата ми мечта да видя екранизирана от него самия една от най-любимите ми юношески книги "По пътя" на Джак Керуак...

 

***

 

Единственото обяснение за мен е, че "Into the Wild" печели голяма част от аудиторията с атмосферичния си саундтрак. Приятна музика на фона на прекрасни пейзажи. Лошото е, че както едното, така и другото писва с времето...

 

***

 

Става дума за така наречените "лузъри". Онези, които по една или друга причина остават "неразбрани" от обществото, но по-често това е маска зад която е скрита липсата на всякаква амбиция да се постигне нещо в този живот. Идеята на "лузъра" е в самата идея да бъдеш "лузър"."

 

[Георги]

Не, не мисля, че бих го гледал пак. По-скоро бих гледал някои от документалните филми по случая, историята на самия Кристофър ми стана по-интересна от екранизацията. 

[Duke]

Прекалено много внимание отделихме на този филм, но все пак:

 

Аз видях в него самата истина, фактологично. Дали ще избяга в гората или ще се самоубива с алкохол или дрога, или в по-леките случаи – ще се крие на някой таван – все тая. Имал е проблем, обществото има проблем – не показва на хората как  да се справят в такива ситуации.

А той е свободна душа, видяла как същото това общество е унищожило и майка му, и баща му. Не е лесно да живееш в порядки, при това такива, които коренно се разминават с вътрешните ти желания, и които не подлежат на промяна, защото така е устроен светът - социалният.

 

Това е чудесно, а замисли ли се върху това, че Алекс Супертрамп в крайна сметка избра за свое убежище в дивото един от символите на обществото от което бяга?

 

Supertramp 'Breakfast in America' waitress Kate Murtagh is now 95 years old, still super cheery.