ПОЕЗИЯ

[Брани]

Окуражен от успеха на първото ми стихче, а и както обещах, днес споделям с вас второто!

 

Величието, то не е за всеки.

Иска постоянна слава и успехи.

Да сте като мен не ви го пожелавам,

защото аз самият в това едвам се справям!

[Брани]

Пускам и третото ми стихче:

 

Във всеки час и всеки миг

старая се да бъда аз велик.

Да продължавам да съм свръхчовек

е планът ми за този век!

[jungfraujoch]

Днес 11.01.е световен ден на думата БЛАГОДАРЯ 

 

Благодаря за всеки светъл ден,

в който мога да обичам!

Благодаря за всеки полъх споделен

и за това, че мога аз да тичам!

Благодаря за моите мечти 

и за това, че мога да бленувам!

А когато вечер аз заспя,

благодаря, че мога да сънувам!

Благодаря за хората до мен,

че здрави са и че ги има!

Благодаря на всеки следващ ден,

че прави ме така щастлива!

Благодаря за малките неща,

донесли ми голяма радост!

Благодаря за всичките слова,

изказани с такава сладост!

Благодаря, че честно аз живях,

че всеки миг е по-различен!

Благодаря, че себе си аз бях

в живота си така обичан!

Благодаря за бурите безспир,

но винаги след тях изгрява слънце!

Благодаря за веселия смях 

и всяко житно земно зрънце!

Благодаря, че знам какво е мъка,

че знам какво е радостта!

Благодаря за прошка и разлъка,

благодаря, че си отиде младостта!

Благодаря на всичко и на всички,

благодаря за земните неща!

Благодаря на зимата красива,

благодаря, че идва пролетта!

 

Тони Стоянова

 

[Niceday]

      Злободневка. Студ

 

Студено, дявол да го вземе!

Студът те реже като ножици!

Човек за да се посъвземе,

са нужни барем две госпожици!

 

Поспрете, сочнобуза Катя,

да си побъбриме за зимата!

В такъво време сал сърцата

променят съвършено климата.

 

Смехът на твоите устни али

ще ме съгрее без съмнение;

той двесте печки ще запали

за мое лично отопление…

 

Студено, дявол да го вземе!

От студ обръщаш се на мумия!

И при това проклето време

иди, че не върши безумия!

 

                        Христо Смирненски

                         1919 г

[jungfraujoch]

Как жадувам

Михаела Рашева 

 

Как жадувам утре аз да се събудя 

без новини за ковид и какво ли още не

и в деня красив за миг да се изгубя

усмихнала широко своето сърце.

 

Как копнея аз багажа да си стегна 

към летището да хвана първото такси

на екзотичен плаж със кеф да легна

и на бармана да кажа: "дай, мерси".

 

Как мечтая аз по пясъци да тичам

из пустини диви на сафари да крещя

по острови, басейни, там да се препичам

и с парапланер нависоко да летя.

 

Как бленувам аз коктейлчета да пия 

в Мексико, в Доминикана, в Занзибар

и да усетя под гръдта оназ магия

страсти диви, погледи - пожар.

 

Как искам после пламенно в Бахами

влюбена и с обич под небето да вървя 

и след почивка кратка - към Маями

под палми с дружка свидна да лежа.

 

Как жадувам утре аз да се събудя 

и от тоя ковид да не чувам и следа

и мечтите свои пак да ги пробудя,

че за приключения живее моята душа.

[Kalina Ivanova]

[jungfraujoch]

Наречена с името Жена... Да си огън. Любов. Цвете. И магия. От Бог да си наречена с името – Жена. Сълзите си умело да можеш да прикриваш, да бъдеш за някого пристан. И любима – Една. В света – толкова сив и безкраен, винаги с усмивка да посрещаш деня. Да изгряваш. И с обич – всеотдайна, да отгледаш и възпиташ своите чеда. От всички земни посоки – да съумееш правилната да избереш. И въпреки пропастите дълбоки – пътят си с гордост и чест да извървиш. Да си нежност. Страст. И топла целувка. И с думите си да докосваш в тишината. Ръцете ти да са начало. Живот. И прегръдка. В тъмното да откриваш невидимият смисъл на нещата. Да си сътворена да бъдеш обичана и обичаща. Да превръщаш в красива радост и вечност мига. С поглед чист, любяща и нищо не изискваща да се наричаш гордо – Майка. Любима. И Жена.

Darini - Д. Тодорова 

 

 

 

 

 

[Raindrop]

 

 

Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш –
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?

Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?

Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?

Имаш дете и радост.
цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?

Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.

Всичко.
Това ти остава.

 

Блага Димитрова

[ruwenzogy]

ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА

Христо Смирненски

 

В живота си нивга не бях се надявал

на толкова мил комплимент:

покани ме Дявола — старият Дявол —

дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил

със ивица златни лъчи

и пускайки кръгчета дим, Мефистофел

ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,

но все пак бе горд и засмен,

и махна с ръка той "In vino veritas!"

Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на

притворство и помисъл зла —

да пием за твойта сърдечност неземна

и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята

и тук устроих си шега:

венчах се за земната Истина свята,

но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза

за своята стъпкана чест —

човешката чест неуморно аз газя,

но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —

умирах по сто пъти в бран,

но винаги рицар на кауза честна,

не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда

аз тръгнах неземно злочест.

И вдигнах над себе си ярка плакарда:

"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!

Посрещат ме вред с интерес,

любезно отвсякъде свалят ми шапка:

"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,

и ти ли!... Ей, кой да те знай!"

Две хубави дами ми казаха сладко:

"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки

изпратен бях чак до дома.

Министри, царе и придворни кокетки

ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,

богат като истински Крез!

И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,

безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,

сърдечно се чукна със мен,

и пускайки пушек на синкави ленти,

прониза ме с поглед зелен.

"Червен смях", 14 март 1923

[гост]

                    НАШ ВЕК

 

Не плоть, а дух растлился в наши дни,
И человек отчаянно тоскует…
Он к свету рвется из ночной тени
И, свет обретши, ропщет и бунтует.

 

Безверием палим и иссушен,
Невыносимое он днесь выносит…
И сознает свою погибель он,
И жаждет веры… но о ней не просит…

 

Не скажет ввек, с молитвой и слезой,
Как ни скорбит перед замкнутой дверью:
«Впусти меня!- Я верю, Боже мой!
Приди на помощь моему неверью!..»

 

                                          Ф. Тютчев

 

-------------------------

 

Духът е днес развратен, не плътта!

И най-отчаяно човек тъгува…

Той търси лъч сред мрака на нощта

и зърнал го — пак с ропот негодува.

 

Изгарян от безверие и срам,

търпи днес нетърпимите неволи…

И своята погибел вижда сам

и жажда вяра той — но пак  н е  м о л и…

 

Не ще отрони, нищо, че в тегла

скърби пред портите неумолими:

„Пусни ме! Вярвам, Боже мой! Ела,

в неверието мое помогни ми!…“

 

                             Превод: К. Кадийски

 

[jungfraujoch]

Важно Съобщение

За Полет номер „Щастие”,

дестинация „Обич” –

всички пътници да се качват.

Без тежък багаж, ако може.

Без намръщени вежди,

и без напразни очаквания.

На летище „Надежда”

следва прекачване.

Който е забравил нещо,

въобще да не слиза.

Гише „Загубени вещи”

е в тотална ревизия.

Лек път, по възможност.

За желаещите има безсрочие.

Моля, настанете се удобно.

Билетът е еднопосочен.

 

Ще кацнем по разписание.

Впрочем, се движим на място.

Сърцето не вярва в разстояния.

То е на Полет „Щастие”. 

 

автор Мира Дойчинова-irini

[iMari]

Ах, че хубаво стихотворение от Добромир Банев ми попадна днес:

 

Приличаш ми на август. Идва дъжд.
Но ти оставаш. Август си отива.
Миришеш ми на окосена ръж,
на късни праскови и сини сливи.

От утре много често ще вали.
Ще падат ниско облаци разрошени
и слънцето съвсем ще се смали
и времето ще става все по-лошо.

Но оня дъх на окосена ръж,
на късни праскови и сини сливи
ще идва всяка нощ един и същ,
щом с август до сърцето си заспивам.

[Бръмбар]

ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА

 

Любов необяснима, любов невероятна,

не пухкава и зрима, не топла и приятна,

не лека и минутна,от щастие обзета

край печката уютна до плюшени пердета.

 

Любов необяснима, рискована и тайна,

любов необяснима, до болка всеодайна,

без никакви облаги, и ордени, и сметки,

изгаряна на клада, затваряна в решетки.

 

Любов необяснима, без думи и без звуци,

с разтворени зеници и стиснати юмруци,

от много любови единствено възможна,

за да останем хора в епохата тревожна.

 

Любов необяснима, най-истинска и свята,

прониквай във главите, навлизай във сърцата,

когато те обстрелват със бомби и куршуми,

когато те замерват със камъни и думи.

 

Любов необяснима и винаги нелесна,

понякога горчива, но непременно честна,

убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш

във чистите сърца на децата ни невръстни.

 

Любов необяснима, любов необяснима,

във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,

ах, трябва да те има, да, трябва да те има,

любов необяснима, любов необяснима.

 

 

Недялко Йорданов

1973

[Niceday]

Тематично 🙂
 

Есента е във стъпките
по паважа, в листата,
в топлината, в прегръдките,
в цветовете на вятъра...
Есента се промъква,
неусетна, красива,
и щурчето замлъква,
и небето се свива...
Малко паяче в клоните
си опъва пак плетката,
и е време за спомени,
и да сложа жилетката...
Есента се завръща,
по-сияйна отвсякога,
като дом ме обгръща,
и си тръгвам от лятото...
Есента ме превзема
без изобщо да пита...
И разбрах, че е време
да не бързам за никъде.

 

Мира Дойчинова

[tonica]

Да бъдеш жена — това е болка.
Когато ставаш девойка – боли,
Когато ставаш любима – боли.
Когато ставаш майка – боли.
Но най-непоносима на земята
е болката да си жена,

непознала всички тия болки до една…

 

Блага Димитрова , 1965

[iaia_mama]

 

 

Тази есен, както всички други,
идва с листопади и мъгли.
Но когато вятърът задуха,
сякаш думи в стихове реди.

Може би отлитащите птици
пишат по небето – с крила.
Може някой в обич да се врича,
срещнал като чудо любовта.

Тази есен е като момиче:
гледаш ли го с влюбени очи,
то изглежда много по-красиво.
И сред зима пролетно цъфти…

Елица Ангелова

 

А от мен: Честит Октомври и красива златна есен!  🙂

 

 

[Niceday]

* за малките магеланчета, доста са във форума 🙂
Едно детско стихче от Владимир Голев. Децата бързо го запомнят, харесва им, а "страничният ефект" е, че искат боички, за да рисуват като мечо 🙂

 

Есента дошла

 

Виж дърветата какви са -
жълти, розови, червени.
Кой така ги боядиса?
Кой им даде тез премени?

Шипки, кленове, брезички
от боята съхнат още.
Шарил ги е със боички
сигурно мечокът снощи.

Не можал да стигне само
до елхичките засмени
Затова и тази заран
те са тъй зелени.

[iaia_mama]

Когда экватор жизни позади,
на дружбу повышается цена,
а я сегодня,
как назло - один.
И обнимает,
душит тишина.

Упёрлись в полночь стрелки на часах.
Забытый ужин стынет на столе.
И выжимает влагу на глаза
холодный страх
что больше на земле
я никому не нужен

и не мил,
и потому, наверно, одинок,
что я ни разу подлость не простил.
Прощал обиды,
но забыть - не мог.

И как в тоннель, на слабый луч в конце
я шел,
чтоб оказаться на свету:
богаче на достигнутую цель,
беднее на сгоревшую мечту.

А жизнь, годам накручивая счет,
сменила на незримом рубеже,
по-детски беззаботное ЕЩЁ,
на зрелое и грустное УЖЕ.

Но всё равно
не нужно унывать!
И перебросив мысли на детей,
я выпью чаю и улягусь спать.
Уходит вечер...
Утро - мудреней!

 

Оливер Сергушин Сергей

 

[tonica]

Когато жената до теб се разстройва лесно,
тя не е незряла.
Тя се чувства несигурна.
 

Когато жената до теб те ревнува,
тя не е обсебваща.
Тя е влюбена.
 

Когато жената до теб е притихнала и мълчалива,
тя не е меланхолична.
Тя е самотна.
 

Когато жената до теб е гневна,
тя не е необуздана.
Тя е разочарована.
 

Когато жената до теб е притеснена,
тя не е склонна да драматизира.
Тя е загрижена.
 

Когато жената до теб спори с теб,
тя не е конфликтна.
Тя е непринудена и открита.
 

Когато жената до теб се държи като малко дете,
тя не е незряла.
Тя е щастлива.
 

А когато не прави нито едно от тези неща,...
знай, че си изгубил една наистина прекрасна жена.
Затова, преди да се дразниш на жената до себе си, замисли се:
разбираш ли я, усещаш ли я, приемаш ли я... обичаш ли я наистина?

от стената на приятел ...

[jungfraujoch]

На днешния ден е роден Никола Вапцаров

ВЯРА

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

 

[jungfraujoch]

Безкрайно благодарна съм на Бога
не за пари, късмет и красота,
а за това, че с Божа помощ мога
да съм щастлива с малките неща.
Опива ме ухание на цвете
вълнува ме осанка на дърво,
неказаните думи на ръцете,
които ме докосват със добро.
Един изпълнен с благодарност поглед,
една красива песен за любов,
един заслон в снега с дърва за огрев,
молитва за кураж във пътя нов.
Безкрайно благодарна съм на Бога,
че усет ми е дал за красота
и с нея пребогата съм щом мога,
да я намеря в малките неща.
Жива Кюлджиева

[jungfraujoch]

Годината тетрадка е. 
Със празни бели листи.
Пишете вдъхновено. 
Търсете дълго смисъла.

Не трийте с гума грешките. 
Не скривайте сълзите.
Уроци са! Човешко е... 
понякога грешите.

Понякога намразвате. 
Гневът ви бърчи чело.
Човешко е... Обичайте 
със ум, сърце и дело.

Съчувствайте. Прощавайте. 
Бъдете нежни с всички.
Звезди сте. Не забравяйте. 
И кротки Божии птички.

Добро правете тихичко. 
И все благодарете.
И погалете куче. 
И засадете цвете.

Годината тетрадка е. 
С любов да я изпишем!
Животът кратък блясък е. 
Обичам, значи дишам.

Нина Чилиянска

[Pantelej Putnik]

ИВАН ВАЗОВ

 

НА РУСКИТЕ ВОИНИ

 

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

 

Желали би вас възхитени

да срещнем со сълзи и с китки...

Но идете вий настървени,

на грозни зовете ни битки!

 

Желали би вас да прегърнем

и тоз път сърдечно, горещо.

Но взорът ви свети зловещо...

Как ръце сега да разгърнем?

 

О, руси! Аз друг път ви славях

за подвиг велик и чудесен,

високо ви лґкът поставях

във мойта душа, в мойта песен!

 

Вий някога знаме Христово

развяхте за благо човешко –

строшихте ни игото тежко,

а днеска ни носите ново!

 

И пак не ви мразим (не крия:

обича ви още народа);

но любим и свойта свобода,

стократно пµ любим я ния.

 

За тоз кумир ние се бием

и с чужд, и със близък упорно

и няма ний врат да превием

пред никакво иго позорно!

 

О, колко ви, братя, жалея!

О, как би желал, братя клети,

свобода и вам и за нея

кат нас да живейте и мрете!

 

 

1916

[гост]

Жди  меня, и  я  вернусь...

 

Жди  меня, и  я  вернусь.

Только  очень  жди,

Жди, когда  наводят  грусть

Желтые  дожди,

Жди,  когда  снега  метут,

Жди, когда  жара,

Жди, когда  других  не  ждут,

Позабыв  вчера.

Жди, когда  из  дальних  мест

Писем  не  придет,

Жди, когда  уж  надоест

Всем, кто  вместе  ждет.

 

Жди  меня, и  я  вернусь,

Не  желай  добра,

Всем, кто  знает  наизусть,

Что  забыть  пора.

Пусть  поверят  сын  и  мать

В  то, что  нет  меня,

Пусть  друзья  устанут  ждать,

Сядут  у  огня

Выпьют  горькое  вино

На  помин  души...

Жди. И  с  ними  заодно

Выпить не  спеши.

 

Жди  меня, и  я  вернусь,

Всем  смертям  назло.

Кто  не  ждал  меня, тот  пусть

Скажет : - Повезло. -

Не  понять  неждавшим  им,

Как  среди  огня

Ожиданием  своим

Ты  спасла  меня.

Как  я  выжил, будем  знать

Только  мы  с  табой,

Просто  ты  умела  ждать,

Как  никто  другой.

 

Константин Симонов

 

 

Чакай  ме  и  ще  се  върна...

 

Чакай  ме  и  ще  се  върна,

само  чакай  ти.

Чакай, даже  да  си  тъжна,

даже  да  вали,

чакай  и  във  снежна  буря,

чакай  и  във  пек,

чакай  даже  вчера  други

да  забравят  веч.

Чакай  ме, дори  да  нямаш

ти  писма  от  мен,

чакай  и  кога  дотегне

на  чакащите  с  теб.

 

Чакай  ме  и  ще  се  върна.

Не  желай  добро

на  онези, дето  знаят,

но  не  помнят  дълго.

Нека  да  повярват  мама

и  синът  ми  във  това,

че  и  мене  веч  ме  няма.

И  приятелите  мои

нека  да  се  изморят.

И  душата  ми - на  помен -

с  вино  те  да  почетат.

Чакай. И  не  бързай  ти 

Чаша  с  тях  да  вдигнеш.

Чакай. И  не  бързай  ти 

заедно  със  тях  да  пиеш.

 

Чакай  ме  и  ще  се  върна

на  смъртта  напук.

Който  спрял  е  да  очаква

Ще  реши : - Късмет.-

Никой  няма  да  узнае,

че, очаквайки  ме  ти,

посред  битката  и  огъня

всъщност  ме  спаси.

Как  съм  оживял  ще  знаем

само  ние  тук -

ти  умееше  да  чакаш 

както  никой  друг.

 

© Превод Валентина Драгнева 

[jungfraujoch]

ВЗЕМИ СЕ В РЪЦЕ

Когато без тебе замине
щастливият утринен влак,
когато по релсите сини
танцува самотният сняг -
не свивай обидено устни.
Не викай с ранено сърце.
Щом нещо в живота изпуснеш -
вземи се в ръце!

Когато вълна те удари
внезапно сред тихо море
далече от бряг и другари,
когато тревога те спре -
не свивай уплашено устни.
Не падай с безволно сърце.
Щом всички пространства са пусти -
вземи се в ръце!

Когато в живота огромен
не спира при теб любовта
и става нерадостен спомен
най-нежната твоя мечта -
във свойта самотност голяма
не скривай ти бледо лице...
Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!

Георги Константинов