дневник Намибийска импресия

[Tedy]

Втора спирка Quiver tree forest и Giant playground. Големите дървета Алое Вера са много красиви.

Снощи спахме в кемпера, Quiver tree forest camp, цена 420 с включени входове.

На път снимки само от телефона.

Редактирано 19 август, 2017 от Tedy

[Tedy]

Нашите патила продължават... Сутринта Влади реши да снима с дрона и малко го счупи. Вината естествено беше моя.  Мда, хубава серия сме започнали, но важното е, че ние сме добре и колата е здрава... засега.  Спането в колата беше гадно, ако може цяла нощ въртене да се нарече сън. 

[slujitel]

Колко е студено, гледам, че си със зимно яке?

[Tedy]

В момента съм с два полара, яке, че и ветровка слагам. През деня е по-топло, но духа и още не мога да се климатизирам.

На 19.08.2017 г. в 15:24, slujitel каза:

Колко е студено, гледам, че си със зимно яке?

 

[Tedy]

Трета спирка по пътя - Fish river canyon. Може би трябва да дам малко инфо и за пътищата в Намибия... с една дума - перфектни. Здрав асфалт, без нито една дупка, завоите са рядкост, трафика също. Като погледне човек през предното стъкло, пътя го води чак го хоризонта. Чудно! И Влади ми пили нервите като кара с 140, та човек едно сладко на филия хляб не може да си намаже.  По черните пътища, които също са много добри докарвахме 100 км/ч, но по принцип  не е желателно. Има участъци с неравности и скокчета, където увисвахме с 4 гуми във въздуха. Няма да разказвам как се оказахме на майната си пред портата на къмпинг, който нямаше нищо общо с каньона и то след 30 минутен разговор на тема: "Влади, ти сигурен ли си, че отиваме там, където трябва?????"  Важното е, че в крайна сметка след лудо шофиране се добрахме до Hobas camp и Fish river canyon. Такса за парка 170, къмпинга беше мисля 340. Има 3 позиции за разглеждане достъпни с кола, както и няколкодневен трек, който започва в този участък и завършва край къмпинг с горещи извори и спа, където Влади се опита да ни настани по погрешка. Не си призна, но подозирам спа-то го влечеше силно. 

[Tedy]

И истинско влакче, приличащо на детска играчка, със спирки в нищото.

[Tedy]

Вече сме на брега, в град Лудериц. Малък, китен, цветен и пълен с немскоговорящи намибийци.  И какво правя аз в това прекалено чисто място??? Как какво? Лазя в пясъците... любимо занимание от детска възраст. Та причината да съм тук е Призрачният град - Колманскоп, миньорски селище за добив на диаманти. Изоставен преди десетилетия, потънал в разруха и постепенно поглъщан от пустинята. Ако си представяте картинката, тогава ви е ясно защо съм тук. Дойдох с огромни очаквания и те всички се сбъднаха, с изключение на едно - не намерих диаманти.  Но нямах време да страдам, защото цял ден заровена в пясъка се забавлявах да търся интересни композии, а там възможностите са неизчерпаеми. Графични линии - моята съкровена фотографска радост.

Призрачният град ме постещна подобаващо - покрит с мъгла, забулил страшните си тайни. И... завладя съзнанието ми за часове... 

[Tedy]

Настаняването го намерихме на място, отне ни точно 3 мин. Хубава стая с баня за 480, най-евтините оферти от нета бяха двойно по-скъпи.

[Tedy]

Инфото за Колманскоп. Вход 85, целодневен за фотографи - 230.

Редактирано 22 август, 2017 от Tedy

[Tedy]

В самия Лудериц не се разходих, но имам 2, 3 снимки с шарени къщи и една с фасадата на страхотен ресторант, в който хапнахме на бюфет за много прилична цена. Страхотно уютна атмосфера. 

[Tedy]

Следваща спирка по пътя ни беше Сосувлей, топ туристическата забележителност на Намибия. Очаквах тълпи от хора и имаше, но не беше чак толкова безнадеждно. Вход на Namib Naukluft park 170/ден.

С влизането среща със символа на парка - антилопа орикс.

Места дори за къмпинг нямаше, но ни пуснаха без да ни осигурят ток и вода, нямаше проблем. Цена за къмпинга 400. 

Идеята ми за почивен мързелив следобед се изпари в мига, в който чух, че наблизо има дюна. Вълшебните думи бяха: "Може да отидете за залез". Че как, там сме.  Дюна Елим е червена и красива... и много коварна. Не качваш директно, а възвишение след друго и работата стана като на Сокотра - качваш "just this hill" и след него е върха, ама не съвсем. @Botko знае какво точно имам предвид. Та лафа за безкрайност в качването ми е just this.  Времето напредна, хукнах нагоре, ама как се търчи в пясък, че и с раница на гърба... Дробовете ми горяха от сухия въздух и усилието, но залез не видях. По този повод сега ще си сипя една бира. Наздраве.   Все пак гледките бяха вълшебни и си струваше, щрак набързо и бегом надолу, защото в 18.30 портата на парка се затваря. Всъщност да уточня нещо важно -парка работи от 6.30 - 17.30. Къмпинг Sossus oasis обаче се намира след входа му и за неговите гости има вътрешна врата с удължено работно време 5.30 - 18.30. Т.е. ако искате да снимате изгрев на дюна трябва задължително да отседнете там, това е най-бюджетния вариант, но няма стаи, само палатки и кемпери. 

 

[AlexandraKo]

 

 

 Теди, тази гледка ми прлича на една друга:

 

 

 

[Tedy]

преди 38 минути , AlexandraKo каза:

 

 

 Теди, тази гледка ми прлича на една друга:

 

 

 

Същите огнени цветове. А по залез/изгрев става нереално. Само формата на Улуру е различна.

[SLX]

Теди, срещна ли интересни хора досега? Традиционни местни, заслужаващи снимане? И аз имам билет за Намибия за догодина вече. 

[Tedy]

преди 3 минути , SLX каза:

Теди, срещна ли интересни хора досега? Традиционни местни, заслужаващи снимане? И аз имам билет за Намибия за догодина вече. 

Не, интересните етноси са племената, но още не сме стигнали до тях. Честито за билета.

[Tedy]

След скоростното катерене на дюна Елим последва още по-бързо къпане, "готвене" включващо суха супа и консерва със сармички и омитане на вечерята. За пръв път времето беше топло и приятно, размазала съм се от кеф с бира в ръка и изведнъж пред взора ми от тъмното изплуваха дългите рога на антилопа орикс.  От гледката сърцето ми прескочи един, два удара, а ченето ми увисна в нещо средно между изненада и лек уплах. Ок, предположих, че е безобидна, но твърдите й намеренията да се присъедини към нас на масата хич, ама хич не ми допаднаха. А и тези антилопи са доста едри парчета. Наведе глава и бавно, и разсеяно тръгна към нас без изобщо да отразява плахите ни опити да я изгоним. Вече беше на 5 м и сега какво... Лекият ми уплах премина в паника и скочих готова да атакувам добитъка. Той от своя страна също се стресна и заплашително наведе рога. Аз срещу орикса, лъвица и антилопа, каква драма. Накрая го изгоних де,  тръгна си много обиден, но аз не позволявам на кой да е да ми влиза в личното пространство. Добре дошла в реалността на Африка.

 

[Tedy]

Навих алармата за 4 с идеята да сме първи на портата сутринта и блажено се събудихме в... 6.10. Подадох рошава глава навън и слънцето огнено ми се усмихна. То хубаво, но не бях на правилното място отделно, че целият лагер + съседният + 20-тина автобуса ни бяха изпреварили по трасето. Пропуснахме дюна 45 и айде към Сосусвлей. Разстоянието е 65км, последните 5 оф роуд в пясък, за тези които не искат да рискуват има шатъли. Не знам колко струват, защото ние тръгнахме с кемпера и съответно затънахме, защото Влади забрави да изпусне гумите и отделно друга закъсала кола ни уби скоростта. Та удоволствието да ни измъкнат ни струваше 200. 

Духаше силен вятър, във въздуха се носеше пясък, много кофти за техниката, а и за очите. Видях хора да вървеят по ръба на една голяма дюна. Мен това ми дай - да се катеря и без да мисля тръгнах след тях.

Big daddy е най-високата дюна в района, към 340м. По пътя имаше страхотни панорами, включително и към Deadvlei.

Автопортрет.

Жега, вятър, пясък... Изобщо не спирам, само вървя нагоре и се опитвам да снимам повече с телефона, за да пазя камерата. Слънцето печеше безмилостно. В предишен живот сигурно съм била бедуин, пясъкът е в кръвта ми. Усещам го по устните си, по кожата, дишам го, пресъхвам, но продължавам...

А гледките, формите и цветовете наоколо бяха уникални.

От върха на дюната се спуснах директно надолу, голяма забава, а и спускането е бързо, отнема минутки.

 Докато  аз 4,30 часа се бъхтах без почивка в жегата, ето как Влади е уплътнявал времето си, увековечавайки върха на Big daddy. 

2 часа почивка и се върнахме в Deadvlei, мъртвото езеро с мумифицираните от 7 столетия дървета. За около час останах абсолютно сама на това магично място, докато сенките на дървета се издължаваха, а слънцето падаше все по-ниско. Уникално усещане, пожелавам на всеки да го изживее.

Стоях до последно и в уречения час тръгнах към паркинга. 

[Tedy]

Малко преди да стигна паркинга се обърнах за последен път. Час до залеза, светлината вече беше в топлата гама, сенките подчертаваха меките извивки на дюните. Знаех, че точно след 15 мин. вятърът ще помете и последните следи от моето присъствие. Вятърът, този велик съзидател на природни чудеса ще възстанови спокойната неподвижност на Сосусвлей. Хармонията на мига ме завладява. Разлива се по вените ми и умиротворява неспокойната ми душа. Благодаря за този споделен момент и с бързи крачки стигам до колата. Сбогом на Deadvlei, но не и на Намибия. Приключението продължава...

[Tedy]

Офроудът на връщане мина без проблеми, стигнахме паркинга и асфалтовия път за няма и 5 мин. Докато Владо помпаше гумите, аз подгоних няколко орикса мотащи се наоколо за фотосесия. Май не бяха много в настроение за чупки и стойки, защото бързо се изнесоха.  Тц, тц, така ли ще я караме с животните, трудна работа като няма дълъг обектив. Ако има начин ще пускам по някоя снимка на Влади.

Залезът ни настигна на дюна 45, естествено спряхме за бърз поглед. Толкова огнено червено на естествен пейзаж не бях виждала.  За минутки пясъкът пламна.

После газ към къмпинга. Guess who's coming for dinner втора серия нямаше, но аз осторожно се оглеждах за всеки случай. 

[mililia]

Прекрасно! 

Теди, искрено съжалявам, че до сега не си писала дневник. Магеланци сме изгубили много. Следя те с голям интерес. 

И да, пусни някоя снимка и на Влади, как помпа гуми на фона на огнен залез, например.

[Tedy]

преди 3 минути , mililia каза:

Прекрасно! 

 

Благодаря, Еми!

Хубаво е информацията да я има събрана, виждам че има интерес към темата. Дано запаля и други ентусиасти по идеята за Африка. 

Само да пропилявам залез снимайки помпане на гуми... не съм съгласна. 

[neuromancer]

Ентусиасти има, финанси за четирима няма, желание да се занимавам с детски капризи насред Африка също...

[Tedy]

преди 4 минути , neuromancer каза:

Ентусиасти има, финанси за четирима няма, желание да се занимавам с детски капризи насред Африка също...

Ако има желание, все ще й дойде времето на Намибия. Извън градовете престъпност няма и доста хора пътуват с деца. 

[Tedy]

За следващата сутрин активирахме алармите на двата телефона. Едната сработи и дори я чухме. Скок от чувала и бегом към банята. Бях супер мотивирана да не изпусна изгрева и най-после да го видя, че вече си тръгвах.  С войнишка бързина се оправих иии ... пак не бяхме първи на опашката пред портата, но се класирахме в топ тен, така че бях доволна. С отварянето на парка колите изхвърчаха с мръсна газ, все едно бяхме на състезание. Поне по един бонбон да даваха на финала, ей така за морално удовлетворение на участниците, но не. Много стиснати тези рейнджъри значи.  Обаче след паркирането падна голямата забава... Трима японци изхвърчаха почти на бегом?!? по пясъка нагоре, готови, с боси крака, единия докато търчеше отваряше и статив още в самото начало. Лелеее, ама ние сме направо аматьори в сравнение с тях.   Все пак азиатците са с особено телосложение и силата им не е в бързото ходене и то по баири. Та друг младеж със статив направо ги отвя. Аз след тях се бях ококорила и гледах с любопитство сценката. Фотография, какво да ви кажа, като става въпрос за добра светлина, изпива мозъка без остатък.  Точно преди върха и аз разпънах статива в движение, нивелирах и... Негово Величество Слънцето се показа. Толкова зор и усилие за 2 мин радост. 

Дюна 45.

Друга незнайна дюна в парка.

После обратно към къмпинга, спиране тук-там за снимки, хапване и потеглихме към следващата ни спирка - Walvis bay.

Редактирано 26 август, 2017 от Tedy

[Tedy]

По пътя за Уолвис бей минахме през Solitaire. Не мога да не ви покажа и тези стари коли, на които се нащраках та чак прекалих.