дневник Намибийска импресия

[AlexandraKo]

преди 22 минути , Tedy каза:

Да, но без добавки и е малко блудкав. Естествено пробвах, само кравата не съм. 

И щооо? Таман щеше да видиш дали мяза на телешко от Кобе.

[Tedy]

Ааааа, мерси, вегетарианка съм. Още ми е свит корема от гледката на карантиите на кравата.

преди 4 минути , AlexandraKo каза:

И щооо? Таман щеше да видиш дали мяза на телешко от Кобе.

 

[Tedy]

Дори не знам, откъде да започна разказа за моето пребиваване при химбите... Може би оттам, че в момента съм в легло с чисти чаршафи и си пия кафето. Хахахаа, след 4 дни  прекарани далеч извън границите на нормалния комфорт, повярвайте това е НЕЩО. И да, следващия път като чуя някой да се оплаква колко зле живеем в България, ще гледам да не ставам агресивна и само ще го изгледам лошо. Но хайде да не се отклонявам от темата...

Химба са едно от десетината племена населяващи Намибия. Живеят в северната част на страната, където е топло през зимата и доста горещо през лятото. Традиционно се прехранват с отглеждане на животни - крави, кози, овце, кокошки. Днес... цивилизацията настъпва с бързи темпове. Достъпът до образование и добрият английски дават шанс за хората от племената за работа, пари в кеш и... бавно и постепенно отдалечаване от традициите. Мъжете в селата вече трудно могат да се различат от останалите намибийци по градовете. Лично аз имах късмет да видя някои от тях в традиционно облекло и украса, но само, защото нацелих ден с важен за тях ритуал. Жените обаче, все още са запазили онзи атрактивен за нас външен вид... по-големите. Сред младите момичета има немалко, които си  ходят с нормално облекло, ще видите някои на снимките. Аз съм човек, който държи на образованието и затова приветствам усилията им в тази посока, но в същото време, като пътуваща личност изпитвам носталгия от загубата на културна идентичност. Запазването или по-точно документирането й е една от идеите ми като фотораф. Племенният начин на живот бавно се претопява и изчезва, глобализацията настъпва и унифицира хора, ритуали, традиции. Ако ви е интересно, включете ги в плановете си и преживейте нещо уникално, което скоро няма да съществува. За жалост.

Редактирано 2 септември, 2017 от Tedy

[vesi]

Теди, снимките ти на племето са УНИКАЛНИ. Приветствам те за духа ти.

Мисля, ще е от полза, ако напишеш как се свързахте с вашия водач- контакти, цени... 

 

пп- Надявам се бързо да се оправяш

[pamela]

Теди, и аз те поздравявам за невероятния приключенски дух и настроение, което лъха от разказите ти! Както и за изключителните снимки, разбира се!

Надявам се вече да си добре здравословно и безпроблемно да продължите пътуването си!

[Tedy]

Благодаря, момичета! При мен приключенският дух ври, бълбука и извира на талази като извор с жива вода.  Само да имам възможност да се развихря. 

[Tedy]

Преди 1 час, vesi каза:

Теди, снимките ти на племето са УНИКАЛНИ. Приветствам те за духа ти.

Мисля, ще е от полза, ако напишеш как се свързахте с вашия водач- контакти, цени... 

 

пп- Надявам се бързо да се оправяш

Веси, бях си записала мейла на гид, който е химба, докато четях и правех маршрута. Наканих се да му пиша едва, когато тръгнахме. По път се уговаряхме, чухме и в крайна сметка договорихме за 3 нощи, 4 дни - 3500. Не знам дали е малко или много, исках от него да ме заведе в район, където да снимам местно производство на нещо конкретно, но той не се беше подготвил и не успяхме. За селищата на химба нямаше проблем, отседнахме при негови роднини. За всяко село храна за 500. 

[Tedy]

Първо впечатление като фотограф - за разлика от етиопските племена, химба не позират. Това, което си представях, че ще снимам миналата година, но не се получи, сега успях да видя и документирам. Животът в селото от - до протичаше пред очите ми. Имах свободата да ходя навсякъде, жените ме приеха в колибите да наблюдавам най-интимния им момент от деня - сутрешния тоалет. Като фотограф бях в рая, а каква съм я свършила ще видя на компа.

И така, стартирахме тура с покупки за 1000 нам. долара, по 500 за две села. Основно царевично брашно, захар, олио и хляб. Нашият гид - Камбамбаки искаше да ни води в по-далечно село, но спряхме много по-рано, защото ни поканиха на сватба. Само не си представяйте сватба подобна на нашите. Младоженците бяха двама. Обичайно младите химба се женят на около 25, полигамни са и имат толкова жени колкото могат да издържат финансово барабар с децата, в повечето случаи около 3, 4. Първата жена, която има специален статут се избира от бащата и брака е уреден. Следващите мъжа избира сам. Интересното е, че се женят за 7, 8 годишни момиченца, които живеят при родителите си до 18 и после заживяват като семейство.  Междувременно обаче младежа, за да не е самотен може да си избере втора, че и трета булка на нормална възраст. Всяка жена живее в отделна колиба с децата си, които може да са от 3 нагоре като брой. Моите впечатления са, че раждат около 3 до 5, но може и повече, ограниченията, доколкото ги има са  свързани само с издръжката и изхранването. Да ви опиша ритуала по сватбата... Младоженците, облечени традиционно, си дремят на сянка и раздумка с другите мъже. После идва най-важната част - хващат и убиват крава като я душат или й извиват врата. Следва бързо одиране и разкостване, младоженците помагат активно. Това да го гледам и снимам бешеееее, а съм и вегетарианка, само си представете. После всички се събират над карантиите и гадаят по тях близкото бъдеще, дали ще вали, ще има ли смърт в селото, такива неща. Започва любимата за химбите част - повсеместно готвене. Част от месото се вари, а друга се качва високо, примерно на дърво, че е пълно с кучета, които махат с опашки и налитат. Хладилници няма, затова се канят гости, които 3 дни ядат и се веселят. Класика като в приказка на Шарл Перо. Медувременно булките трябвало да се крият някъде извън селото, но нашите си играеха наоколо. Сутринта като видях двете двойки щях да падна. Цялата веселба и активности протича при пълно полово разделение, жените на една страна, мъжете на друга. Но, когато се стъмни по-младите и игривите застанаха в кръг и започна едно пляскане и скачане. Ръцете ме заболяха, очите се напълниха с прах, но беше уникално изживяване. На купон с химба. Мъжете и жените едни срещу други викаха и се предизвикваха, от време на време по един влизаше в кръга и скачаше, а всички останали яростно го подкрепяха, поне на мен така ми изглеждаше. Направих клип, но беше тъмно и освен звук нищо не се вижда. Жените химба струват 3 крави, направо евтиния в сравнение с 35-те на мурси.

Пътуваме си дълбоко в бушовете.

Младоженците, кипящи от ентусиазъм.

Според мен едно от тези момичета е едната булката.

Кравата бере душа, гадна работа.

Тук добре се вижда традиционното облекло при мъжете.

Тук ясно какво се случва.

Мъжете гадаят бъдещето.

Двете двойки.

Едната булка, но й се скараха, че си открива лицето.

 

 

 

Редактирано 2 септември, 2017 от Tedy

[Tedy]

Активностите свързани с ритуала по сватбата, протичаха с дейното участие на мъжете.  Под дейно имам предвид, че седяха на сянка и сладки приказки и чат-пат се раздвижваха за малко. През това време жените се гласяха, готвеха, носеха вода в туби на главата си, кърмеха деца и т.н. 

Да опиша как се правят отличителните им прически. Първо се сплита косата.

После всички стърчащи косъмчета се обгарят с главня от огъня,

накрая мажат с охра, червена боя, която стриват на прах и правят на гъста каша. 

 

А какво включва сутрешния тоалет - мазане на тялото с охра,

смазване на кожената пола с мас за по-софт ефект... който си няма Линор...

На финала се смесва мас и стрито на прах ароматно растение, с които се обтриват украшенията на врата, кожата около тях, гърдите.

След което аз заставам до цялата омазана история за снимка и порядъчно поемам своя дял от разкрасяването. Ми не може само те да са прекрасни и ухаещи. 

Та като чуете за душ с охра, термин, който нашият гид използваше, да знаете, че вода не се предвижда.

Редактирано 2 септември, 2017 от Tedy

[Tedy]

 

Още малко снимки отразяващи живота в първото село. 

Много държат на елементарна учтивост, както всички в Намибия. Задължително се минава през: "Как си? Добре съм."  и ръкостискане.

На тази снимка се вижда парфюмът, с който е намазан врата на детето. 

Редактирано 2 септември, 2017 от Tedy

[boogy83]

Уникално преживяване, искам и аз....

А тия палатки техните (както и да се наричат) гледам, че са като намазани с кал отгоре? Или това е кирпич (кал и слама) като при нас по селата едно време дето се е правило?

[Diana Doncheva]

Уникални снимки! Поздравления! Странно, но ми прави впечатление, че не се усмихват. Май видях само едно бебе да е усмихнато.

[Tedy]

преди 8 минути , boogy83 каза:

Уникално преживяване, искам и аз....

А тия палатки техните (както и да се наричат) гледам, че са като намазани с кал отгоре? Или това е кирпич (кал и слама) като при нас по селата едно време дето се е правило?

Колиби от дърво, намазани с някаква глина. Ето как я бъркат и месят.Колибата зад жената още не е довършена.

преди 2 минути , Diana Doncheva каза:

Уникални снимки! Поздравления! Странно, но ми прави впечатление, че не се усмихват. Май видях само едно бебе да е усмихнато.

Усмихват се, но рядко на снимка. Много се смеят после като се видят на монитора.

[Дани Магелани]

Невероятно приключение, страхотни снимки! Теди, оздравявай бързо! 

[Tedy]

Дрънкане с колата по прашните пътища

и вече сме във второто село. Отново роднинско на нашият гид, че как иначе. 

Кашата чак прелива.

Забавлявам се с децата. Много, ама много искат да се снимат и после бягат да се видят. Сладки хлапета, Край тях наблюдавах как вадят малките козлета и ги носят на майките да сучат.

Това момиче и момчето със сигурност ходят на училище, но не всички имат този късмет. Преценката е на родителите, някои деца остават със стадата в селото.

Сутринта отново в колиба с три жени. Беше ми любопитно да ги наблюдавам, а двете като извадиха огледало и взеха критично да се оглеждат, щях да падна. Очевидно държат на красотата си. Основният ми модел е млада и привлекателна жена, същинска амазонка. Казва се Катрияма. Цял час не спря да маже с охра всичко - бижута, дрехи, тяло. А аз не спрях да я снимам. 

Синият ми полар придобива топъл червен цвят.

Тази жена запали билки и ги пъхна под завивката, процедура за почистване на тялото. Около нея дим, като добавим и огъня в огнището, бях порядъчно опушена колкото всички останали. Но дали бях почистена... 

Ето я в пълна готовност за церемонията, истинска амазонка.

 

Редактирано 2 септември, 2017 от Tedy

[AlexandraKo]

Теди, ми тия хора само се плескат с боя и с мас,  а какви хубави гладки кожи имат.

Аз нали все професионално гледам,  перфектни кожи, при таз ми ти липса на хигиена. 

Много ме досмеша, дето гадаели бъдещето по кравешките елементи.

То, само на кравичката,  горката ,е ясно бъдещето - че ще я ометат за три дена.:(((

Страхотно преживяване,поздравления за смелостта да отидеш и благодаря за невероятния  разказ и още по - невероятните снимки! ☺

 

 

 

[Tedy]

преди 16 минути , AlexandraKo каза:

Теди, ми тия хора само се плескат с боя и с мас,  а какви хубави гладки кожи имат.

Аз нали все професионално гледам,  перфектни кожи, при таз ми ти липса на хигиена. 

Алекс, те затова имат хубави кожи. 100% натурални продукти, подхранване и по-малко сапун, ако изобщо ползват подобно нещо.  Според мен боята ги предпазва от супер силното слънце и преждевременно състаряване.

Редактирано 2 септември, 2017 от Tedy

[Tedy]

Още с влизането ми в селото бях отведена и представена на вожда. Поздрав: Моро, ръкостискане, усмивки. Той ми обясни как преди 3 месеца изпил вода, в която децата от селото метнали батерии от телефон и оттогава е болен. Попита дали имам лекарства, с които да му помогна. Нямах, но така разбрах предисторията на ритуала, който предстоеше и за който жените се гласяха толкова старателно. Химба нямат бог, те вярват в духовете на предците си и при важни поводи се свързват с тях, давайки жертвоприношение - крава или овца. Болестта на вожда беше сериозен въпрос и шефа на селото беше поканил хората за специален ритуал, който започна с носене на дърва и зелени листа от омурунга. Първата жена на кмета ги сложи в котел с вода.

Първо мъжете ги благословиха за късмет с ръце, после с пълзене дойдоха жените. Докосваха с чело листата, отпиваха малко и изплюваха.

Това се повтори със семейните мъже. После необвързаните химба и децата бяха докосвани с листата. Помолиха и мен да мина, не отказах. Целта на цялото начинание било да се попитат духовете дали вожда да търси медицинска помощ или да се лекува с техните традиционни методи. Първият ден не е имало отговор, на втория пак се пита. Ако и тогава няма резултат, това означава да се търси лекар. Трудна и скъпа задача в бушовете, когато добро медицинско обслужване има далеч на стотици километри в столицата. След ритуала с листата беше ред за жертвоприношение на крава и отново гадаене по вътрешностите.

Този път снимах основно с апарата и сега нямам много фотоси за илюстрация. Последва готвене и хапване.

Междувремено жените бяха приготвили каша за обяд на децата.

През това време Влади копираше мъжете в селото и се беше захванал със сериозно занимание. 

С моите малки приятели пастирчета. 

Вечерното вадене на козлетата от кошарите.

[Tedy]

Ох, вече ми писна да разказвам, сигурно ставам досадна, но искам да завърша с племето.

На третата сутрин наблюдавах как точно се случва социалния живот в селото... Жените наметнати с парче плат, тръгват по една, по две да поздравят другите от семейството, присядат на прага на колибите и използват едни протяжни възклицания. Аиииии, аииинде. Еквивалент на нашето: "Как си? Добре съм". Не ходят при мъжете, само сядат на разстояние и ги поздравяват по същия начин. През деня жените пак са заедно на групички и работата се върши общо. Селото е малко, оформено като голям кръг и заградено с ограда. Състои се от 4 или 5 колиби, в средата има голяма кръгла кошара за козите + 2 малки за козлетата. 

Умните глави на селото. Този с пръчката е вожда, а втория отляво със синята шапка е лидера на селото.

 

Типичната прическа на момче или млад мъж, които не са семейни.

А това е прическата на момичетата.

Топло се разделяме с хората, казваме си каренауа, което означава довиждане, но и остани. Сядам в кемпера, а очите ми са насълзени, дали от раздялата или от прахоляка, кой знае...

[Гост]

Как не те беше срам да кажеш, че досаждаш...

[Tedy]

Това, което бях планирала за този ден отпадна и решихме да запълним времето с разглеждане на водопада Епупа.

Съвсем на север, близо до границата с Ангола, красиво е, но не и да се разглежда на обедното слънце. Дзакнахме, малко снимки и се прибрахме в Опуво. Бързо намерихме гестхаус АBBA, цена 560. И урааааааа, баняяяя, кеффффф.:) Удоволствието да мога да оценя малките неща в живота. Вечерята в единствения ресторант в града е разочароваща. Ям гарнитури, докато Владо се радва на големи стекове. Но гръцката салата с бяло сирене радва. Традиционно я има по ресторантите.

Останахме ден повече, за да събера сили, но утре продължаваме към Етоша. Очаква ни програмата с животни. 

преди 9 минути , Rainy каза:

Как не те беше срам да кажеш, че досаждаш...

Хаххаа, цял ден пиша в темата и взе да ми омръзва, на мен, за вас не знам.

[antea]

този дневник е такова приятно разнообразие на фона на вечно премиланите линкове за намаления, кешбеци, бонуси и всякакви други "приятни отстъпки", че просто абсурд да е досадно за четене, напомня какъв всъщност е смисълът да се правят пътешествия

 

на мен ми възникнаха разни въпроси около племето, на които обаче само ти знаеш отговора, та... когато ти се пише отново по въпроса :D

 

например - каква е техническата разлика между вожд и лидер на селото? може би нещо като почетен консул/представителна власт и кмет/изпълнителна власт?

 

но най-вече ме вълнува - това село си е абсолютно автентично, нали? в смисъл няма някакви белези като на ... резерват, не нарочно създаден, но все пак някакси нарочен за разглеждане от чужденци? ти самата имаше ли усещане, че хората там имат възприятие за това,  че битът им е особен и обект на интерес, има ли осъзнаване, че светът извън селото е коренно различен? тук предполагам, че по-скоро да, щом знаят и за опцията "лекар-медицина" и имат роднини, които живеят в градове, и че вместо да се шашкат от монитора, се гледат с интерес на снимките, но може и да бъркам и да възприемат всичко като технологично като магия?

 

напоследък много често си мисля по този въпрос /провокирана от един гениален сериал с подобен сюжет - Westworld/, когато чета из теми или пътеписи за организирани турове / посещения на екзотични места, с цел да се наблюдава живота на местното население /конкретно помня из Тайланд / Камбоджа, и от снимките човек разбира, че реално е гротеска - "туземците" просто сякаш си ходят на работа в етнографски музей, а вечер се прибират в цивилизацията/, но от това, което ти си заснела, за щастие не лъха такова усещане, и не искам да вярвам, че се дължи само на фотографската ти дарба

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Лелеее,  това е най - страхотната снимка на знамето.Какви моми , какво чудо!

Теди, как досадна бе. :((((Писанията ти са уникални, аз мисля, че в което и списание за пътешествия публикуваш този разказ с невероятните снимки, веднага ще грабнеш всичките награди, дето съществуват!

Така, както разказваш "в крачка", според мен е по-добре, отколкото после, като се върнеш.Много неща трябва да се кажат в момента, когато си ги усетил, после избледняват или се забравят.

Така че, моляяяя,  не спирай!Аз, например,на такова място мога да отида само, като чета твоите разкази. Иначе, признавам си, не  бих се решила.

[Дани Магелани]

Теди, Алекс е написала моите мисли. А снимката на знамето в тази компания е точно в 10.

Прикачвай я направо за корица на календара. Гласувам от сега.

[Гост]

преди 3 минути , Dani Magelan каза:

Прикачвай я направо за корица на календара. Гласувам от сега.

Напълно съм съгласна с идеята.