Последният филм, който гледах е...

[Eti*]

Бруклин и аз го гледах. Приятно филмче, с лек сюжет. На мен ми хареса, но чак пък номинация за Оскар за най-добър филм

Завръщане още не съм намерила духа си в подходяща кондиция, за да го гледам. 

Лео е велик безспорно!

Но Еди Редмейн е брилянтен в момичето от Дания.

Редактирано 8 март, 2016 от Eti*

[Rumiana]

Още един глас за Еди Редмейн в "Момичето от Дания"!  Страхотно изпълнение!  И аз още не съм събрала сили да изгледам "Redemption", така че не мога да сравнявам с изпълнението на ди Каприо, но свалям шапка на Редмейн - отдавна актьор не ме е възхищавал толкоз с играта си!

Редактирано 8 март, 2016 от Rumiana

[Zaro]

 

Всъщност филмът е от 2012, не знам защо сега се пуска.

 

 

Поне за втори път се излъчва, аз го гледах в G8 миналата година, на лятно кино в двора със слушалки и аперол шприц. Беше перфектно. Мисля, че и преди това е даван.

[Polina]

Поне за втори път се излъчва, аз го гледах в G8 миналата година, на лятно кино в двора със слушалки и аперол шприц. Беше перфектно. Мисля, че и преди това е даван.

Аз съм го гледала в Евросинема преди 2 години. Пускат си го редовно. 

[Травеолани]

И аз искам да гледам The Revenant, един приятел щеше да ми го даде, но де оказа, че е свалил някакъв друг филм със същото име .

Да, Бруклин и аз се изненадах, че има номинация.

[cck]

Аве, Цезаре!

 

С голямо нетърпение го чаках този филм, но съм по-скоро разочаован, сигурно заради нетърпението и заради трейлъра, който ми даде очаквания, че комедиите на Коен са се върнали малко към олд скул висотите. Филма е пълен с всякакви чешити, от главния герой, до епизодичните роли с по 2-3 реплики, всеки е колоритен сам по себе си - 10/10 за създадените образи.

 

Бяхме с приятели, те избягаха преди края. И за мен беше разочарование.

[captain_oveur]

Бяхме с приятели, те избягаха преди края. И за мен беше разочарование.

 

Така е, като не си правите филмови маратони със заглавия 1/10 от IMDB

Редактирано 8 март, 2016 от captain_oveur

[Polina]

Я, да видим колко магеланци са били днес на прожекцията на Каръци?

[FlyTraveler]

Гледах "Spotlight" - да, интересна тема (въпреки, че подобни случаи с католически свещенници и млади момченца в Квебек, Канада бяха в новините още през първата половина на 90-те), да, добра игра, да, ОК режисура, но... така и не разбрах защо един по мое мнение не много над средно ниво филм взе Оскар.

 

"Омразните 8" на Тарантино, според мен, го бие по всички показатели. Не мога да коментирам останалите номинации, защото от тях съм гледал само "Моста на шпионите", към който имах доста смесени чувства, като усещането за наивитет (като таргет група на зрители) преобладаваше.

A, всъщност гледах и "The Revenant", даже и той ми хареса доста повече от "Spotlight". Относно Оскара на ДиКаприо - дадоха му го вместо миналата година за "Вълка от Уолстрийт", че не беше политкоректно да го получи за този филм, а го заслужаваше отвсякъде, както и Скорсезе. :)

Редактирано 13 март, 2016 от FlyTraveler

[домосед]

Въпросът е: кой ще отразява София Филм Фест?

 

Ами хайде да започваме.

 

С откриването на фестивала. В зала 1 на НДК. На което всички, излезли да кажат нещо на сцената, се надпреварваха да демонстрират верноподаничество към точно определен възрастен чичко сред публиката и да му отдават чест поименно. Не съм съвсем сигурен защо точно него си бяха харесали. Възможно е, като е бил премиер или по-рано - цар, да е благословил по някакъв начин кино гилдията. Около него пърхаше като лична асистентка действаща старша министърка, която, предполагам, очаква благословия и за просветната гилдия. А той се държеше в познатия си стил на Галант (като Българан от едноименния 100-годишен български филм). Тук вече съм на ръба да получа от модераторите жълт картон за политика, затова прехвърлям вниманието си на другия чичко на подобна възраст и с подобен акцент, когото специално осветиха прожекторите нея вечер. Човекът дал Рамбо на света! Уйлям Тиодор (Тед) Кочеф. Същият - Величко Тодоров Цочев - роден и израснал в семейство на български емигранти в Канада. Фестивалната програма съдържа ретроспективна селекция от негови филми, сред които, се твърди, че има и стойностни на некомандски теми. Ако не стигна до тях на кино, ще се опитам да ги намеря през други канали, за да мога да коментирам.

 

А сега обръщам внимание на новите филми в програмата. Първата ми сводка е за три балкански.

 

 

Прокурорът, защитникът, бащата и неговия син

 

България, реж. Иглика Трифонова

 

Филмът е български като продукция, но ако не го знаеш, по нищо няма да го познаеш. Двамата български актьори в основния състав говорят само на сръбски, а единият от тях и без друго е арменец. Историята не е българска, а в реализацията липсват всички хронични болести и болежки на новото българско кино (освен незначителния брой анахронизми). Много стегнат европейски филм със сериозно послание, предадено по убедителен начин. Съдебна драма от края на 90-те за международния съд в Хага за военни престъпления през босненската война. От една страна става ясно, че е безумно трудно да се разследват и докажат балканските военни престъпления в стерилния свят на самозалъгващия се за честен и безпристрастен "цивилизован" съд. А от друга страна - и двете страни - обвинение и защита - в някакъв момент прозират, че стремежът им за установяване на истината и правото - може да нанесе повече вреда на оцелели невинни нежели справедливост. И когато нещата се плъзнат не натам, накъдето се е очаквало, личната репутация на съдебните фигури веднага добива приоритет да бъде защитавана за сметка на истината, справедливостта и даже живота на подсъдимите, свидетелите и семействата им. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=oUy7iBCAtTw

 

 

Анклав

 

Сърбия, реж. Горан Радованович

 

Този има много допирини точки с първия филм. И тук има балкански конфликт, и тук има снизходителна и покровителствена, но също толкова тромава и неубедителна намеса на "цивилизована" Европа. Но не ми било Босна 1994, най ми било Косово 2004. И не ми бил съд, ами ми била миротворческа мисия с бронетранспортьори. И не ми били холандци и французи, най ми били италианци и германци.

 

Този филм ми е една идея по-мил на сърцето, защото ми е още прясна в съзнанието обиколката на Косово от миналата година (живот и здраве може и сводката да види бял свят), където и анклавите си седят, и миротворците с бронетранспортьорите са там, а раните и от погромите срещу албанците през 90-те, и от погромите срещу сърбите през 2004-та си седят. Тук простичката идея е, че въпреки усилията на възрастните децата не са обременени от омразата и разделението и има някаква надежда раните да зараснат и светът да се оправи, когато го наследят. Няма сантименталност, но има малко подхлъзване към плакатност (албанците - сватба, сърбите - погребение; централна роля на камбаната и др.), но общото въздействие е добро.

 

https://www.youtube.com/watch?v=pNzVLq5ViG4

 

Лазар

 

БЮРМ, реж. Светозар Ристовски

Това македонското предложение сред балканските ми се струва най-слабичко засега. Тук няма военен конфликт, а има каналджийство и прехвърляне на "арапи чергари" през границата. Нещо не ми стана съвсем ясно през коя година се развива действието. Не се споменава изрично, но се мяркат календари от 2008, а посоката на миграция е към Гърция, а не обратно България е в Европейския съюз и в една от страничните сюжетни линии раздава с лекота паспорти на всеки македонец, който изрече на глас пред чиновника шахадата, че историческите ѝ столици са Велико Търново, Плиска, Преслав, Скопие и Охрид. В центъра на вниманието е душевната борба на Лазар (същи Хамлет) дали да продължава да дои златната крава (еврото тече предимно на стотачки) на каналджийството за боса си чалгаджия или да се посвети на любовния си интерес Катерина*, която е креативна студентка с почтена професия в свободното време, която слуша рок. И дали прави услуга на безработния си зет, като под натиска на майка си му намира рабора в същия бранш или му разбива живота. А с живота на арапина какво става ? Няма да кажа. В резултат през целия филм гледа или отнесено, или нацупено, или и двете едновременно. И почти не говори. Сигурно, защото е актьорът е хърватих и се бои да не му хванем акцента.

 

https://www.youtube.com/watch?v=EfTkWesPurc

 

 

*Забележка: по българската книжовна норма в субтитрите Катерина и останлите млади жени във филма са "мацки", а по македонска в саундтрака - "путки".

[Duke]

 

Фестивалната програма съдържа ретроспективна селекция от негови филми, сред които, се твърди, че има и стойностни на некомандски теми. Ако не стигна до тях на кино, ще се опитам да ги намеря през други канали, за да мога да коментирам.

 

Стига де, не ми казвай, че не си гледал "Уикендът на Барни", би прозвучало нелепо...

 

Преди седмица гледах "Spotlight" и аз също съм на мнение, че Академията не изневерява на амплоато си да раздава статуетки на политически коректни към настоящето филми. В петък пък гледах "The Big Short" и въпреки, че не разбрах почти нищо , филмът ми хареса с някои остроумни режисьорски похвата...

[домосед]

Общото между следващите два филма от фестивала, които ще спомена е, че съдържат сцени на секс без участието на [последната дума от предишния ми постинг]

 

Отдалече

 

Венецуела, реж. Лоренсо Вигас

 

Тук, от една страна хомосексуалната нагласа и натрупаната, без да е намерила отдушник над половин живот, отрицателна енергия е представена като изкривяване, вследствие на (не описан в прав текст, но предполагаемо - сексуален) тормоз от страна на бащата на главния герой в детството.

От друга страна, изненадващо и за самите героите, до подобен ефект се стига и по романтичен път - прераснално от презрение във вярност, а впоследствие и в страст необичайно приятелство между хора, произлизащи от светове без допирни точки, най-малкото - като подразбиращи се сексуални предпочитания.

Отдушницте избиват не където се е очаквало и драмата на финала е неизбежна.
Пуристите на испанската фонетика сред магеланците биха могли да коментират дали се различават добре чилийски и махленски венецуелски акцент.

 

https://www.youtube.com/watch?v=dGxY3tu9mDg

 

 

Айзенщайн в Мексико

(в оригинал: Аизенщайн в Гуанхуато)

 

Европейска копродукция. реж. Питър Грийнауей

 

Тук предполагаемата хомосексуалност на Сергей Айзенщайн не е нито драма, нито изкривяване, а разкрепостяване и откровение. Бих казал - психеделично, но никъде във филма не се твърди, че героят е имал вземане даване с психотропни отвари. Виж - Грийнауей, сценографът и операторът какво са вземали, е тема, отворена за всякакви сепкуалции. Хомосексуалността на Айзенщайн е само предполагаема, защото, ако е бил излязъл от московския си килер по Сталиново време, надали е щял после да излезе и от бараката си в Сибир. Според коментаторите, въпреки добрия портретен грим и фризюра на финландския актьор Елмер Бек, никой от съвременниците му, да биха били живи, не би го разпознал в образа на екрана. От трейлъра не личи съвсем добре, но половината филм го изиграва или съвсем гол, или - до кръста, но отдолу. Предполагам, че да се развихри на Грийнауей фантазията е било достатъчно да послужи само онази архивна снимка от архивите, в която се е излегнал на лакът и държи череп. Но не и облечен в бял костюм. А Гуанхуато е мястото в Мексико с най-много черепи и мумии на разположение. Грийнуей е, разбира се, точно това, което Айзенщайн се е опитвал да докаже, че не е, за да не го разпердушинят в Правда още при ранните му неми шедьоври (Стачка, Броненосецът Потемкин, Великият Октомври) и после никакъв Хиливуд и никакво Мексико да не види - формалист. Формата и визията са главните герои. Айзенщай е на втора линия, а набеденият за любовник домакин-водач-историк е не повече от чирак. На Троцки, Маяковски, Пастернак, Чарли Чаплин, Ъптон Сенклер и Сенклеровица, Фрида Кало, Диего Ривера, им е оставено да си разпределят гласовете в хора. Или на живо, или от исторически фотографии. В нито един момент героят не е показан на снимачна площадка, но творческата му биография, отношенията с болшевишките (и с американските, впрочем) власти и огромният му теоретичен принос в младите години на световното кино са споменати. Но в ... избрана от Грийнаувей форма. Примерно в рамките на възбуден монолог, докато скача с обувки на пружината на кревата в хотелска спалня с размер на бална зала, докато операторът се опитва да завърти света и на последния зврител сред публиката. Или докато се опитва безуспешно да си пусне душа. В Русия и за царя нямало душ, нито за Ленин и Сталин, камо ли за народа и народната инетлигенция.

 

https://www.youtube.com/watch?v=fb364B6u1XE

[FlyTraveler]

 

Айзенщайн в Мексико

(в оригинал: Аизенщайн в Гуанхуато)

 

Европейска копродукция. реж. Питър Грийнауей

 

Тук предполагаемата хомосексуалност на Сергей Айзенщайн не е нито драма, нито изкривяване, а разкрепостяване и откровение. Бих казал - психеделично, но никъде във филма не се твърди, че героят е имал вземане даване с психотропни отвари.

 

Формата и визията са главните герои. Айзенщай е на втора линия, а набеденият за любовник домакин-водач-историк е не повече от чирак. На Троцки, Маяковски, Пастернак, Чарли Чаплин, Ъптон Сенклер и Сенклеровица, Фрида Кало, Диего Ривера, им е оставено да си разпределят гласовете в хора.

 

https://www.youtube.com/watch?v=fb364B6u1XE

 

Този последния филм много ме заинтригува и ще го потърся... Никога не съм и подозирал даже за предполагаемата хомосексуалност на Айзенщайн, но никога не е късно човек да научи нещо ново (имам предвид за Айзенщайн)... Останалите личности представени във филма, също гъделичкат интереса ми, така, че явно ще го гледам рано или късно. Благодаря за поста!

[домосед]

Сводките от фестивала се прекъснаха временно по технически причини. Зала 11 на НДК (aka кино Люмиер) отстоява репутацията си да забравя, че унгарският език е една идея по-неразбираем за българската публика от македонския. За втори път в биографията ми на киноман(иак) се опитват да ми пробутат унгарски филм без превод. Миналия път (1996) точно в тая зала бяха ангажирали за симултанен превод преводач(ка), който не знае унгарски. 20 години по-късно са поправили грешката си и са се доверили на високите технологии. Субтитри. Да, ама, не. На 20-тата минута субтитрите се разсинхронизираха, превъртяха на високи обороти, добивайки привкус на спойлери, и отшумяха в небитието. И всички царски (търси цар по-горе в мейловете по темата) коне, и всички царски мъже в апаратната не успяха да ги върнат на място. По ирония на фестивалите това беше тържествена премиера на унгарски филм за холокоста, взел оскар, глобус и награда в Кан. Имаше речи на унгарски посланик, на университетска професорка, поклони към израелски посланик и общност на оцелели евреи ... Пък филм така и немА. Чакаме да обявят дата за повторение. Впрочем унгарският посланик Андраш Клайн говореше на български по-добре от чичо Бела (Бела бачи), който е само наполовина унгарец.

 

Днес решихме да проверим поляците как ще се справят с подобно изпитание в същата зала. И то под обстрел с АК и минохвъргачен огън и леещи се от високоговорители смъртни закани. Посланикът се представи с малко по-силен акцент от унгарския, но пък субтитрите си бяха на мястото до края. С изключение на репликата на минута 0:58 от трейлъра, за която не бяха нужни. Впоследствие в личен разговор режисьорът и сценарист (!) Кшищоф Лукашевич се опита да ме убеди, че не я разбирал. Във всеки случай в полските копия не я превеждали и никой не се хилел в залата. За разлика от в нашата. Хиленето беше предизвикано донякъде и от присъствието сред публиката на изпълнителя на въпросната роля Александър Сано, когото режисьорът си бил харесал като типичен българин, пък той бил четвърт арменец и по осмина французин и италианец. Друга реплика във филма той няма. За разлика от него присъствието на Христо Шопов е доминиращо, макар и по военен и по филмов сценарий българите да играят поддържащата роля в историята. Но пък стрелят по-добре и са по-твърди характери от поляците. Режисьорът си го бил харесал още като Пилат Понтийски и дума не давал друг да изиграе к-н Гетов. В крайна сметка това е един добър военен филм за война, за нашето участие в която знаем много малко. Нашите са добрите и основната идея е да събудят чувство на гордост за доблестта им и за побратимяването им. Но не е праволинейна военно-патриотична пропаганда, защото и над двамата братя виси сянката на доминиращ и манипулиращ Big Brother, който в много отношения се различава от предишния само по езика. Опитното магеланско око не пропусна да разпознае в няколкото общи градски плана, снимани на открито, а не в студио, столицата на Йордания Аман.

 

https://www.youtube.com/watch?v=QPAlDIMhBaE

[Asterisk]

Неписано правило - за БГ филм на кино не се ходи. Може би, защото ги дават по ТВ, при това винаги, когато очакваш нещо весело и неангажиращо, и защото „БГ” се асоциира по правило с негативизъм.

 

Може би  нещо за този:

 

 “Торинският кон”  на  Бела Тар, черно бял.

 

 

 

В началото -  разказ за Ницше, как подлудял след като видял да малтретират кон. След това показва животът в ежедневни детайли, на възрастен баща и дъщеря му. Изолирани, бедни и затворени до степен на оцеляване в каменна къща с единствена компания – конят им.  Този, предизвикал с обречеността си лудостта на Ницше, според някои от ревютата. От този филм запомних 2 диалога (единият с комшия от града, дошъл за ракия, и вторият, свързан с тумба цигани, които им напиха кладенеца и той пресъхна), останалото е нещо като нямо кино. Два часа и половина се повтарят едни и същи действия, физиономии, гримаси, ветрове, прах и сив пейзаж, и натрапчива мелодия. Беднотията и ограниченията им нарастват постепенно. Дъщерята е в особена форма на подчинение. Диалозите - съдържателни, но изстреляни много набързо на фона на останалата флегматична тягостност. Ежедневието им е толкова обречено и еднакво, че в един момент се чудех дали сцените с вечѐрите на масата не бяха една и съща сцена, но снимана под различен ъгъл. Мазохизъм, който цели да провокира мисленето. Но не съжалявам, има какво да научи човек.

 

За мен филмът е някаква странна форма на бунтарство, нещо като да ти стане толкова гадно, че да се убедиш, че с едните картофи няма смисъл да се живее (накрая и тях спряха да ядат), както и внушение, че възмездието е винаги, дори и за  участващите невини, но „поробени” в мълчанието си „жертви”.

 И не само …

 

Не очаквах претъпкана зала с правостоящи, пропуснали свободните места по първите редове. Било е заради обявеното интервю преди това, предполагам, състояло се.  Иначе едва ли би събрал и 10 човека под 55-. 

 

Най-странното е, че беше като хипноза, стоиш и търпиш до края.

 

 

за Ницше:

"Робският морал, от друга страна, идва като реакция на господарския морал. Ницше асоциира робския морал с еврейски и християнски традиции. Тук ценностите произтичат от контраста между доброто и злото – добро се асоциира с нематериалност, благотворителност, благочестие, сдържаност, кротост и покорност; зло се разглежда като светско, жестоко, егоистично, богато, и агресивно. Според Ницше робският морал е създаден от негодуванието на робите. Моралът работи за преодоляване на робското чувство на малоценност при по-богатите господари. Това се постига чрез превръщането на слабостта на роба като въпрос на избор, например, тя се преименува като „кротост“."

 

 

„Сатанинско танго” също звучи интересно, ама 450 мин.,  и ако е същото… после човек трябва да придобива способността да убива с поглед

Редактирано 17 март, 2016 от Asterisk

[домосед]

„Сатанинско танго” също звучи интересно, ама 450 мин.,  и ако е същото… после човек трябва да придобива способността да убива с поглед

 

"Сатанинско танго" се изкушавах да го пробвам като упражнение по издържливост, но са отменили прожекцията

[домосед]

В темата за банкнотите стана дума за австрийски шилинги, което е повод да спомена ранните филми на Михаел Ханеке. Които гледах неотдавна накуп и започнах по-добре да си обяснявам късните му, донесли му звездна слава на сравнително напреднала възраст.

 

Внимание! Коментарът съдържа спойлери!

 

Дебютния му филм е Седмият континент от 1989

 

"Знаех си че по първа точка няма да има въпроси!" казал Сталин. Първа точка била да се заточи цялата интелигенция в Сибирски лагери да троши камъни, а втора - да се боядиса Кремъл зелен. Което и предизвикало въпроси 

(стар съветски виц)

 

Тук Ханеке ни манипулира (успешно!) да реагираме по подобен начин.

По точката, че родителите самоубиват и дъщеря, не навършила 10 години, няма да има възражения, а ще има по точката, че се унищожават пачки австрийски шилинги и се пускат в кенефа. Хем от онези с грозния Моцарт.

 

Семейство от средната класа. Той прави инженерна кариера, тя държи оптика. Детето ходи на училище. И на Коледа - при баба и дядо в планината. Обаче са отегчени от всичко. Най-много от супермаркетите и от рутината да се купува хляб, увит в найлон. Това с найлона (краят на 80-те е) май прелива чашата. И решават да се изнесат. Ужким в отдолното (Австралия). А всъщност - в отвъдното. Като унищожат методично всяка вещ от живота си. Еднинствената емоционална реакция е смъртта на и на златната рибка. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=tD-D1IVV8F4

 

Вторият филм е Видеото на Бени. От 1992. Преди интернета. Когато тийнейджърите за зомбиране и обсебване извън реалния свят са имали на разположение видеото. Главният антигерой седи по цял ден пред екрана. Гледа. Но и записва. Любимият му клип е как застрелват (а не заколват по балкански) прасе за Коледа с нарочно оръжие. Кани непознато момиче от улицата да му се похвали с видеоапаратурата си. И с въпросното оръжие, което е откраднал. И я застрелва. И забърсва отгоре-отгоре и отива на дискотека. И после показва видеото от разстрела (което е така направено, че не всичко се хваща е в кадър) на техните. И прехвърля мълчаливо проблема на тях. Дали да го предадат. Или да го прикрият. Като ... го пратят на море с майка му в Хургада, ужким че баба му австрийка пожелала да бъде погребана точно там. Докато бащата вкъщи разчленява трупа на толкова малки части, че да може да ги прекара през тоалетната. Както семейство от миналия филм - шилингите с грозния Моцарт. А като се връщат доволни и почернели от Египет ... ги предава в полицията. С финалната реплика към тях в коридора на полицейския участък: Entschuldigung . Извинявайте. Служебно, безизразно. А защо го направи? (всичкото). Пита плахо бащата, след като е почистил. За да пробвам как е. Тази реплика Ханеке я бил чул от/за истински случай и изградил сценария си. Много неща оставя на зрителя да реши защо са така. Примерно защо си остригва косата нула номер след убийството. При положение, че в онези години това не е мейнстрийм модна опция. А белег на отхвърленост. И тук има вариация на сталинския виц. Баща му чете конско, че е се остригал, но не и че е убил човек.

 

https://www.youtube.com/watch?v=tSgczip8aOQ

Редактирано 17 март, 2016 от домосед

[bay_kolio]

Да се включа с похвала за филма Бартер. Добра игра с добър сценарий и въпреки не оптимистичния финал, мога да нарека филма романтичен. Гледаше ми се такъв филм. По нещо ми напомни Кецове, но изпълнен от старата школа. Атанас Киряков е подбрал чудесно споен екип от майстори. Историята е поднесена с финес и деликатност и за моя радост са избегнати всякакви залитания.

Вероятно е "взривил" Варненският фестивал и с това, че темата си е съвсем Варненска и до голяма степен документална. Даже темата на Линд с "дивото" къмпингуване някак се вплете.

 

Само на мен ли ми е тегаво в Люмиер, че и зала 1? Адски неудобни столове, всички са провиснали, убиват. Направо не мога да си представя как се издържа някой по - дълъг филм?

Домосед като най-търпелив кино стоик да сподели.

 

Другият който гледахме  е КАРЪЛ  по романа на Патриша Хайсмит, който не съм чел. Темата е отново хомосексуална връзка, но без залитане. Типичен "слоу фуд" филм по моите разбирания. Една любовна история през 50 години с блестящи актьори, много цигари и прекалено тъмен. Съпругата ми не го хареса, аз да, но въпреки всичко не разбрах защо в Кан се вдигна толкова шум за него.

[Polina]

Да се включа с похвала за филма Бартер.

 

Само на мен ли ми е тегаво в Люмиер, че и зала 1? Адски неудобни столове, всички са провиснали, убиват. Направо не мога да си представя как се издържа някой по - дълъг филм?

Домосед като най-търпелив кино стоик да сподели.

 

Ръбести са бай Кольо, ръбести. Аз по-дълъг от два часа там не съм гледала, но не е лесно и тогава.

[домосед]

Сводките от SIFF продължават с две романтични драми от Близкия Изток.

И в двете основната драма произтича от обичая родителите да сватосват децата си без консултации с тях самите.

 

Пясъчна буря

Израел, реж. Елите Зексер

 

Тук героите са бедуини, бивши номади в процес на усядане. Живеят в хаотично планирано село. Демонстрират статус с луксозно (разбирай - кичозно) обзавеждане и осветление на спалните си. Момичето го учат да кара кола (пикап), пускат я да ходи на училище и в гимназиалните класове, но и дума не може да стане там да си хване гадже. Баща ѝ същевремнно спазва до последната буква народните традиции при какви условия се води втора жена и при какви - се гони първата. Първата е и майка на момичето, като и за двете бездушно уреденият брак е предизвикателство, но се опитват да намерят решение в противоположни посоко по консервативно-либералната скала. Изненадата за зрителя е, че никаква пясъчна буря не се развихря в метеорологическия смисъл. Филмът е добър, но това, че е израелски, прокарва и етично-политически асоциации, от който няма как да избягат. Все едно гледам филм за чернокожи от времето на бялата власт в Южна Африка. Ето, ние не сме расисти; напротив - живо се интересуваме от кулутурата и обичаите на малцинствените си общности и ... искрено им съчувстваме какви изостанали диваци са. Представянето на филма от израелската посланичка не помогна да се разсея това тълкование. Докато говореше, охранител с размери на орангутан зорко следеше дали на някой зрител в зала 11 не му шават ръцете. Чудя се дали, ако бях прошавал по-рязко, щеше да ме застреля с един куршум от подиума като същи Клинт Ийстууд, или щеше да ѝ направи мечка.

 

https://www.youtube.com/watch?v=PNIIFuHmIpE

 

Жената на моя живот

България (в копродукция с Македония, Румъния и Иракски Кюрдистан), реж. Антони Дончев

 

Тук драмата с уредените бракове е представена от гледната точка на момъка, която я прави много по-малко драма. Вместо да каже "Тате искам тая мома, а не оная", казва "Тате искам и двете". Обаче, както си призна сценаристът Али Талиб, за да стане филм от любовна история, кариерата му на журналист (бежанец от Ирак в България още по соца) го била научила, че трябва да им създаде на вклюбените проблеми. И заедно с другите двама сценаристи, са им изсипали цял самосвал проблеми - диктаторски режими, пустинен климат, ловци на глави, консерватовни обичаи, ревниви съперници, терористи (поне две групи с различни националности и каузи), българска милиция (някъде по средата на филма осъзнаваш, че действието се развива през 80-те по униформата на милиционера и по документални кадри как Садам се целува с бай Тошо; не са вложили кой знае какво усилие да преправят останалите костюми и терени из София като за периода), българска държавна сигурност (тия са добрите), доносници, лъжливи проститутки, иракски тайни служби, зорки западногермански летищни власти, ливански воюващи фракции, окупатори на Северен Кипър, хладни оръжия, огнестрелни оръжия, ръчни противотанкови гранатомети, затворнически присъди. Има обаче един Лош, който е лош по всички сюжетни линии. А добрият е най-обикновен автомеханик от Ебрил. Толкова е оплетено с всевъзможни бели на главата му, че до края на филма и той, и публиката вече са забравили за втората мома.

 

https://www.youtube.com/watch?v=hPEg50UDslw

Редактирано 18 март, 2016 от домосед

[Rumiana]

Интересно за кинолюбителите (умишлено не казвам киноманиаците, щото те си ги знаят тия работи):  нов сайт за търсене на филми, на които не се сещате за заглавието:

 

http://www.whatismymovie.com/

 

http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/films/whatismymovie-website-uses-intelligent-search-technology-to-find-films-a6936651.html

 

       

[t_petkov]

Тъй като наскоро си взехме билети за Виетнам и Камбоджа съм на такава вълна и изгледах Tomb Rider филма      Ако някой има препоръки за филми, които да ме надъхат още повече да драска 2 реда  

[Георги]

Тъй като наскоро си взехме билети за Виетнам и Камбоджа съм на такава вълна и изгледах Tomb Rider филма      Ако някой има препоръки за филми, които да ме надъхат още повече да драска 2 реда

 

За Виетнам има доста филми...повечето не може да се каже, че са надъхващи, но със сигурност помагат да разбереш държавата повече. Ако военните не те влекат, и друг път съм казвал тук, изгледай епизода на Top Gear от Виетнам, ако можеш да го намериш. 

[gini]

Тъй като наскоро си взехме билети за Виетнам и Камбоджа съм на такава вълна и изгледах Tomb Rider филма      Ако някой има препоръки за филми, които да ме надъхат още повече да драска 2 реда

Indochine- много ми беше харесал навремето... в миналия век

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC)

[Радо]

 

много силен!!!