Обща активност

Има машини, които нямат система за изхвърляне на гориво, опция е при поръчка от авиокомпанията. ТК имат 330 - ки без, което за мен е безумно. Но в случая този 777 ми се вижда, че има.

Seabourn Pursuit за 9 хиляди през Cruise.com и 700$ on board credit на стая (водят го suite). Не е магеланска цена, но все пак е около 3 хиляди под текущата в същия сайт, резервирах през Юли. Ако наистина влизат в цената всички неща, които са описали, разликата става доста малка с ‘по-евтините’ круизи, чиято най-ниска цена е за вътрешна каюта. И си викам, като ще е гарга, да е рошава😁

Вritish Airways Boeing 777 Diverts Amid Reported Cabin Depressurization https://simpleflying.com/british-airways-boeing-777-diverts-amid-reported-cabin-depressurization/

Браво! И аз чакам да споделиш откъде резервира.

То хубаво, но поради болестно състояние отпадаме 😞

Машинката е Boeing 777-236(ER) на 30 години.

Нямам точна идея защо трябва да кръжат 4 часа, за да изгорят гориво. Като чета публикуваното си мисля, че са имали проблем с разхерметизация или нещо от този сорт. При такива случаи се снижава по най-бързия начин под 4000 м, за да се осигури безопасност на всички на борда. И тогава се мислят накъде и как. Никъде не прочетох каква е машината, с която е станал този случай. И ако това е самолет, който няма система за jettison fuel ще трябва наистина да изразходва гориво, за да не превиши MLW - максималното тегло за кацане. Това означава, че аварийната ситуация е овладяна и за да върне самолета и пътниците безопасно на земята трябва да изгори малко гориво. Иначе при кацане може да останат остатъчни деформации по конструкцията на самолета.

А ти избра ?

Здравейте! 😊 Искам да попитам дали някой от вас наскоро е кандидатствал онлайн за Visa on Arrival за Намибия? Аз вече два пъти попълвам заявлението и накрая ми излиза съобщение, че има технически проблем и заявлението не може да бъде обработено. Чудя се дали да продължавам да опитвам онлайн или направо да си извадим Visa on Arrival при пристигането на летището. Ако някой е минавал по този път наскоро, ще съм много благодарна да сподели дали онлайн системата му е работила и как е протекло получаването на визата на място. 🙏

Въпрос от любопитство @дядо Пепи - защо самолета кръжи 4 часа след сигнал за авария, която може всеки момент да стане сериозна. Изхвърлянето на гориво не е ли бърза и безопасна процедура.

Аз ще съм от днес вечерта в района и има вероятност да се включа, но може и да не успея. Запис с ?

Ще дойда

Да, летял съм с такъв и по-горе писах, но напоследък не попадам на такива машини на авиокомпаниите, които ползвам за дълги полети...

На припек из плажовете на северна Гърция и сладко от домати, защото не може всичко да е само смокини, зехтин и маслини, нали така. Садихме семена на пясънчни лилии, догодина ще се върнем да проверим дали са се хванали 😉

Сирия е страхотна. И може да предложи много на всеки осмелил се да я посети в тези размирни времена.

Търся код, в случай че някой има свободен, моля да ми го изпрати на лс. Благодаря.

А330 е в конфигурация 2 х 4 х 2 с изключение на Cebu, AirAsia, Batik, Lion, VietJet, Air Transat(A330 - 200) и Philippines airlines част от машините.

А пък аз в B727, като още си спомням удобните кресла. От днешните съм много доволен от А220 за кратки и B777 и B787 за дълги полети...

Поздравления за смелостта да тръгнете в тези размирни времена в тази посока! Очаквам продължението с интерес! Благодаря за споделянето 🙂

Леле как лети времето, цитирам се от 2013г. и най-накрая и дойде реда на Антарктида през Март 2027, само 14 години по-късно😀 Интересно, че за тези години цените не са се качили особено, за разлика от всичко останало и някак не изглеждат вече толкова невъзможни. Много грубо обобщено: Най-евтини круизи със слизане на континента (т.е. изключваме корабите с по 2-3000 човека) продължават да са около 5000$ с обща баня Скъпите луксозни и експедиционни кораби са около 10000$ Имайте предвид, че към евтината цена трябва да добавите безалкохолни и алкохолни напитки, бакшиши, екскурзии понякога, хотел преди и евентуално след круиза, полети, екипировка, internet и цената набъбва. В скъпите круизи най-често всичко това е включено в цената, без дългия полет от БГ до Буенос Айрес или Сантяго и това доста стеснява ножицата. А често има и on-board credit. Като сайтове с цени, най-добри намерих на познатите: Cruise.com Vacationstogo.com Още малко сайтове, които за съжаление трябва да contact-вате по email, защото нямат цени: https://wayfinderadventures.com/deals/ https://freestyleadventuretravel.com/deals/ https://www.rumbosur.com.ar/en/product-category/antartica/?currency=USD https://www.antarcticatravels.com/special-offers-antarctica/ - има и публикувани цени https://www.antarctica21.com/booking/find-your-expedition - техните си кораби polartours.com – smaller expedition vessels AvoyaNetwork.com - good prices for Atlas За голяма част от скъпите компании с публикувани цени по 15-20000 са ми предлагали по имейл цени около и под 10000, защо така работи с-мата нямам представа, на мен ми е ретро, може би това е 'американския начин'. В скъпата категория са ми предлагали например за Swan Helenic 9-10000, за Atlas 7500, за Seabourn 9-10000. В по-евтината категория също много предложения, ужким персонализирани, за примерно 5999$, включително нашумелия Hondius(със заразата от хантавирус) за 6999.

Като пътник най-комфортно съм се чувствал в MD-11.

Ден 2 Дамаск - Палмира Ставаме рано, обещали са ни закуската също да я сервират по-рано, но не беше съвсем така и закъсняхме поне с половин час за тръгването. Ето какво ни сервираха за закуска: Натоварихме се на колата - беше сравнително удобна, отпред седяха шофьорът и гидът, като в този ден ни попитаха зали имаме против да вземем с нас и момиче, което се обучава за екскузовод. Нямахме против, тя също седна на предната седалка. Ние седяхме на още два реда зад шофьора, по двама на ред. За момичето, кандидат екскурзовод нямам кякво да кажа, опитваше се да е полезна с нещо, но като цяло не беше добър вариант, защото през повечето време си говореха между тях си, вместо да говорят с нас. Не останахме доволни от цялата ситуация в крайна сметка, но питаха ни - съгласихме се, вината си е наша. Тръгваме в северна посока и като излязохме от центъра вече започнаха да се виждат следите от войната. Доста разрушени места има и в Дамаск, но не в централната зона. Попътувахме известно време и се започнаха постовете по пътищата. И друг път съм минавала през подобни постове по разни места по света, но за пръв път ми правят впечатление очите на мъжете, които дежурят по постовете - тревожни, тъжни, нащрек. Обикновено изглеждат като на работа там(сравнява с Мианмар, Ливан, Египет), а тези бяха като на война - с пълно внимание и шарещ поглед, очи видяли много ми изгллеждаха. Пожелавам им да намеят не само вътрешен мир, но и пълен такъв. Забранено е да се снимат постовете, но имам някоя и друга снимка, което не показват нищо особено, дори автоматите не съм снимала отблизо. Мисля най-сериозната проверка беше в този ден в посока на Deir Mar Musa el-Habashi, след като завихме в посока Палмира, но преди манастира. Ето го ванастира от далече: И женският манастир до него: Дейр Мар Муса(Манастирът на свети Мойсей Абисински) е разположен в сухите хълмове на Ал-Набк, на около 80 километра северно от Дамаск, е една от най-необикновените духовни и културни забележителности на Сирия. Изолиран, спокоен и древен, Дейр Мар Муса предлага дълбоко убежище за пътешественици, търсещи смисъл, тишина и красота. От древни времена и до ден днешен има хора, които отиват там да поседят повече време, на останат насаме с мислите си, да рестартират, да помислят за важните неща в живота. Основан преди повече от хилядолетие, възстановен с преданост и отворен за всички вероизповедания, Дейр мар Муса е много повече от исторически обект. Това е жив манастир, който продължава да бъде пример за мир и разбирателство между религиите — място, където историята, вярата и тишината на пустинята се сливат в вечна хармония. До ден днешен на едно място в една сграда се молят християни и мюсюлмани - всеки на ногавия си Бог, но с мир в душите. Това е пътеката към манастира: За разлика от много християнски манастири, които са лесно достъпни по пътя, достигането до Дейр Мар Муса изисква преход по пътека с доста стълби. Това изкачване е символично — подготвя посетителите за дълбоко съзерцателно преживяване. Имало е предложения да направят лифт, или друг начин за по-лесто достигане до манастира, но са отказали - предпочитат там да отиват хора, които са склонни вървейки по пътеката да мислят за смирението, за общуването с духовното и да се подготвят за посещението в манастира по този начин. Дори и вратата, която е вход за манастира предполага поклонение - много е ниска и трябва да се наведеш доста, за да влезеш навътре. Хората, които ни посрещнаха там бяха изключително мили, любезни, гостоприемни и лъчезарни. С удоволствие ни разказаха интересни неща за манастира. Живеят постоянно доста хора в манастира, но има и такива, които пътуват от близко населено място и са на работа там. Имат хубава тераса, където са направили навес, сложили маси и на тях ти поднасят чай и сладки. А като влезеш в манастира ... главата ти се замайва от това, което виждаш, придружено с абсолютно спокойствие и усещането, че си изван времето на това място. В сърцето на комплекса се намира църквата "Свети Мойсей" – малко, но красиво място за поклонение, изпълнено с фрески от XI и XII век. Тези стенописи изобразяват сцени от Новия завет, живота на светци и богословски символи. Въпреки вековете на износване, много фрески остават все така красиви. Светилището е тихо, осветено от маслени лампи и свещи, изпълнено с аромат на камък, тамян и тишина. Събуваш се бос, за да влезеш вътре, а там са постлени килими и поставени разни подложки да можеш да седнеш и да получиш времето, което ти е необходимо за духовно пречистване. Много, много интересно място. Това не беше включено в програмата ти, аз поисках да го включим допълнително и не съжалявам изобщо за тегавото ходене по стълбите нагоре, защото на място усещаш неща, заради които вярата става по-смислена. На тераската подухваше вятър и доста верме поседяхме преди да тръгнем отново. В женския манастир, по-точно мястото за отсядане на пошлушнички и гости, търсещи спокойствие и оставане насаме с мислите си, но можахме да отидем, защото в момента не беше възможно. Времето вече беше напреднало и се чудехме как в тази жега ще обикаляме Палмира, затова поседяхме още на терасата, но път ни чакаше и решихме да продължим, пък там на място да изчакаме да премине голямата обедна жега. Тръгнахме отново по пътя, а в далечинета видяхме голяма върволица от камиони и се зачудихме какво се случва - обясниха ни, че това е наинът за износ на петрол от Ирак. Камионите се движат под конвой и правят големи задръствания - в случая ги ведяхме отдалеч само. Стигнахме до Палмира и се отправихме първо към две места за посещение - гробници и извор. Гробниците, по-точно каквото е останало от тях след войната и иманярите, видяхме набързо, а около тях вече ни съпътстваха продавачи на разни герданчета и сувенирчета, които не се отказваха да вървят по нас доста време. Гробница със саркофази в нея: И в съседскво разити гробници, където се мотаят кости на неизвестно кого... Тегава беше обстановката в тези гробници, влизането и излизането бяха неприятни, беше тъмно, прашно и неприветливо. При извора Афка се изненадах от заблатяването, защото бях виждала снимки с кристално чиста вода. А до извора ... ами първите гилзи(или както там се казват остатъците от стрелба), с които районът е осеян навсякъде. Слез извора отидохме до капма, където поседяхме малко в изчакване на жегата да отмине и да нагласим тайминг за залез в Палмира. Ей под тази сянка поседяхме: Питате ли се как изглеждаше кампът?! Ами на вид е симпатичен. Мястото за закуска: Стаята ни: Според момчетата в двора имало бълхи, което ме докара до ужас и не можах да се насладя нито на обстановката, нито на усещането. Не мога да тъврдя имало ли е или е нямало, защото аз в живота си бълха не съм виждала, този път също не видях, но времето ми в кампа мина под угрозата да имам близка среща с такива гадини... Време е за Палмира. Няма да се спирам на историята, подробностите за различните места, а просто ще покажа какво е останало от Палмира след боевете, които са се водили там. За гледките отвисоко се качихме отгоре на един храм, но качването там беше доста опасно с липсващи стълби и изглеждаще като пред разпадане части. Амфитеатърът и около него: За залеза отидохме в края на Палмира, където трябваше да се качим на една кула, но мястото вече беше заето и останахме в ниското, гледайки как се обягрят цветовете на камътени от топлите слънчеви лъчи. Реално залезът беше зад гърба ни и когато си тръгнахме към кампа видяхме част от него: Вече в сумрак се прибрахме пеша до кампа, където вече подготвяха вечерята ни. Никакъв алкохол нямаше там. Ето какво ядохме: Поканиха ни да ходим на лов за зайци, но отказахме. За съжаление не ни поканиха да ходим да гледаме изгрева, който после видяхме е бил доста красив от самата Палмира, а ние го гледахме от двора на кампа, но за него в следващото писание. Сега е време да си лягаме - отбелязвам, че стаите не се заключват и по всеко време някой може да влезе вътре. При нас само веднъж един младеж са намъкна, но беше рано вечерта. През нощта никой не ни е притеснявал. Следва...

Запис за срещата!