Книги

[bori 1274]

Препоръчаха ми това и се захващам да го чета. 

[cumalissa 971]

Четенето на книги е като пътуване.Понякога е дълго,друг път захвърляш четивото като вестник от соц-а.Никога не съм прочела  нито един пътеводител.В момента препрочитам  Дж. М. Кутси. "Живот и страдание на Майкъл К."  Разказва се за пътуване..на една личност,на човека без фамилия..и все пак е пътуване..

[примкаря 1411]

Този брой ми е горе-долу набор, ще си чета една статия за Джейн Гуудал и нейните шимпанзета преди лягане

Редактирано 7 март, 2017 от примкаря

[Low rider 382]

Юлияна Антонова-Мурата – авторката на книгата „Моши моши, Япония“, за тези които не са разбрали още.

Моши Моши Япония ме върна в Япония и ме разчувства, и аз така усетих хората, културата и страната! За разлика от трагичния опит са писане на сина на Марко Семов(Отново за Япония като за Япония или нещо от сорта) която не можах да преглътна преди година и я повърнах........още ми се повдига като се сетя за пост ком-гръндж описанията във втората която споменах. А последно четох за пореден път Фермата на животните на Оруел в самолет на катарците после една от историите на П.Г Удхаус пак в самолета, и се хилех идиотски без притеснения

Редактирано 7 март, 2017 от Low rider

[tonica 1886]

Препоръчаха ми това и се захващам да го чета. 

 

Бенгт Даниелсон е един от екипажа на Кон Тики. Във връзка с това, ти препоръчвам и книгата на Тур Хейердал "Кон Тики - Със сал през южното море". Ето как се включва в експедицията:

 

"… съобщаваха, че една шведско-финландска научна експедиция приключила проучванията си сред индианците в джунглата около Амазонка. Двама от шведските участници в експедицията край Амазонка продължили с кану по реката до Перу и току-що пристигнали в Лима. Единият от тях бил Бенгт Даниелсон от университета в Упсала. Щял да прави проучвания сред планинските индианци в Перу.

... Влезе висок, загорял мъж в тропическо облекло и когато свали белия си тропически шлем, стори ми се, че пламтящата му червена брада е обгорила лицето и опърлила косата му. Личеше, че този човек идва от джунглите, но мястото му е в университетска аудитория.

— Бенгт Даниелсон — представи се той.

„Вероятно е чул за сала“ — помислих аз и го поканих да седне.

— Току-що чух, че смятате да пътувате със сал — каза шведът.

„И ето че идва, за да обори теорията ми, защото е етнолог“ — реших аз.

— И ето че идвам да ви попитам дали може да дойда с вас на сала — каза шведът. — Интересува ме теорията за преселението.

Не знаех нищо за този човек, освен че е учен и че току-що е пристигнал от черната джунгла. Но когато един швед има кураж да тръгне с петима норвежци на път със сал, сигурно не е от страхливите. А дори и внушителната му брада не можеше да прикрие кроткия му нрав и добродушен хумор.

Бенгт стана шести в компанията, тъй като мястото все още беше свободно. Освен това той единствен между нас говореше испански…"

 

Доколкото си спомням, той се връща в Полинезия (архипелага Туамоту, един от островите е Рароя) няколко години след експедицията Кон Тики, за антропологически проучвания.

[daf7 194]

Здравейте. Нова съм във форума, разучавам го и се включвам в темите, които са ми най-на сърце . Другите ги чета, когато имам възможност. С няколко думи - обожавам да чета. Не мога да не чета. Е, има и такива случаи, но това означава само, че нещо не ми е добре. В момента чета "География на блаженството" на Ерик Уайнър.

[bori 1274]

Бенгт Даниелсон е един от екипажа на Кон Тики. Във връзка с това, ти препоръчвам и книгата на Тур Хейердал "Кон Тики - Със сал през южното море". Ето как се включва в експедицията:

 

Много, много благодаря

[noshtna_ptica 4840]

Не знам дали е за тук или за темата за хвалене, но днес си подарих книга, която се надявам да ме заведе далеч на север. Ако някой вече я е прочел, ще съм благодарна да сподели впечатления.

 

[Stanimir_81 608]

Нишки на съдбата, Мария Дуеняс. Всъщност, това беше едно лирическо отклонение, което така ме потопи в Марко (Тетуан и Танжер, където не съм стъпвал), Испания - Мадрид, и Португалия - Лисабон, че.... ми се стори като пътеводител на моменти 

 

Иначе - започвам третата част на поредицата Мистър Мерцедес от Стивън Кинг.

[примкаря 1411]

Ох, на Батя! Жъ я скъсам . . . от четене! В началото на деветдесетте, в учебника Cambridge Advanced English в гимназията, имаше цял урок посветен на книгата, та в събота в една антикварна книжарница настръхнах от кеф като я зърнах 

 

[примкаря 1411]

Снощи пристигнах в родния ми Добрич и първата ми работа беше да се заровя в библиотеката, юлският брой от 1980та година, наричам го Българския брой, определено е перлата в колекцията  ми от стари НГ списания.

 

[Т.В.Т. 108]

На 10.03.2017 г. в 13:58, daf7 каза:

Здравейте. Нова съм във форума, разучавам го и се включвам в темите, които са ми най-на сърце . Другите ги чета, когато имам възможност. С няколко думи - обожавам да чета. Не мога да не чета. Е, има и такива случаи, но това означава само, че нещо не ми е добре. В момента чета "География на блаженството" на Ерик Уайнър.

Подариха ми преди два дни "География на блаженството.И започвам да  я чета и аз.

[домосед 41263]

Осмелявам се да представя тук новооформения на сайта goodreads Домоседски читателски дневник: цък

 

Съдържа коментари по подборка от книгите, които са ми привлекли вниманието от 2012-та насам.

Нямаше да е Домоседски, ако действето в повечето от тях не се развиваше само у дома.

 

Примери:

(внимание: само малка част са пътеписи  и не всички имат издание на български  )

 

Нова Зеландия

 

Индия

 

Ки Уест, Флорида

 

Южна Африка (много повече от една)

 

Шотландия

 

Сърбия, 1996

 

Ню Йорк, 1746

 

Перу

 

Лондон W1

 

Тринидад (без Тобейго)

 

Конго

 

Малайзия

 

Китай

 

Того (и цяла Западна и Централна Африка)

 

Запазвам си правото да повдигам темата с нови сводки от тоя блог в бъдеще

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Rumiana 4038]

40 minutes ago, домосед said:

Осмелявам се да представя тук новооформения на сайта goodreads Домоседски читателски дневник: цък

 

Съдържа коментари по подборка от книгите, които са ми привлекли вниманието от 2012-та насам.

Нямаше да е Домоседски, ако действето в повечето от тях не се развиваше само у дома.

...

 

Иска ми се да натисна няколко пъти "Like"-a  

[домосед 41263]

преди 3 минути , Rumiana каза:

Иска ми се да натисна няколко пъти "Like"-a

Благодаря!

[Алекс 1633]

От Карабах (през седем континента) до Калахари веднага ми се наби на очи, защото е единствената с рейтинг 5:) Ще я пробвам. Благодаря.

[домосед 41263]

преди 7 минути , Алекс каза:

защото е единствената с рейтинг 5:)

 

Може и да не е съвсем единствената, но е един добър избор 

 

 

[Алекс 1633]

7 minutes ago, домосед said:

 

Може и да не е съвсем единствената, но е един добър избор 

 

 

Аз други с 5.00 не видях  Но може да не съм се ориентирала.

[домосед 41263]

В момента, Алекс каза:

Аз други с 5.00 не видях  Но може да не съм се ориентирала.

Всъщност не знам къде си гледала, защото нея я няма в читателския дневник, който цитирам тук.

Виж, в писателския, може и да я има 

[Алекс 1633]

8 minutes ago, домосед said:

Всъщност не знам къде си гледала, защото нея я няма в читателския дневник, който цитирам тук.

Виж, в писателския, може и да я има 

Стана сложно  видях я на view all my reviews.

[Polina 19665]

В тоя ред на мисли не е ли дошло вече времето за продължението на "От Карабах до Калахари" ?

Нещо като том 2 или избрани случки от Пътя?   

[Алекс 1633]

Ама ти ли си авторът? Каква издънка от моя страна :) Засрамих се. Сега вече наистина ме заинтригува. Само защо така няма електронен вариант.

[bulpa 8379]

преди 1 час, Polina каза:

В тоя ред на мисли не е ли дошло вече времето за продължението на "От Карабах до Калахари" ?

Нещо като том 2 или избрани случки от Пътя?   

И аз това попитах на софийската сбирка, но отговор така и не получих 

[Radnev 15279]

В момента съм на Кон-Тики (Със сал през южното море).

Много, много добра. Чак се чудя как я чета чак сега.

След дългия и изтощителен великденски ден в Гърция всички заспаха, а аз останах на пост.

Книжлето тей ме грабна, че бяхме на косъм да пропуснем великденската литургия. Добре, че църквата беше на 200 метра, иначе щях да бъда разжалван 

[домосед 41263]

Марин Троянов

Под Африканското слънце

 

 

Домоседско ревю: https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15315551