Книги

[Goal & Boss]

От няколко месеца насам чета една творба в епистоларен формат, по-точно - дневник.

 

Засега я има само във форума на Читанката, в раздела с авторски текстове, получаваме я със седмичния подлистник, така да се каже - веднъж седмично, в четвъртък. Не знам кой е авторът, представил се е там с някакъв ник, но вече го чувствам като роднина. Както и главният герой... и двамата.

Историята не е за хора със слаби нерви (на места - и стомаси), но е завладяваща, плътна и много добре написана, макар и в канона на своя (под-)жанр. Ако трябва да описвам книгата, ще го направя като шопа, дето разказвал за жирафа - няма нищо общо с книгата от предишното мнение!

Препоръчвам я на всички, но започнете да я четете утре, по светло!

 

Впрочем по някакво съвпадение първата дата от дневника е днешната - 09.01! 🙂

[гост]

Чета приказките на Андерсен за първи път. 

 

Попаднах на едно издание от 1930-та година със стария правопис. Приказките, издавани след 1946-та година, са безцеремонно орязани и осакатени по атеистични подбуди, че от Андерсен не е останало нищо. Съвременните издания продължават да възпроизвеждат осакатения вариант.

 

Прочетете Андерсен, но този от преди Втората световна война! 

[Lindt]

На 3.07.2019 г. в 14:53, AlexandraKo каза:

Една позабравена истина за нас...

 

 

И няколко цитата:

 

 

 „За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”

 

„Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.”

 

„България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.”

 

„Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.”

 

„Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)...” (Из писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец)

 

„Най-великият гений на българите е завистта.”

 

„…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.”

 

.....

 

Не се заяждам, обаче на база изнесените цитати се чудя: 

1/ Кому е нужна тази "позабравена" истина? И какво й е забравеното изобщо? 

2/ Какво би донесла тази история на читателя? 

3/ Човек наистина трябва да подбира какво чете. Ако една книга няма да донесе нито ново познание, нито размисли и промяна на мисленето, нито удовлетворение или разтуха, то тогава може смело да я оставим на прашния рафт, където й е мястото. 

[Дани Магелани]

преди 15 минути , Lindt каза:

Не се заяждам, обаче на база изнесените цитати се чудя: 

1/ Кому е нужна тази "позабравена" истина? И какво й е забравеното изобщо? 

2/ Какво би донесла тази история на читателя? 

3/ Човек наистина трябва да подбира какво чете. Ако една книга няма да донесе нито ново познание, нито размисли и промяна на мисленето, нито удовлетворение или разтуха, то тогава може смело да я оставим на прашния рафт, където й е мястото. 

Не съм и адвокат, а и тя не се нуждае.

Вероятно иска да покаже актуалност на писанията, а също и да ни намекне, че не сме се променили за 140 години.

[Lindt]

преди 45 минути , Дани Магелани каза:

Не съм и адвокат, а и тя не се нуждае.

Вероятно иска да покаже актуалност на писанията, а също и да ни намекне, че не сме се променили за 140 години.

Сигурно си права и темата ме прави неоснователно раздразнителна, а всъщност не е втръснала на всеки жив човек, минавал някога през териториите ни. Отивам да си чета някоя от 13-те книги, която свалих и ако имам късмет с избора си, ще споделя 🙂

[AlexandraKo]

Преди 1 час, Lindt каза:

Не се заяждам, обаче на база изнесените цитати се чудя: 

1/ Кому е нужна тази "позабравена" истина? И какво й е забравеното изобщо? 

2/ Какво би донесла тази история на читателя? 

3/ Човек наистина трябва да подбира какво чете. Ако една книга няма да донесе нито ново познание, нито размисли и промяна на мисленето, нито удовлетворение или разтуха, то тогава може смело да я оставим на прашния рафт, където й е мястото. 

Може би, на теб не ти е нужна.

Щом не виждаш прилика с времената тогава и времената сега, щом това не те води към размисъл, явно, тази книга не е за теб, не я чети.

И аз не се заяждам...

 

[Lindt]

преди 2 минути , AlexandraKo каза:

Може би, на теб не ти е нужна.

Щом не виждаш прилика с времената тогава и времената сега, щом това не те води към размисъл, явно, тази книга не е за теб, не я чети.

И аз не се заяждам...

 

Виждам прилика от Първото Българско царство до сега и никаква промяна в съзнанието, че всичко и всички около нас са едно цяло, част от нас, наша отговорност и за наша радост. И ме дразни, че осъзнаването на това не води до никакъв резултат, а съм може би погрешно сигурна, че е схванато пределно ясно от всички.  

Тоест извинявам се, ако съм те обидила, просто изброените по-горе неща всъщност ме натъжават и ги виждам навсякъде и без да ги чета в книга. 

[Goal & Boss]

преди 4 часа, но нейм каза:

Чета приказките на Андерсен за първи път. 

 

Попаднах на едно издание от 1930-та година със стария правопис. Приказките, издавани след 1946-та година, са безцеремонно орязани и осакатени по атеистични подбуди, че от Андерсен не е останало нищо. Съвременните издания продължават да възпроизвеждат осакатения вариант.

 

Прочетете Андерсен, но този от преди Втората световна война! 

Също и Робинзон Крузо!

Това, което сме чели като деца по време на зле прикритото робство, и което мисля че все още се тиражира в новите издания, е превод от руски на преразказаната версия на Чуковски. Разбира се, в преразказа са отпаднали всички намеци за религия, които не са малко, и цялостният дух на творбата е изменен до неузнаваемост.

 

@Lindt, ако ти се намира време и желание, хвърли едно око на това. Обърни внимание на последното включване на В.Г в дискусията, когато разглежда световните тенденции, споменава Япония, Харвард...

[jungfraujoch]

Малка,но много интересна книжка,закупена от книжарница Антикварница.

В ледената Арктика.На много мили разстояние от най-близкото човешко селище.В една малка хижа художничката Кристиане Ритер прекарва цяла година със своя съпруг и един норвежки ловец.Шпицберген я пленява и завладява.Както всички хора,докоснали се до ледената красота.

[Георги]

Едно от новогодишните ми обещания е да чета повече книги и като цяло го спазвам. Оборудвах се с последно поколение Киндъл с подсветка, така че да чета вечер преди заспиване, което е общо взето и най-основното време за четене, така че да не преча на семейството. В трамвая също, но сякаш пътуването ми е прекалено кратко - 15 минути и повече ми се разсейва четенето. 

 

Започнах да си препрочитам пак класиките на Чандлър и мисля че удариха десетката. Напоследък настроението ми към света много съвпада с гледната точка на циничен задник като Марлоу, нищо че ни дели почти век. 

[домосед]

На 9.01.2020 г. в 19:38, noshtna_ptica каза:

Палермо ме очаква след месец и половина и започвам да се настройвам. Началото е многообещаващо.

https://www.economy.bg/history/view/35200/-Tazi-kniga-shte-vi-potopi-v-syrceto-na-Siciliya

Да се изкажа и аз:

 

https://www.goodreads.com/review/show/3222902926

 

[noshtna_ptica]

Чак ме заболя като я видях отново книжката - нея прочетох, но до Палермо не стигнах... Някой друг път, в по-безвирусни времена...

И да споделя, че дочитам нещо любопитно и много достъпно поднесено:

 

И успоредно с нея започнах да се настройвам за Петербургското нашествие. Този град заслужава подготовка, а аз започвам от нулата. Приготвила съм си всичките "царски" романи на А. Троая, но открих един скъпоценен изостанал камък. Препоръчвам с две ръце!

[Граф Вронски]

Шантарам от Грегъри Дейвид Робъртс

 

Бих искал да ви споделя за последната книга, която "изчетох" слушайки.

 

Знам за съществуването на тази книга от години, бяха ми я препоръчвали, виждал съм я в книжарниците (тъй като се води бестселър и заема видно място в щандовете), но все я пренебрегвах. Storytel ми я "показа" и си казах, не, започвам я. Това се случи на 31 декември след работа. Като дължина е 44 часа, което наистина леко ме притесни, как ще я изслушам. Но това ми 4тата аудио книга, и мога да кажа , че вече свикнах докато пътувам за работа, ходя, тренирам да слушам и да успявам да слушам. Книгата ми беше супер увлекателна.

 

Австралийски затворник (банков обирджия) избягва с фалшив новозеландски паспорт в Мумбай, Индия. Влиза в страната като типичния "западно европейски" бял човек - турист, желаещ да се развихри - пиене, наркотици, жени. Хваща един местен "guide", който му показва града - от най-туристическите места към непозните. И решава да остане, в най-бедното място - коптора.

И успява да влезе в индийската култура напълно - научава да говори местните езици - марати и хинди, сбъква се челно с индийските обичаи, което води до доста комични ситуации. Разбира как едно такова многобройно общество си решава ежедневните си проблеми и колко много са щастливи реално индийците, въпреки мизерията и бедността си. И сърцето му тупти за Индия. 

 

Но за съжаление мумбайската мафия го придърпва към себе си - занимава се изработването на фалшиви паспорти и тяхното прененасяне. Главатарят на мафията му става като баща, с който водят философски разговори на високо ниво - какво е доброто, кой определя какво е добро и какво е зло. 

 

Естествено в историята има и замесена жена (cherchez la femme - търсете жената от френски) - онази любов от пръв поглед.

 

Авторът дава доста детайлни обяснение за всичко - за околността, за хората, за това по какъв начин да измамиш системата, за историята на Индия - влиянието на Британската империя върху държавата и нейния отпечатък, за войната и войните в Афганистан, за ценността системата на индийския народ.

 

Авторът е заловен накрая и върнат обратно в австралийския затвор, където написва книгата си.
 

[домосед]

преди 15 минути , Граф Вронски каза:

Шантарам от Грегъри Дейвид Робъртс

Прегледах в архива, че и за тази съм писал нещо

 

https://www.goodreads.com/review/show/1964489100

[Goal & Boss]

Попаднах на страхотен сайт с безплатни (разбирай - доволно стари, с изтекли авторски права) библиотечни единици, 5321 броя към момента

 

https://www.fadedpage.com/

 

Който търси, ще намери: Thomas Wolfe (точно търсене за него ме доведе до това съкровище), Winston Churcill, H.K.Andersen, Winnie the Poo ;), Nevil Shute (!), Rafael Sabatini, някой си Eric Arthur Blair, Evelyn Waugh... Повечето текстове са на английски, но има и на немски, френски, италиански, че даже и на есперанто. За франкофоните има десетина заглавия за Arsène Lupin, още толкова от Albert Camus, а за германофоните - Jacob und Wilhelm Grimm, Thomas Mann и Stefan Zweig!

Освен това са съставени стройни списъци от заглавия, компилирани по различни признаци:

 

https://www.fadedpage.com/csearch.php?tags=Modern+Library's+100+Best+Novels

 

https://www.fadedpage.com/csearch.php?tags=Pulitzer+Prize

 

https://www.fadedpage.com/csearch.php?tags=Guardian's+100+Best+Nonfiction+Books+of+All+Time

 

https://www.fadedpage.com/csearch.php?tags=Guardian's+100+Greatest+Novels+of+All+Time+(2003)

 

че даже и това: https://www.fadedpage.com/sc/periodicals.php 🙂

Чудесна възможност да си почине човек от готвене, гладене и ядене 🙂

[гост]

Преоткрих Теодор Драйзер с "Американска трагедия"

[Goal & Boss]

Представям на вашето внимание интересен материал за още по-интересна персона. Поредният „невъзвращенец“, който се е прославил по света, а е останал скрит за българите. Димитър Кръстев - художник, пътешественик, писател.

 

Цитат

Вдигнах ръце и благодарях на съдбата… Аз не бях покорил река Лаканя, аз бях направил компромис с нея. Защото в необятния замисъл на природата оцеляването е не завоевание, а молитва, пише Димитър Кръстев в „Реката на свещената маймуна“.

Книгата излиза през 1970 г. в САЩ и Димитър Кръстев описва в нея онова първо прекосяване на река Усумасинта – която се извива като змия в зелените гънки на джунглата – на границата на Мексико и Гватемала, в продължение на 1000 км, преди да се влее в Мексиканския залив. Две години преди това – през 1968 г., Димитър Кръстев успява да премине Усумасинта със сгъваем каяк, подобен на инуитските каяци, изработени от животинска кожа, и така става първият човек, който успява да преплава реката по цялото ѝ протежение, включително и важния ѝ приток Лакания. При това дори не си го е поставил за основна цел, защото Кръстев нагазва дълбоко в джунглата на Мексико, за да рисува.

 

https://www.amazon.co.uk/River-Sacred-Monkey-Dimitar-Krustev/dp/B000QA9ZWI/ref=sr_1_1?dchild=1&qid=1586158371&refinements=p_27%3ADimitar+Krustev&s=books&sr=1-1&text=Dimitar+Krustev

 

https://www.mexconnect.com/articles/4030-lancandon-journal-1969

 

http://mediosuag.mx/noticias-uag/inicia-programa-cultural-del-instituto-de-humanidades

 

https://articulo.mercadolibre.com.mx/MLM-631285303-precioso-dibujo-firmado-dimitar-krustev-_JM

 

 

 

Цитат

A member of The Explorer's Club, Krustev traveled throughout Central and South America in the 1960s and 70s in order to document and paint the disappearing, indigenous peoples of the Americas. His paintings from this era reveal a deep sensibility and connection to the spirit of these endangered peoples. In 1968 he became the first person known to have successfully navigated the Uscaminta River on the border of México and Guatemala from its headwaters in the Guatemalan Sierra Madres to the Gulf... Dimitar was also an avid photographer and writer who published four books about his travels, art, and passion for life: River of the Sacred Monkey (1970), Voices in the Night (1992), The Journals of Dimitar Krustev, an Artist - Explorer (Volume One) (1996), and Black Hand Over the Jungle (1997). His manuscripts and journals are housed in the American Heritage Center at the University of Wyoming.

https://www.legacy.com/obituaries/desmoinesregister/obituary.aspx?pid=163382282

 

Поклон!

[jungfraujoch]

За всяка книга идва точното време,в което да я прочетеш.

В момент на пандемия не успях да се сдържа да прочета тази книга.Поръчах я за подарък на приятелка,която живее в чужбина.

Книгата е чудесна.Много силна!Базирана върху истински събития.Историята на Хелене Ханеман-германка,омъжена за циганинът Йохан.В книгата не се споменава думата ром.Майка на 5 деца.Медицинска сестра,работеща в болница в Берлин.Радва се на прекрасно семейство и голяма любов.До момента,когато през май 1943 година сс нахлува в дома и,за да отведе съпругът и и петте им деца в Аушвиц.Тя има право на избор да се спаси,но коя ли майка би го направила?Отвеждат ги с влакове и живеят при непоносими условия,незачитани като хора.В лагера тя успява да създаде училище и детска градина.Внася светъл лъч в ужасяващото ежедневие на стотиците жертви.Успява да ги вдъхнови и дори празнуват Коледа.

Накрая избира пак същото-качена на камион,знаейки,че отива в газовата камера на смърт,прегръща децата си и до последно им пее приспивната песен,която те много харесват.

„Приспивна песен в Аушвиц” е дълбоко трогателен разказ за любовта и отдадеността; история, която трябва да помним, за да не се повтори и днес.

Препоръчвам горещо книгата,ако някой има интерес може да си я поръча онлайн от Сиела,където до края на месеца има 35 % намаление на всички книги на издателството.

Ако ми се отдаде възможност,непременно ще посетя музея на зловещото минало.

https://www.nasamnatam.com/statia/Konclager_Aushvic_Osviencim_muzei_na_zloveshtoto_minalo-3174.html

[Goal & Boss]

В живота си съм попадал на няколко книги, при прочитането на които съм пролял кофи сълзи... от смях! Тази, която приключих днес, е една от тях. Научих за нея сравнително скоро - преди около 2-3 години - и всички отзиви бяха прекрасни. Но, признавам си честно, не съм и подозирал за какво чудовищно четиво става дума! Авторът - този крехък човек - сам, с една ръка (дясната или лявата, с която пише) е хвърлил в тежък нокдаун Империята на злото, която от своя страна, за благодарност, го е изхвърлила от себе си. Буквално. С лишаване от гражданство (ти да видиш!) Това е история, която през цялото време държи читателя си на тръни в колебанията му дали чете сюр- или соц-реализъм! Тази книга е нещо като бабата на историите на Кустурица (писана е през 60-те, а и Войнович твърди, че е от сръбско потекло - нищо чудно!) Тя е обречена да се превърне в класика и всъщност вече е!

 

Още на четвърта страница бях брутално разкован:

Цитат

 Одни считали, что он пил, потому что пьяница, другие находили, что по семейным причинам.

 

И оттам като се почва...

Цитат

– Сосед, не дашь ли газетки угоститься твоей махорочкой, а то спички дома забыл.

 

Цитат

– Пошли, – на ходу коротко бросил Шикалов.
Талдыкин встал и пошел рядом. Пройдя шагов пятьдесят, догадался спросить:
– Куды идем?
– Народ обратно сгонять.
Нельзя сказать, чтобы Талдыкин прямо рот раскрыл от удивления или еще чего-нибудь, но все же полюбопытствовал:
– А почто ж разгоняли?
...Почесал Шикалов в затылке, подумал и догадался:
– А я понял почто. Чтоб место освободить.
– Для кого?
– Как для кого? Для народа. Чтоб было куда сгонять.

 

Цитат

Митинг – это такое мероприятие, когда собирается много народу и одни говорят то, что не думают, а другие думают то, что не говорят.

 

Цитат

     – Что с тобой, Андрей?
     Он думал, что она спит, и подавился дымом от неожиданного вопроса.
     – В каком смысле? – спросил он, откашлявшись.
     – Ты в последние дни стал какой-то нервный, спал с лица, ничего не ешь и все время куришь. У тебя неприятности на работе?
     – Нет, – сказал он, – все в порядке.
     – Ты здоров?
     – Абсолютно.
     Помолчали.
     – Андрей, – волнуясь, сказала жена, – скажи мне как коммунист коммунисту: может быть, у тебя нездоровые настроения?
     С Аглаей он познакомился больше десяти лет назад, когда они оба проводили коллективизацию. Аглая, тогда еще двадцатилетняя комсомолка с пылающим взором, покорила Ревкина тем, что дни и ночи проводила в седле, лихо носясь по району, выискивая и разоблачая кулаков и вредителей. Ее маленькое, но крепкое сердце не знало пощады к врагам, которых тогда в большом количестве отправляли в холодные земли. Она не всегда понимала гуманную линию партии, не разрешавшей уничтожать всех на месте. Теперь Аглая заведовала детским домом.
     Услышав заданный ему вопрос, Ревкин задумался. Он погасил одну папиросу и закурил вторую.
     – Да, Глаша, – сказал он, подумав, – ты, кажется, права. У меня действительно нездоровые настроения.
     Опять помолчали.
     – Андрей, – тихо и непреклонно сказала Аглая, – если ты сам в себе чувствуешь нездоровые настроения, ты должен разоружиться перед партией.
     – Да, должен, – согласился Андрей. – Но что будет с нашим сыном? Ведь ему только семь лет.
     – Не беспокойся. Я воспитаю его настоящим большевиком. Он забудет даже, как тебя звали.

 

Цитат

     – Ну и что?
     – Принесли «языка».
     – И что он говорит? – оживился генерал.
     – Он ничего не говорит, товарищ генерал.
     – Как не говорит? – возмутился генерал. – Заставить!
     – Трудно заставить, товарищ генерал, – улыбнулся Лапшин. – Он без сознания. Разведчики при взятии слишком сильно ударили его прикладом.
     – Вот тебе на! – ударил кулаком по столу генерал. Он начинал сердиться. – В то время как нам вот так нужны разведданные, они ценного «языка» глушат прикладом. Кто ходил в разведку?
     – Сырых и Филюков, товарищ генерал.
     – Сырых расстрелять!
     – Но ударил Филюков, товарищ генерал.
     – Расстрелять Филюкова.
     – Товарищ генерал, – попытался заступиться за своего разведчика полковник. – У Филюкова двое детей.
     Генерал выпрямился. Глаза его гневно сверкнули.
     – А я, товарищ полковник, по-моему, приказываю расстрелять Филюкова, а не его детей.
     Начальник СМЕРШа улыбнулся. Он ценил добрый юмор.

 

😂😂😂😂😂

Прочетете за Иван Чонкин, хора! Тази книга е престъпно смешна! 😂😂😂😂😂

 

Edit: Ей, да не забравя! Ето го тук Владимир Войнович, в цялата му прелест!

[Росина]

Здравейте! Попадали ли сте на художествена литература, при която действието да се развива в Будапеща и / или Черна гора?

[Goal & Boss]

На 13.04.2020 г. в 13:39, Росина каза:

Здравейте! Попадали ли сте на художествена литература, при която действието да се развива в Будапеща и / или Черна гора?

https://chitanka.info/book/8289-chervenijat-dilizhans

 

Може би @Topfly може да подскаже още за Будапеща 🙂

За Черна Гора не мога да ти помогна, Хърватия не върши ли работа?

[Topfly]

7 minutes ago, Goal & Boss said:

Може би @Topfly може да подскаже още за Будапеща

Има много книги, но на унгарски. Не знам ще свършат ли работа...На български с тема Будащеща се сещам единствено за филма Баш майсторът на екскурзия.

 

 

[AlexandraKo]

Случайно срещнат цитат из нета, ме накара да си потърся книгата и да си я препрочета:

 

Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата.Но те й отговорили:

„Капанът за мишки е твой проблем, не наш!“

Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението.

И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой.“

 

Аз си я имам на хартия, но я има и в Читанката:

 

https://chitanka.info/text/2025-za-mishkite-i-horata

[jungfraujoch]

За всяка книга идва точното време за четене.

Грабна ме още от началото.

[AlexandraKo]

преди 5 часа, jungfraujoch каза:

За всяка книга идва точното време за четене.

Грабна ме още от началото.

“Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство, е нещастно по своему”:))

Любима мисъл, проверена и потвърдена, в годините. Умишлено си правих наблюдения, статистики и заключения и всички бяха, в потвърждение на тази констатация.

Лев Николаевич е бил много, много умен.