Книги

[Childish]

преди 52 минути , домосед каза:

Корицата, за съжаление е от един определн етап от историята на изкуството, когато на художника и през ум не му е минавало, че основната ѝ функция е да привлече вниманието някой да понечи към книгата. От друга страна състоянието ѝ в домашната библиотека показва, че е посягано повече от веднъж

Тотава имате първото издание.

Това са моите. 

Немското е оръфано от мен. Българското е от 1981, закупено от сергия на улицата (тогава държах да имам книгите и на български)

Аз не обръщам внимание на кориците. Както се вижда на тази от немското издание е кадър от филма.

[Ivaylo A.]

сега чета Наследникът от Калкута, издание 1971, 

 

Изключително интересна книга с още по интересна история за нейното написване (писана е в ГУЛАГ) 

 

 

[Childish]

Мен ситуацията с корона вируса,  пандемията и неизвестността как ще ни се промени животът ме връща към тази книга, която вече е преведена на български.

 

[Георги]

Едно от годишните предизвикателства ми беше да започна да чета отново художествена литература. Съвсем го бях занемарил това, в продължение на години, ужас. Купих си киндъл в началото на годината и е може би най-добрата ми покупка от адски много време насам. Сложих си едно изкуствено предизвикателство 20 книги за 2020 и го изпълних успешно преди 4-5 дни:

 

Като цяло все още се лутам в избора си какво да чета, имам доста пропуски в класиките, но няколко които опитах (451 по Фаренхайт и Марсиански хроники по-конкретно), звучаха по-скоро архаично днес. Научната фантастика е в мой стил, но сякаш повече ще клоня към модерните книги.

 

Четенето на абсолютно всички книги ми достави удоволствие, но ако трябва да отлича 3, те ще са:

 

Anxious People на Фредрик Бакман. Има я издадена и на български: https://www.goodreads.com/book/show/50272752-anxious-people

Страхотен стил на писане, страхотни герои, смешна/забавна/абсурдна/истинска/разчувстваща история, перфектна като за края на годината. По принцип е много трудно дадени герои да ти влезнат под кожата и да се асоциираш с тях, а Бакман успява да го направи с десетина, тотално шашави образи - измежду полугол пич с маска на заек, та до коравосърдечна полуробот висша банкерка, която дъни блек метъл в слушалките за да не слуша глупостите на околните. Всичките успяват да ти станат симпатични и разбираеми. Топ фаворита ми за годината. В момента чета "Човек на име Уве", която е по-известна на същия автор, но според мен е малко по-слаба.

 

Кратка история на почти всичко на Бил Брайсън, също я има и на български: https://www.goodreads.com/book/show/11317185-a-short-history-of-nearly-everything Писах ревю на книгата и в коледната тема, защото я подарих на @patilana, според мен е перфектния мехлем за всички хора, започващи да се отчайват от масовата жълтевина, която ни залива, не само покрай вируса, а и като цяло. Книгата показва нагледно по любитен и достъпен начин какво сме постигнали до сега чрез науката и колко много още имаме да извървим. Светът и човешкия прогрес не се движат от всеобщата посредственост, която винаги си я е имало, но в днешно време е станала гръмогласна, крещяща и супер нахална, вместо да се скрие засрамено в ъгъла. Но и това ще мине, а книгата топли душата на всички рационално мислещи хора.

 

Трилогията за "Three body problem", само първата част я има на български: https://www.goodreads.com/book/show/34569357-remembrance-of-earth-s-past? Доста монументално четиво, с много интересни концепции. Има какво да се желае по портретите на героите, бяха малко като беземоционални киборзи, но пък мащабът и финалът са грандиозни. Героите колкото да бяха студени и безплътни, това помогна на цялостната, студенина на книгата, където нещата се случват, защото така е в известна степен логично, а не защото така ни се иска и в крайна сметка любовта да победи и всички да се прегърнат. Няма такова нещо, просто инстинкт за оцеляване.

 

Предизвикателството за 2021 е 35 книги.

 

 

 

 

Редактирано 31 декември, 2020 от Георги

[домосед]

преди 15 минути , Георги каза:

Сложих си едно изкуствено предизвикателство 20 книги за 2020

Нямаш ли публичен профил в Goodreads да се вържем?

(въпросът е отворен за всички)

 

https://www.goodreads.com/domosed

[Георги]

преди 4 минути , домосед каза:

Нямаш ли публичен профил в Goodreads да се вържем?

(въпросът е отворен за всички)

 

https://www.goodreads.com/domosed

Пратих ти, то аз само @Брани имам в списъка, общо взето него го добавям във всяка социалка, която попадна 🙂

 

https://www.goodreads.com/user/show/111143731-georgi

 

 

Редактирано 31 декември, 2020 от Георги

[Masmiya]

Чак сега виждам, че има и тема за книги. Моето обещание за тази година бе да чета поне 20 страници на ден и горе-долу го спазих. 

Най-отличителната за мен бе Образована на Tara Westover. 

 

Новата година мисля да започна с Бежанци на Весела Ляскова, за която имам големи очаквания. 

[neuromancer]

Малее, 20 страници

Аз по една книга чета на ден, особено ако имам някаква работа дето хич не ми се върши

Вчера - "Поглед в бъдещето" на Робърт Сойер

[Childish]

Имам 2 броя "Книга за Китай" на Валери Петров. Иска ли я някой - да му подаря едното копие, че ми е жал, че събира прах вкъщи. (Също и "Майките" на Теодора Димова).

[Граф Вронски]

преди 7 часа, Childish каза:

Имам 2 броя "Книга за Китай" на Валери Петров. Иска ли я някой - да му подаря едното копие, че ми е жал, че събира прах вкъщи. (Също и "Майките" на Теодора Димова).

@Childish, аз бих заел книгата на В.Петров, за да я прочета.

[дядо Пепи]

На 12.07.2020 г. в 18:28, Цвете каза:

всички книги на Кравел.

Преди доста години ( 20-22 ) съдбата ми поднесе като подарък  три командировки  в Далечния Изток -   първата 6 (шест ) месеца в Сингапур, другите две 3-4 месеца в  Малайзия. Демек оттатък моста.  В Сингапур живеехме срещу затвора. И логично най-хитовата книга, която се въртеше в екипажа беше " Цар Плъх". А селд нея и другите заглавия от колекцията на Клавел. 

[bobole4e]

преди 4 часа, дядо Пепи каза:

" Цар Плъх"

Ех....култова книга.  Спомням си преди години, връщам се от нощна смяна и виждам книгата оставена до леглото ми. Решавам да почета малко преди да заспя и в следващия момент беше вече обяд 🙂 . От там после и всичко останало на Клавел, без Шогун.

[the7endless]

Колко хубаво, тема за книги! Не знам защо чак сега я намирам. Прегледах назад и рязко ми се удължи списъкът с книги за четене 🙂

 

То и вирусната обстановка се оказа положителна за едно нещо 🙂 Традиционните януарски обещания за повече какво ли не за момента вървят с много добра скорост ако не за пътуванията, поне за прочетените книги...

В този ред на мисли, ако харесвате фантастика с елементи на много черен хумор и още по-черно построен свят, ето една свежа книжка:

 

 

 

Жалко е, че май още не издадена на български. Стилът е неочаквано свеж и приятен за доста морбидните теми, които разглежда, а постановката й е много оригинална (за жанр, в който това вече е трудно да се постигне) - основните играчи в този свят са разпределени на девет планети, които разчитат на развити технологии, но и на собствените си различни форми на некромантия. Изненадващо забавно е, има си криминални и други мистерии, съперничество, магия, битки, философия и какво ли не 🙂

[bobole4e]

Току -що завърших Произход на Дан Браун. Мислех, че съм изчела каквото има преведено от него, тази съм я пропуснала и се изненадах много приятно. Много ми е приятно когато действието се развива на места, където съм била, в случая в Испания. Или не съм била, и тогава искам да отида и да ги видя на място. Така препрочетох Ад , преди да отида във Флоренция. И сега със сигурност искам да отида в Билбао и видя музея Гугенхайм.  Радвам се, че попаднах на тази книга и така ме запали да искам да отида някъде, да проверя как се стига дотам и въобще да си помечтая...докато един ден отида

[Goal & Boss]

Вчера си купих „Упражнения по стил“ на Реймон Кьоно (най-после!) и вечерта с детето се напикахме от смях.

Една проста, банална история, разказана по 99 начина. Безценно!

 

ТАРИКАТСКО
Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим ­ кво? ­ един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли ­ вика му ­ да си отваряш зъркелите? Нарочно ­ циври му ­ ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор.
Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? ­ бъзна го онзи. ­ Барни тва копче и ще си тупалка!"

 

ПО ИТАЛИАНСКИ
Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: "Перке ме бутандо и ми тъпкандо кракандо, ма кранто!" Назряло скандало и чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло, ни мирисало.
Ке нуово скивандо у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино.

 

ТАНКА
(Японско петстишие)
Пристига рейсът.
Едно конте се качва.
Внезапен сблъсък.
Пред гарата по-късно
за копче става дума.

 

Специални аплодисменти за преводачите - това чудо не се превежда лесно!

[Радо]

преди 22 минути , Goal & Boss каза:

Вчера си купих „Упражнения по стил“ на Реймон Кьоно (най-после!) и вечерта с детето се напикахме от смях.

Една проста, банална история, разказана по 99 начина. Безценно!

 

ТАРИКАТСКО
Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим ­ кво? ­ един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли ­ вика му ­ да си отваряш зъркелите? Нарочно ­ циври му ­ ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор.
Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? ­ бъзна го онзи. ­ Барни тва копче и ще си тупалка!"

 

ПО ИТАЛИАНСКИ
Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: "Перке ме бутандо и ми тъпкандо кракандо, ма кранто!" Назряло скандало и чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло, ни мирисало.
Ке нуово скивандо у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино.

 

ТАНКА
(Японско петстишие)
Пристига рейсът.
Едно конте се качва.
Внезапен сблъсък.
Пред гарата по-късно
за копче става дума.

 

Специални аплодисменти за преводачите - това чудо не се превежда лесно!

Хахха. Много добро. Ще я потърся и аз.

Иначе книгите, които аз чета са "Скандалната история на римските императори", на Антъни Блонд, като съм почти на финала на тази.

и " 21 урока за 21век" на  Ювал Харари.

 

[Masmiya]

На 31.12.2020 г. в 18:28, neuromancer каза:

Малее, 20 страници

Аз по една книга чета на ден, особено ако имам някаква работа дето хич не ми се върши

Вчера - "Поглед в бъдещето" на Робърт Сойер

Все от някъде се почва, нали?  

[домосед]

Към рубриката "Разходка в планината"

 

 

Най-после откривам търсеното с години доказателство, че кухият „крилат“ отговор на пионера на хималайския алпинизъм Джордж Мелъри на въпроса защо трябва да се катерят осемхилядници – защото са там – наистина е кух! А Владимир Павлов е открил правилния отговор, макар и да не го натъртва назидателно в пътеписа си: само заради усещането да се спускаш с плавни мазни завои по белия склон под завистливи погледи, но също - и аплодисменти с размахани пикели на пъплещите нагоре през редкия кислород по пъртината планинари, които си знаят, че ги чака и слизане пеша, си заслужава и идеята, и подготовката, и цената, и хъса да се изкачиш до върха на хималайски осемхилядник. ...

 

Целият коментар:  https://www.goodreads.com/book/show/55850843

 

 

[Zaro]

Понеже темата "В момента съм..." не е много актуална, може да развием "В момента чета ...". 

Lego ergo sum.

 

 

Много време я дебнах в Amazon, изчезваше, появяваше се на безумни цени. Накрая ми падна в капана. Невероятна!

[Goal & Boss]

@Zaro Леле, тоя ми ти Владимир Буковски е направо като от филма:

- Владимир, ама Буковски!

- Буковски, ама Владимир!

 

 

P.S. И Ричард Груев така.

[Goal & Boss]

Преди малко случайно зърнах нещо и се сетих, че може да се намерят читатели за него тук:

 

    https://www.gutenberg.org/ebooks/64517

 

@Lindt @Жижо

[Mihail]

Една книга за успял българин в Америка, който решава да се върне в родината си и да направи една от най-добрите винарни в България. Доста точно описва бизнеса и живота в България, преди и след комунизма.

[AlexandraKo]

@Браниме подсети, за едно отдааавна, забравено книжле, което не престава да бъде актуално и днес:

 

 

Ето едно откъсче:

 

"Изобщо, в първите месеци на нашия брачен живот тя беше красива, умна и скромна жена — едно съчетание на добродетели, твърде рядко в историята на човечеството — и аз страшно се гордеех с късмета си. Единственият й невинен недостатък, беше нейното неудържимо влечение към книгите за пътешествия и към приключенските романи. Докато аз разумно ограничавах културните си интереси с всекидневния вестник и с едно-две научни списания, тя бе способна по цели денонощия да се унася в дневниците на Ливингстън или в издирването на безследно изчезналия капитан Лаперуз. Това, разбира се, не беше болка за умирачка, както, казва народът, но изигра почти фатална роля в нашата по-нататъшна съдба.

В началото на третата година от нашия съвместен живот аз намекнах, че не би било зле да подкрепим държавната политика относно прираста на населението. За моя изненада обаче Николина или Лина, както я наричах гальовно, ме погледна с тъжни обвиняващи очи и ме попита дали наистина си въобразявам, че тя, образована жена и съпруга на младши научен сътрудник, ще грабне куфарите и ще тръгне из Европа с ей такъв корем отпред или с пискало в ръцете. Като видя недоумението ми, тя добави, че имала по-добро мнение за моя интелект и че преди да я изведа в чужбина — никакви деца!…

Така възникна първото сериозно недоразумение в нашия щастлив брак. Ще ми влезете в положението, ако ви кажа, че като улегнал човек и заклет домосед аз и досега не мога да разбера за какъв дявол хората пътуват в чужбина. Да си оставиш удобното легло и сутрешното кафе, за да хукнеш да гониш вятъра, да сменяш хотели и климатични пояси и след това да се прибереш с разбита нервна система и изтощена кесия — това наистина е глупаво… И какво в края на краищата ще намериш отвън граничната бариера? Хора като тебе плюс известен брой пейзажи и старини, които преспокойно можеш да разгледаш по снимки и списания, без да прекрачиш прага на стаята си.

Лина обаче не възприе моето гледище. Между мене и моите евентуални потомци продължаваше да стои едно пътуване в чужбина. Ето защо аз размислих и предложих да идем до Белград. А може би дори до Букурещ. Като разбрах, че и това не я трогва, споменах Браила и Турну Мъгуреле. Тя обаче се изсмя в очите ми и попита не без известна ирония дали не съм чувал, че мъжете водят жените си до Париж, Москва, Лондон? Или до Ню Йорк например?

— Виж, това не беше ми дошло на ум — казах аз със свойствената ми сдържана духовитост. — Едно малко околосветско пътуване наистина не би ни навредило…

Бузките на жена ми се зачервиха и тя кимна удовлетворена.

Човек не бива да се шегува необмислено, драги читателю. Моите шеги винаги са ми излизали през носа, в това мога да ви уверя. В момента обаче аз бях доста ядосан и продължих:

— Ама, разбира се… От Лондон можем да прескочим до Ню Йорк, а оттам — до Аляска или до Патагония. После, за по-пряко, можем да минем през Магелановия пролив и да се устремим към Хаваите. Австралия е само на две крачки от тях. Пътем ще се отбием в Джакарта и Сингапур или ще погледаме боксов мач на кенгура в Мелбърн и ето ни в Мадрас…

— Мадрас? Къде е то? — запита Николина.

— О, просто под носа ни — казах аз. — Ще се приберем в България през Иран и Турция. А може и през Червеното море.

— Не може — каза жена ми. — Суец е затворен. Там плават мини.

— Тогава ще заобиколим Африка откъм нос Добра надежда и ще се завърнем през Гибралтар и Дарданелите. Така добре ли е?

Николина само премрежи мечтателно очи и пошепна:

— Знаеш ли, това е идея.

— Кое?

— Това, за околосветското… Но, разбира се, идея! Интелектуална бомба! Представи си колко време и пари ще спестим от едно такова глобално пътешествие, вместо да ходим поотделно до всички тези места и да се връщаме. Нали? Разбира се, трябва да обмислим всичко, да си направим сметката…

В момента не ми даде сърце да я разочаровам. Отложих сериозния разговор за по-благоприятно време и почнах да й доставям цели купища илюстровани списания и пътеводители, с помощта на които човек може да добие съвсем точна представа за гейзерите в Исландия, за бразилските алигатори или за Трафалгар скуер на вечерно осветление. Надявах се по тоя начин да понахраня нейната любознателност, та по-лесно да преглътне горчивия хап на истината.

Но с това само напях масло в огъня. Като се ползваше от доставената й книжнина, жена ми с всеки изминат ден все по-грижливо уточняваше плана на едно прелестно и много икономично околосветско пътуване. Тя така въодушевено четеше, чертаеше на картата и тичаше за справки по туристическите агенции, че в края на краищата виновно наведох глава."

 

А какво се случва на околосветското пътешествие, също е много интересно...

[jungfraujoch]

Честит Световен Ден На Книгата !

Четейки се обогатяваме,пътуваме,мечтаем.И откриваме нови хоризонти! 

[Бръмбар]

Между другото в много издателства и он-лайн книжарници в момента текат разни промоции по случай световния ден на книгата. Ако някой има интерес може да погледне дали няма нещо, което търси или би му харесало 🙂