Прескочи до съдържание

Книги


Препоръчани мнения

 

6767826

 

Три претоварени с комаронепропускливи мрежи ландровъра с туби за гориво и палатки на покрива пъплят по кални коловози с дълбоки колкото колелата локви през висока колкото колите трева към граничната река между Гвинея-Конакри и Гвинея-Бисау. Жегата и влагата са смазващи. Но във всички села по пътя на трите въпроса: границата отворена ли е? има ли ферибот? хора преминават ли? получават без колебание единодушни положителни отговори и това им държи духа висок. Стигайки на граничния пункт, откриват, че фериботът от година лежи и ръждясва повреден на брега и трябва да се връщат два дни назад, за да търсят друг ...

 

Цялото домоседско ревю на пътеписа на Кингсли Холгейт е тук:

 

https://www.goodreads.com/review/show/4668053842?book_show_action=false&from_review_page=1

 

 IMG_20220414_220935-001.JPG.a672edbe8176960873f4b6b5a52af0fc.JPG 2012110116pretoria-001.JPG.7dfc01efc346403852950339a25f0c42.JPG

  • Харесвам 12
Връзка към коментар
  • 1 месец по-късно ...

Обожавам Хемингуей, цветята и спокойните вечери на терасата.

Малката вазичка съвсем скоро ми я подари @alienad.

И е чудесно,че обменяме опит не само за пътешествия,а и за книги и цветя.

20220519_195637.jpg

  • Харесвам 3
  • Браво 1
Връзка към коментар
  • 3 седмици по-късно ...
  • 4 седмици по-късно ...

Изключително приятно четиво.

След всички любими книги,особено "На изток от рая"и "Улица Консервна",тук Стайнбек е различен.

С много човещина и чувство за хумор обикаля Америка.

Просто се пренасям заедно с него и пуделчето Чарли в  Росинант и попадаме на интересни места и уникални хора.

Препоръчвам тази прекрасна книга!

20220705_183210.jpg

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
преди 2 часа, jungfraujoch каза:

Изключително приятно четиво.

След всички любими книги,особено "На изток от рая"и "Улица Консервна",тук Стайнбек е различен.

С много човещина и чувство за хумор обикаля Америка.

Просто се пренасям заедно с него и пуделчето Чарли в  Росинант и попадаме на интересни места и уникални хора.

Препоръчвам тази прекрасна книга!

20220705_183210.jpg

Има няколко книги, които са в основата на разбиранията ми за света и една от тях е “На изток от рая” 😍 По време на последното ми пътуване, по препоръка на член от читателския клуб, в който участвам, взех “Никога не ме оставяй” на Кадзуо Ишигуро. Беше най-тегавото четиво на света до последните 60 страници, но ви казвам - това е Достоевски на англоезичния свят. Просто ме разтърси и сега я прибавям в същия списък с “На изток от рая”. 

 

 

  • Харесвам 6
  • Браво 1
Връзка към коментар
На 8.12.2021 г. в 23:36, Граф Вронски каза:

Благодаря на @sndos и на @Светославов. Сдобих се със следните две книги:

 

20211208_233419.jpg.338479939e6b36f52ec17d93a78084c5.jpg

 


В момента започнах да чета Дюн.

Купих и чета първата на Пол Теру 🤓

 

Най-любимата и винаги актуална за мен придобих най-после неотдавна на старо срещу 5 лв., силно запазена, и ме направи трайно щастлива 🤠

А през 2019 г. се чудех как да я открадна от Столична библиотека, след като я държах максимално допустимия срок... 

При това четох само частта за Земята на гръмотевичния дракон 🇧🇹, понеже тъкмо се бях върнала от Бутан, част от безвременен Тибет. 

 

123.jpg

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
На 31.12.2020 г. в 12:42, Childish каза:

Тотава имате първото издание.

Това са моите. 

Немското е оръфано от мен. Българското е от 1981, закупено от сергия на улицата (тогава държах да имам книгите и на български)

Аз не обръщам внимание на кориците. Както се вижда на тази от немското издание е кадър от филма.

20201231_123309.jpg

Много любима 🥰  В оригинал, разбера се..

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
  • 1 месец по-късно ...

В момента чета емоциите и чувствата като форма на отражение на действителността Г.Х. Шингаров преведна от руски, изключително полезна книга. В подробни детайли е обяснен всеки един физически процес през, който преминава тялото по време на определени емоции. Малко е старичка и не мисля, че може да се откриете във всяка книжарница. Може да проветите в книжарници за книги втора ръка или онлайн, което е най-оптималния вариант според мен.

Редактирано от cck
премахнат линк
  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Незабрамият Марко Семов този път в тандем със съпругата си! 

Интересно пътешествие,осъществено през януари 1997 година,когато България се тресеше от бурни политически страсти.

Обективен,както винаги и с финото си чувство за хумор,писателят ни пренася насред пустинята,сред хората и сред величието на египетските чудеса.

Препоръчвам!

20220817_170734.jpg

  • Харесвам 8
  • Браво 1
Връзка към коментар

Ваканционен трилър, писан специално като за Магеланци!

И имайте едно наум, ако летите от София за Рим -Чампино с еърбъс на ниско тарифна авиокомпания 🙄

 

53123734. sx318 sy475

 

https://www.goodreads.com/review/show/4581323672

  • Харесвам 5
  • Браво 2
Връзка към коментар

Тази книга се оказа, че е променила издателския свят в САЩ. 


FAA9397D-6A7A-4BD3-B4D3-C0D65E69B76D.jpeg.755af1dba8ea39038e9a5c3689dbc48e.jpeg

Една приятелка ми я изпрати от България и не спах 3 дни, докато не я прочетох, толкова ми беше интересна! После я предложих за обсъждане в читателския клуб, в който участвам. Преди обсъждането, зълва ми, която има книжарница, каза, че няма търпение да поговорим за “противоречията”, свързани с книгата. Аз си помислих, че става въпрос за някои неточности (като наличието на кипараси в пустинята в Аризона) и непоследователностите в сюжетната линия (в един момент Лука не говори английски добре, в другия му е едва ли не роден). А то какво било - Джанис Къминс е живяла на границата между Мексико и САЩ 1-2 години и е събирала лични истории и драми на мигрантите. Пише невероятен роман, който е закупен от една от 5-те най-големи американски издателски къщи. Прави се огромна рекламна кампания. В същото време в Америка избухва Black lives matter и обществото се разделя на привилегировани и непривилегировани. Книгата излиза и бомбата гръмва - защо бяла, привилегирована американка пише историята на непривилегирована жена с тъмен цвят на кожата, която на всичкото отгоре е имигрирантка? Защо предимно бели хора работят в издателския бизнес? Защо не се дава гласност на не бели автори? Защо, защо, защо? Дискутирахме много дълго. 
Аз не разбирам културата на жертвата. Не разбирам защо един автор трябва да не пише за това, което го вълнува, защото е с еди какъв си цвят на кожата. Не разбирам много неща…

Фактите са, че American dirt, както е заглавието в оригинал, е била най-обсъжданата книга през 2020-та и е поставила началото на новата история в американския издателски бизнес.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
преди 19 часа, Marusinka каза:

Тази книга се оказа, че е променила издателския свят в САЩ. 


FAA9397D-6A7A-4BD3-B4D3-C0D65E69B76D.jpeg.755af1dba8ea39038e9a5c3689dbc48e.jpeg

Една приятелка ми я изпрати от България и не спах 3 дни, докато не я прочетох, толкова ми беше интересна! После я предложих за обсъждане в читателския клуб, в който участвам. Преди обсъждането, зълва ми, която има книжарница, каза, че няма търпение да поговорим за “противоречията”, свързани с книгата. Аз си помислих, че става въпрос за някои неточности (като наличието на кипараси в пустинята в Аризона) и непоследователностите в сюжетната линия (в един момент Лука не говори английски добре, в другия му е едва ли не роден). А то какво било - Джанис Къминс е живяла на границата между Мексико и САЩ 1-2 години и е събирала лични истории и драми на мигрантите. Пише невероятен роман, който е закупен от една от 5-те най-големи американски издателски къщи. Прави се огромна рекламна кампания. В същото време в Америка избухва Black lives matter и обществото се разделя на привилегировани и непривилегировани. Книгата излиза и бомбата гръмва - защо бяла, привилегирована американка пише историята на непривилегирована жена с тъмен цвят на кожата, която на всичкото отгоре е имигрирантка? Защо предимно бели хора работят в издателския бизнес? Защо не се дава гласност на не бели автори? Защо, защо, защо? Дискутирахме много дълго. 
Аз не разбирам културата на жертвата. Не разбирам защо един автор трябва да не пише за това, което го вълнува, защото е с еди какъв си цвят на кожата. Не разбирам много неща…

Фактите са, че American dirt, както е заглавието в оригинал, е била най-обсъжданата книга през 2020-та и е поставила началото на новата история в американския издателски бизнес.

Знаеш ли, проблемите с расизма и не/привилегироваността в САЩ са огромни и не са от вчера, нито от последните 10 или 20 години, а съществуват от векове. Ние мисля, че нямаме/сме нямали досега много информация по въпроса, тъй като сме израстнали в нашия си комунистически балон. Мен ми е много интересна темата, но е тежка тема за обсъждане, противоречива, конфликтна. Много хора не могат да разберат за какво става въпрос изобщо и колко е огромен проблема и колко е реален дори и през 2022. 
 

Аз разбирам противоречията - представи си как бихме се чувствали ние, ако някоя американка, отиде в България за две години и интервюира хора за събитията през 1989 и следващите години, и след това да напише книга и да пречупи нашите чувства, мисли, емоции, действия през нейната призма…? Вместо примерно един български автор, преживял това лично, да напише тази книга. За това става въпрос. 
 

Иначе темата за системния расизъм е необятна, не ѝ е мястото в този форум да я дискутираме 🙂. От системния расизъм произлизат всички проблеми. Ако ти е интерсно мога да ти пратя линкове с кратки видеота и книги по темата 🙂

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 9 минути , Травеолани каза:

Знаеш ли, проблемите с расизма и не/привилегироваността в САЩ е огромен и не е от вчера, не е от последните 10 или 20 години, а съществува от векове. Ние мисля, че нямаме/сме нямали досега много информация по въпроса, тъй като сме израстнали в нашия си комунистически балон. Мен ми е много интересна темата, но е тежка тема за обсъждане, противоречива, конфликтна. Много хора не могат да разберат за какво става въпрос изобщо и колко е огромен проблема и колко е реален дори и през 2022. 
 

Аз разбирам противоречията - представи си как бихме се чувствали ние, ако някоя американка, отиде в България за две години и интервюира хора за събитията през 1989 и следващите години, и след това да напише книга и да пречупи нашите чувства, мисли, емоции, действия през нейната призма…? Вместо примерно един български автор, преживял това лично, да напише тази книга. За това става въпрос. 
 

Иначе темата за системния расизъм е необятна, не ѝ е мястото в този форум да я дискутираме 🙂. От системния расизъм произлизат всички проблеми. Ако ти е интерсно мога да ти пратя линкове с кратки видеота и книги по темата 🙂

Абсолютно не мога да се съглася за правото на какъвто и да било творец да бъде цензуриран заради цвета на кожата му, социалния му статус, произход и прочие. “Чичо Томовата колиба” и повечето произведения на Карл Май не биха съществували днес. Вероятно и Иван Вазов не би трябвало да е написал половината си томове, нито Артър Хейли. Ако всички автори бяха лично преживели всичките си творби, щяхме да останем без литература, кино, изобразително изкуство.

Иначе системният расизъм е бич във всяко общество. Затова никога повече не бих отишла в Африка. Но…единственото решение за мен е да се говори по темата и да се бяга далеч от “victim mentality”. За мен влизането в ролята на жертва е пагубно. Хората, които познавам и които са избягали от живота в черните или мексиканските гета тук, знаят, че към тях изпитват предрасъдъци и се трудят двойно повече, дават максимума от себе си и променят тези предрасъдъци. 
Аз самата съм имигрантка, говоря с акцент и съм жена и също съм изпитвала върху себе си сексизъм и предубеждения. Просто го съзнавам, приемам и продължавам, за да променя света около себе си.

  • Харесвам 3
  • Браво 1
Връзка към коментар
преди 38 минути , Marusinka каза:

Абсолютно не мога да се съглася за правото на какъвто и да било творец да бъде цензуриран заради цвета на кожата му, социалния му статус, произход и прочие. “Чичо Томовата колиба” и повечето произведения на Карл Май не биха съществували днес. Вероятно и Иван Вазов не би трябвало да е написал половината си томове, нито Артър Хейли. Ако всички автори бяха лично преживели всичките си творби, щяхме да останем без литература, кино, изобразително изкуство.

Иначе системният расизъм е бич във всяко общество. Затова никога повече не бих отишла в Африка. Но…единственото решение за мен е да се говори по темата и да се бяга далеч от “victim mentality”. За мен влизането в ролята на жертва е пагубно. Хората, които познавам и които са избягали от живота в черните или мексиканските гета тук, знаят, че към тях изпитват предрасъдъци и се трудят двойно повече, дават максимума от себе си и променят тези предрасъдъци. 
Аз самата съм имигрантка, говоря с акцент и съм жена и също съм изпитвала върху себе си сексизъм и предубеждения. Просто го съзнавам, приемам и продължавам, за да променя света около себе си.

Не става въпрос за творец да е цензуриран, аз също не съм съгласна с това. Всеки може да си пише за каквото си пожелае, но когато не е преживяно лично, когато е research-нато или чуто от някой друг с добавен извод през мирогледа на твореца, се усеща че не е истинско and falls flat. И много книги са така за съжаление, защото са написани от бели мъже (и не само), но така е било през годините, те са командвали/командват все още парада 🙂

 

Да, със сигурност сексизъм и предразсъдъци за съжаление ги има, и не само към жените с акцент, и не само към жените в Северна Америка. 
Гледах на скоро документалния филм за Дженифър Лопес, и в интервюто си Бен Афлек, каза че е потресен и изненадан неприятно как се отнасят към нея хората и как ѝ говорят, и че на него никога не му се било случвало (защо ли 😆)? 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 32 минути , Травеолани каза:

Не става въпрос за творец да е цензуриран, аз също не съм съгласна с това. Всеки може да си пише за каквото си пожелае, но когато не е преживяно лично, когато е research-нато или чуто от някой друг с добавен извод през мирогледа на твореца, се усеща че не е истинско and falls flat. И много книги са така за съжаление, защото са написани от бели мъже (и не само), но така е било през годините, те са командвали/командват все още парада 🙂

 

Да, със сигурност сексизъм и предразсъдъци за съжаление ги има, и не само към жените с акцент, и не само към жените в Северна Америка. 
Гледах на скоро документалния филм за Дженифър Лопес, и в интервюто си Бен Афлек, каза че е потресен и изненадан неприятно как се отнасят към нея хората и как ѝ говорят, и че на него никога не му се било случвало (защо ли 😆)? 

Няма да задълбавам повече, само ще отговоря за цензурата - когато някой автор “не трябва” да пише по тема, която го вълнува, “защото”става въпрос за цензуриране.

Връзка към коментар
Преди 1 час, Травеолани каза:

представи си как бихме се чувствали ние, ако някоя американка, отиде в България

Че как да се чувстваме? Когато бях ученик, официалната догма, която ни се преподаваше, беше, че най-хубавата книга за Левски е написана от англичанка (бяла 🙂). Точно така: най-хубавата, а не примерно една от най-хубавите. В България през 1980-те!

 

Ето я. За който се интересува. Не съм я чел. Не мога да я коментирам. Но не си представям да намеря в нея някакъв повод за обидено чувстване, само защото авторката не е българка, съвременничка на Левски

 

https://www.goodreads.com/book/show/17345465

17345465

 

преди 48 минути , Травеолани каза:

Всеки може да си пише за каквото си пожелае, но когато не е преживяно лично, когато е research-нато или чуто от някой друг с добавен извод през мирогледа на твореца, се усеща че не е истинско and falls flat

Ако на тебе нещо ти е паднало плоско, споделяш, че ти е паднало плоско. Това е ОК. Но първо прочиташ книгата и се аргументираш на база какво точно си прочела. А не на база презумпция върху произхода и биографията на автора. Това не ОК. Много е просто.

 

Преди 1 час, Marusinka каза:

Иначе системният расизъм е бич във всяко общество. Затова никога повече не бих отишла в Африка.

Би ли пояснила логиката ?

 

 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 13 минути , домосед каза:

 

Ако на тебе нещо ти е паднало плоско, споделяш, че ти е паднало плоско. Това е ОК. Но първо прочиташ книгата и се аргументираш на база какво точно си прочела. А не на база презумпция върху произхода и биографията на автора.

Да, съгласна съм с теб, точно за това става въпрос. С толкова много книги, които съм прочела в миналото е така за съжаление…

Връзка към коментар
преди 33 минути , Marusinka каза:

Няма да задълбавам повече, само ще отговоря за цензурата - когато някой автор “не трябва” да пише по тема, която го вълнува, “защото”става въпрос за цензуриране.

Да, не е нашата битка да разрешаваме. Принципно говорех, че разбирам защо има противоречия 🙂 

Връзка към коментар
преди 54 минути , домосед каза:

 

Би ли пояснила логиката ?

 

@домосед толкова явен, гаден и подтискащ расизъм и пропаст между бели и черни като в Африка не съм виждала. Бяхме на меден месец в ЮАР, Замбия, Зимбабве и Мавриций и това трябваше да е най-прекрасното ни пътешествие, а се чувствахме с мъжа ми през цялото време ужасно. Плаках. Ядосвах се. Бих се един бял хижар. Исках много да напиша пътепис за цялото преживяване, но честно казано нямах сили. Доколкото съм уловила от твои коментари, преживяното от мен може и да ти се стори преувеличено, но за мен Африка остана травма.

Връзка към коментар
Преди 1 час, Marusinka каза:

и пропаст между бели и черни като в Африка

Пропастта е между имащи и нямащи. Нямащите са в мнозинството си черни, но имащите даже в Южна Африка не са в мнозинството си бели. А другаде в Африка изобщо няма критична маса бели, че да са някакъв проблем в това отношение.  Делът на белите в Южна Африка е сравнително голям сред най-богатите, но сред средната класа е по-малък от 1/3. Намерих една графика отпреди 7 години. Тенденцията е устойчива. Сега са още по-малко. "Хижарите" са средна класа. Не са елит. Ако бял хижар се е отнасял зле с работниците си (съмнявам се нещо шокиращо да е ставало публично), то няма никаква база за очакване, че индиец или черен би се отнасял по-добре. Напротив!


Racial-Composition-of-South-Africas-classes.png

 

https://businesstech.co.za/news/finance/260943/3-graphs-that-show-what-south-africas-middle-class-looks-like/

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 42 минути , домосед каза:

Пропастта е между имащи и нямащи. Нямащите са в мнозинството си черни, но имащите даже в Южна Африка не са в мнозинството си бели. А другаде в Африка изобщо няма критична маса бели, че да са някакъв проблем в това отношение.  Делът на белите в Южна Африка е сравнително голям сред най-богатите, но сред средната класа е по-малък от 1/3. Намерих една графика отпреди 7 години. Тенденцията е устойчива. Сега са още по-малко. "Хижарите" са средна класа. Не са елит. Ако бял хижар се е отнасял зле с работниците си (съмнявам се нещо шокиращо да е ставало публично), то няма никаква база за очакване, че индиец или черен би се отнасял по-добре. Напротив!


Racial-Composition-of-South-Africas-classes.png

 

https://businesstech.co.za/news/finance/260943/3-graphs-that-show-what-south-africas-middle-class-looks-like/

Това е полезно сравнение. 
 

А хижарът обясняваше на всички туристи по време на вечерята как мрази азиатци, как чернокожите са едва ли не най-долните хора на света, как проваляли начина му на живот в ЮА, как бил гонил гостуващи от комплекса си (Lion tree top lodge), защото  били еди какви си…

Връзка към коментар
преди 22 минути , дядо Пепи каза:

Лекинко да разчовъркам темата с едно въпросче: Някой чувал ли е, виждал ли е, или бил обект на обратния расизъм - от чернокожи към бял човек? 😟 

Мисля, че трябва да се отвори друга тема, ако въобще мястото й в този форум. Много задълбахме, но да, естествено. Омразата посажда омраза, предразсъдъците — предразсъдъци. Рядко в наше време някой обръща другата буза. Повечето хора са на принципа око за око. 

Връзка към коментар
преди 21 часа, Marusinka каза:

А хижарът обясняваше на всички туристи по време на вечерята как мрази азиатци, как чернокожите са едва ли не най-долните хора на света, как проваляли начина му на живот в ЮА,

Е, че ти за тия неща ли спори с него? Все едно да обясняваш на таксиджия, че не са съсипали тая държава 😉

 

преди 15 часа, дядо Пепи каза:

Някой чувал ли е, виждал ли е, или бил обект на обратния расизъм - от чернокожи към бял човек?

Това е въпрос с уловка! Зависи кой какво разбира под расизъм.

 

@Травеолани би могла да обясни по-подробно теорията на някои съвременни канадски школи, че обществените групи жертви имат строго определени места в пирамидата на потисничеството, като по расовия белег всеки черен е по-долу от всеки бял, а расизмът е еднопосочен като гравитацията. Само надолу. Пирамидата не подлежи на реконструкция или деконструкция.

 

Моето лично разбиране е, че всяко решение (или дори - мнение) спрямо друг човек, което е взето на базата само на цвета на кожата, независимо дали е добро и лошо за него, е форма на расизъм. Изключението са услугите във фризьорски салон. Те са 100% зависими от расовите белези. Обаче дали ще го вържеш в робски синджир, дали ще му бойкотираш книгата, дали ще го назначиш на работа или ще го уволниш, дали ще му подвикваш по стадионите, дали ще му отстъпиш място на опашката пред тебе или седалка в трамвая, ако е заради цвета на кожата, все е расизъм. В тоя смисъл на понятието през годините в Африка ми се е случвало често да съм обект на расизъм, предимно като са ме пускали да пререждам опашката. Ама не всеки път за съжаление 🙄 А трамвай в Африка не съм ползвал.

  • Харесвам 1
  • Благодаря 1
  • Смея се 1
Връзка към коментар

@домосед, този отговор ще си го запазя като шаблон и а̀ някой ми каже нещо по темата и бам! 
 

(и естествено, аз за първи път срещах африкански хижар и много ясно, че твърдоглаво спорих)

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.