ПОЕЗИЯ

[Asterisk]

 

[jungfraujoch]

133 години от рождението на Димчо Дебелянов

Двете мои най-любими стихотворения

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха —

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо…

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина…

 

 

----------------------------------

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!

                                                                                              Аз искам да те помня все така

 

Аз искам да те помня все така: 
бездомна, безнадеждна и унила, 
в ръка ми вплела пламнала ръка 
и до сърце ми скръбен лик склонила. 
Градът далече тръпне в мътен дим, 
край нас, на хълма, тръпнат дървесата 
и любовта ни сякаш по е свята, 
защото трябва да се разделим.

„В зори ще тръгна, ти в зори дойди 
и донеси ми своя взор прощален – 
да го припомня верен и печален 
в часа, когато Тя ще победи!“ 
О, Морна, Морна, в буря скършен злак, 
укрий молбите, вярвай – пролетта ни 
недосънуван сън не ще остане 
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас, 
чертаят мрежи прилепите в мрака, 
утеха сетна твойта немощ чака, 
а в свойта вяра сам не вярвам аз. 
И ти отпущаш пламнала ръка 
и тръгваш, поглед в тъмнината впила, 
изгубила дори за сълзи сила. – 
Аз искам да те помня все така…

 

 

 

 

[Kalina Ivanova]

Може и да е защото морето е в живота ми по особен начин, но тия дни чета тази песен почти всяка сутрин. 

Не знам дали е преведена на български, ако е така дано носи същия заряд.

Споделям я с удоволствие:

 

 

                                                                                                                 ПЕСНЯ О БУРЕВЕСТНИКЕ

                                                                                                                

Над седой равниной моря ветер тучи собирает. Между тучами и морем гордо реет Буревестник, черной молнии подобный. То крылом волны касаясь, то стрелой взмывая к тучам, он кричит, и - тучи слышат радость в смелом крике птицы. В этом крике - жажда бури! Силу гнева, пламя страсти и уверенность в победе слышат тучи в этом крике. Чайки стонут перед бурей, - стонут, мечутся над морем и на дно его готовы спрятать ужас свой пред бурей. И гагары тоже стонут, - им, гагарам, недоступно наслажденье битвой жизни: гром ударов их пугает. Глупый пингвин робко прячет тело жирное в утесах... Только гордый Буревестник реет смело и свободно над седым от пены морем! Всё мрачней и ниже тучи опускаются над морем, и поют, и рвутся волны к высоте навстречу грому. Гром грохочет. В пене гнева стонут волны, с ветром споря. Вот охватывает ветер стаи волн объятьем крепким и бросает их с размаху в дикой злобе на утесы, разбивая в пыль и брызги изумрудные громады. Буревестник с криком реет, черной молнии подобный, как стрела пронзает тучи, пену волн крылом срывает. Вот он носится, как демон, - гордый, черный демон бури, - и смеется, и рыдает... Он над тучами смеется, он от радости рыдает! В гневе грома, - чуткий демон, - он давно усталость слышит, он уверен, что не скроют тучи солнца, - нет, не скроют! Ветер воет... Гром грохочет... Синим пламенем пылают стаи туч над бездной моря. Море ловит стрелы молний и в своей пучине гасит. Точно огненные змеи, вьются в море, исчезая, отраженья этих молний. - Буря! Скоро грянет буря! Это смелый Буревестник гордо реет между молний над ревущим гневно морем; то кричит пророк победы: - Пусть сильнее грянет буря!.. 1901 г.    Максим Горки

 

[Pantelej Putnik]

преди 15 минути , Kalina Ivanova каза:

Не знам дали е преведена на български, ако е така дано носи същия заряд.

 

превод: Христо Радевски

 

Над морето накипяло
вятър облаците сбира.
А под тях и над морето
Буревестник горд се вие,
черна мълния е сякаш.

Ту с крило вълните пернал,
ту към облаците стрелнат,
той крещи и те дочуват
радост в смелия му крясък.

Този вик е жад за буря!
Сила гневна, страст гореща,
вяра в гордата победа
чуват облаците в него.

Стенат чайките пред буря -
стенат, мятат се, готови
чак до дъното да скрият
ужаса си пред бурана.

И гмурците плахи стенат,
те - гмурците - не познават
сладостта на бой в живота:
гръм от удари ги плаши.

И пингвинът глупав крие
тлъсто тяло сред скалите…

Буревестникът единствен
пори смело и свободно
над морето закипяло!
Все по-мрачно, все по-ниско
облаците се надвесват,
пеят, мятат се вълните
към гърма от висините.

Гръм гърми. Кипят вълните,
с вятъра те гневно спорят.
Ето вятърът обхваща
ги в прегръдките си силни
и с размах и дива злоба
ги изхвърля на скалите,
и разбива в прах и пяна
изумрудните грамади.

Буревестникът се стрелка,
черна мълния е сякаш,
облаците смело пори,
пяната с крило помита…

Ето, носи се - същ демон -
горд и буреносен демон -
и се смее, и ридае…
С облаците той се смее,
той от радост тъй ридае!

Демон с досет - в тоз грохот,
той умора вече сеща,
вярва - облаците няма
слънцето да скрият - няма!

Вятър вие… Гръм боботи…
Сякаш пламък син проблясват
облаците над морето.
Хваща мълниите морето
и гаси ги в своите бездни.
Като огнени змеици
ту се вият, ту изчезват
отраженията техни.
Буря! Ще избухне буря!

Този храбър Буревестник
между мълниите пори,
над морето разгневено
вика той - пророк победен:
- Нека силна буря тресне!

 

 

---

 

[Pantelej Putnik]

Поезия без рими

 

Не ме кани на танц, принцесо!

Защо във огъня подхвърляш експлозиви

нима не се страхуваш от стихии

това за тебе вероятно е игра

или изречени неволно силни думи,

с които „вързваш тенекии“....

 

Не ме кани на танц, принцесо!

Ще приема!

Защото........аз съм син на сатаната

И теб ще понеса във чуден танц

защото съм опустошител на тъгата

на щастието ще те положа на крилата

ще пиеш еликсир на големи глътки

и ще те побиват от погледа ми тръпки

на пепел ще станат твоите спомени,

стихия ще ги помете, прогони ги

и пролет за душите ще настъпи

в непознати територии кракът ти ще пристъпи....

 

Ела, „нека се разтворим във мига!

И нека забравим...
за думите...“

Ела, аз имам ключа и зная тайната!

 

Ела и си вземи от душата ми голяма,

защото аз раздавам без да се пестя,

но само не забравяй, че аз съм син на сатаната

и таз нирвана за душата

с безсъние ще заплатиш!

 

Пантелей Пътник

[Doctor Who]

Дамян Дамянов

Когато си на дъното...

***

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез

 

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

 

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

 

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш!

***

 

 

 

[jungfraujoch]

Във времето на забраните...

 

ЗАБРАНЯВА СЕ

Забранява се да зяпаш все надолу
омърлушен, тъжен и обезверен,
слънцето те милва макар през стъклото
и усещаш пролет с топъл розов тен.

Забранява се да мислиш „победен съм“,
пулсът ти отчита: жив си днес, нали
и небето синьо можеш да погледаш,
и молитва да прошепнеш, щом боли.

Забранява се вратата да отваряш
на дъждовния следобед с поглед пуст,
на страха, превзел и тишина, и вяра,
и на паниката с писъка на луд.

Забранява се и планове да правиш
за далечно бъдеще, за черни дни,
малките неща сега са сладка радост,
дишаш, имаш се, ухаеш на звезди.

Забранява се света да доближаваш
с всичките му болести и суета,
позволено е да виждаш през душата,
непрекъснато, без дата, до безкрай.
автор: Sanvali

 

[Gentleman Basta]

Руско стихотворение е, но мен в този език хич не ме бива. Английският превод ми се струва велик обаче:

 

The others, step by step, will follow
The living imprint of your feet;
But you yourself must not distinguish
Your victory from your defeat.

And never for a single moment
Betray your credo or pretend,
But be alive-only this matters-

Alive and burning to the end.

 

— Boris Pasternak, My Sister Life

[Pantelej Putnik]

Друга няма като твоята усмивка,

В синьото небе си бяла чайка

с енергия е пълно твойто същество,

Защото си на живота ти дете

и радостта е твоя майка...

 

Движенията ти цепят ефира,

сред другите жени си прима,

Усмихнеш се ...и сърцето ми замира

и радост съществото ми обзема.

 

На изкуството си рожба ти

душата ти е бурна и гореща

кръвта ми палиш с всеки поглед ти

и чакам в безвремие всяка наша нова среща....

 

Pantelej Putnik

[jungfraujoch]

Великден

Христос възкръсна!
Из гроба тъмни
той мрака пръсна:
пред нас да съмне.

Мъжът, детето
сега се радват,
играй небето,
трепери адът.

Да пейм, дружина!
Великден днес е!
Цял свят почина:
Христос възкресе!

Иван Вазов

[Kalina Ivanova]

Аз вървя по перона като бедно сираче,

и си свиркам безгрижно, а душата ми плаче...

Ще захвърля обувки,

ще изтичам на плажа

и сама на морето свойта болка ще кажа...
Обеща да ме чакаш на последната гара- там,

където морето твоят шепот повтаря.

Обеща ми Луната над река Ропотамо-

обещания щедри, обещания само...!

Обеща да открием най-красивите дюни,

дето вятър докосва във душите ни струни.

Ще захвърля обувки, ще изтичам на плажа

и сама на морето свойта болка ще кажа...
 

R.I.P 

Пейо Пантелеев

[jungfraujoch]

ЗАЛОЖНИК

Заложник на мисли клиширани, чужди,
оплетен от техния облачен свят,
сърцето по-често се пита и чуди,
къде е просторът със синия цвят.

Заложник на дрехи с модерните кройки,
обувки и имидж с еднакъв фасон,
а тялото тръпне за пролет на голо,
за влюбена нежност и топъл подслон.

Заложник на навици, догми нелепи,
душата е в стая без светъл отвор,
стените – дебели, небето – далече,
копнее за вятър, зелено и брод.

Заложник на Аз-а, „веднага“ и „трябва“,
мигът е превърнат в дребнав пазарлък,
и празното пак е останало празно,
а данък илюзия плаща се с кръв.

Заложник е всеки на себе си само,
съдбата е просто поредната стръв,
вселената връща каквото е дадено
и дава възможност, и прошка, и път.
автор: Sanvali

[Kalina Ivanova]

Изключителния Валери Петров днес би бил на100 години!

Добрите писма

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

 

[Pantelej Putnik]

Поезия без рими

 

Усмивката ти пали пожари

и от страх във твоя огън да не изгорят

мъжете като овце във своите кошари

предпочитат да стоят

Във страх да не чуят твоето НЕ

дума не продумват тези овце

защото пазят те своето его

от евентуални неуспехи

а виж ме мене – аз съм без доспехи

и те предизвиквам с усмихнато лице

не крия от тебе трeпетите нежни на моето сърце

и плюя аз на моето его

в живота по-добре живее се без него

и всичко съм готов от себе си да дам

не се страхувам -

от твоето НЕ няма да стана за срам..... 

 

Pantelej Putnik

 

[jungfraujoch]

РОДИНА
 

Малка е мойта родина-
шепа набрани, нагънати
шарени черги от ниви,
тъмни въртопи от планини.
Но разтвори тази шепа,
стисната крепко, опитай!
Но раздипли, разстели я
гънка по гънка внимателно,
скат по скат, бразда по бразда,
бръчка по бръчка,цвят по цвят,
връх по връх побелял,
спомен по спомен,
песен по песен, век по век.

И ще видиш тогава
как неизбродна, безкрайна е
тази шепа препълнена-
моята малка родина.

 

Блага Димитрова

 

Днес, 22 април е Международният Ден На Земята

 

 

[Kalina Ivanova]

Преди 1 час, jungfraujoch каза:

РОДИНА
 

Малка е мойта родина-
шепа набрани, нагънати
шарени черги от ниви,
тъмни въртопи от планини.
Но разтвори тази шепа,
стисната крепко, опитай!
Но раздипли, разстели я
гънка по гънка внимателно,
скат по скат, бразда по бразда,
бръчка по бръчка,цвят по цвят,
връх по връх побелял,
спомен по спомен,
песен по песен, век по век.

И ще видиш тогава
как неизбродна, безкрайна е
тази шепа препълнена-
моята малка родина.

 

Блага Димитрова

 

Днес, 22 април е Международният Ден На Земята

 

 

КАРТИНА

web

Ако някой ме пита
какво е родина,
ще му дам да опита
узряла къпина.
Ще му кажа: "Ухае
като дреха на мама.
Като детска сълза е -
мила, светла, голяма!
Като стъпки на татко,
който вечер се връща.
Като бабино сладко,
като дядова къща... "
Днес рисувам с боички
ей това на картина -
да покажа пред всички
какво е родина.

 

Мая Дългъчева

[violeta]

На 12.04.2020 г. в 2:05, Pantelej Putnik каза:

Друга няма като твоята усмивка,

В синьото небе си бяла чайка

с енергия е пълно твойто същество,

Защото си на живота ти дете

и радостта е твоя майка...

 

Движенията ти цепят ефира,

сред другите жени си прима,

Усмихнеш се ...и сърцето ми замира

и радост съществото ми обзема.

 

На изкуството си рожба ти

душата ти е бурна и гореща

кръвта ми палиш с всеки поглед ти

и чакам в безвремие всяка наша нова среща....

 

Pantelej Putnik

Дай Боже всекиму такава муза! Продължавай да пишеш! Вълшебно го правиш! 

[jungfraujoch]

 

 

Не вярвам този свят след мен да свърши.
Ще има кой да стъпва през мечтите му.
И някой друг сълзите му ще бърше,
когато дъжд се втурне без да пита...
А аз съм си това, което съм.
Прашинка, обич, просто тиха мисъл,
дъга, море, недосънуван сън,
Животът, който все преследва смисъл...
Но щом съм вече тук, ще поостана.
Все мога с нещичко да съм полезна.
Умея с думи да превързвам рани,
и само с поглед да прескачам бездни.
Умея за звездите да се вържа,
и люлка да е цялото небе.
Когато въздухът ми безвъзвратно свърши,
ще дишам обич. И ще съм добре...
Раздавам се. На всекиго по много.
Заспивам нощем. И сънувам ден.
Не вярвам във проблеми и тревоги.
Надявам се – и те не вярват в мен...
Съвсем обикновена си оставам.
Светът е най-любимото ми място.
И точно затова му заявявам:
Дошла съм си за правото на щастие.

Мира Дойчинова - irini

[Pantelej Putnik]

Поезия без рими

 

Престани да ми говориш

Не ме поглеждай даже...

Недей да влизаш в моите дни

.....недей ти казвам - ще боли.......

 

Защо ми се усмихваш...?!

това е толкова красиво

кажи ми как да удържа

като ми става с тебе толкова щастливо....

 

Усмихнат във съня си протягам ръце

и очаквам тебе да прегърна

и гръб на сивотата в моите дни

веднага да обърна...

 

Какво ме слушаш, обич нежна....

Ела!....... ела, аз тебе чакам

не се страхувам от пожара,

защото огънят съм аз....

не се страхувам жив да бъда

това е то живота – любов и болка,

а болката е пак любов....

 

Pantelej Putnik

[jungfraujoch]

Молитва към Свети Георги
Свети Георги, ти борец си
срещу всяко люто зло,
наш защитник пред Отец си,
наставлявай ни с добро!
Дай ни светлина в мечтите,
здраве в морните тела!
Измоли за нас защита
и за нашите деца!
Днес народът ни е в нужда.
Вярата му ти върни!
Да не станат нивга чужди
българските ни земи.
Свети Георги, тебе молим,
помощта си ни дари
и поклон дълбок ще сторим
за достойни бъднини!

Амин
автор Биляна Дар

Честит Празник,магеланци!Пожелавам на всички много здраве, изобилие, семейни радости и благоденствие.И пътешествия!

[Pantelej Putnik]

Да си обичал и да си обичан

Да си се губил в любовта

Да си изпитвал болка от раздялата

Когато си отиде тя

Да ти се сливат нощите и дните

Да изречеш милиони думи

Със затворена уста

Да виждаш, щом затвориш си очите

Как любовта подава ти ръка.

Ако това видял си във живота,

И в много нощи не си спал

Защото нея си обичал

То значи си живял

 

Pantelej Putnik

[Pantelej Putnik]

Любовната лирика може и да е красива, но стига толкова. Ето нещо истинско:

 

ПРОТЕСТ

 

Народ, който слави парите

Отглежда злодеи

Мъжете се пропиват в механите

Жените вкарва във бордеи

 

Днес за капитал се броят само парите

Качествата лични се свеждат до познанства

До хартии със цифри са ни свързани мечтите

Освобождавайки в душите ни празни пространства.

 

Да вземеш от другия е изкуство

Да се изложиш публично е добра реклама

Да инвестираш в безсмислени предмети

Е проява на богатство

Да цитираш чужди мисли като свои

Не е изобщо плагиатство.

Да умееш с красиви думи да възпееш

Душевна празнота

 

Да бъдеш бледа сянка

Сред сбирщина от егоисти

Да си фалшива муза

На измислени стилисти

 

Да си герой

Сред банда от идиоти

И вместо истина и чест

Да се продаваш за банкноти

 

"Какво са морал и етика?

Не са ли градове в Судан?
Не ми губете времето със глупости

Аз съм от пошлост обладан."

 

Да живееш сред тълпа

От всеразбиращи фили и фоби

Които не могат да се откъснат

От хобито да бъдат роби.

 

Да си поставиш фасада на сериозен,

а да не спираш да се излагаш

и за имиджа кичозен

усилия огромни да полагаш.

 

Да готвиш със омраза

Да любиш с отегчение

Да се усмихваш насила

Менте да бъде твойто вдъхновение.

 

Да си невежа

и с това да се гордееш

И на всяка чужда мисъл свежа

Да си готов да се присмееш

 

 

Да дадеш огледало на слепците

И споделяш мисли на глас с глухите

Да обясниш на празноглавия

Очевидността на лъжите.

 

Движението е по повърхността

Мисълта отдавна е демоде

За добрината изобщо да не отварям дума,

сякаш хвърлихме я в някое дере

Честта не се ли измерваше във сума!?

 

Нека се разделим на единици

И всеки сам да си е група

Какъв е смисълът от общото,

Като за егоиста е важното да трупа.

 

Самотата е бичът на нашето време

Парите си мислим, че са лек

Кога ли ще разбереме,

Че животът е хубав

Когато го споделиш със друг човек.

 

Не искам да съм част от сбирщина

Която живее без мечти

и ако изобщо за нещо си мечтае 

то това е само за пари

 

Докога ще бъдем роби

с къса памет и измислени герои

докога ще бъдем фоби на живота си

и фили на оковите.

 

Където има мисли – има свобода

Защото разумът ни прави хора

Защото мисълта е светлина,

Която прави свободен роба

 

Сякаш така и не разбрахме

Че „светло бъдеще“ с труд се гради

Защото промяната идва

Когато се променяш ти.

 

Pantelej Putnik

 

[Pantelej Putnik]

Ценности

 

Да трупаш пачки вместо спомени

е глупаво пилеене на време

Което плащаш със своя живот

А това, че живота пропиляваш

Вярвай, на никой не му дреме.

 

Любов и Радост са само от значение

Усмивката е проява на мисъл

И когато стигнеш до това прозрение

Тогава животът ти има смисъл.

 

Щастие е на върха на мойта пирамида

Добри дела са пътят към нея

Красотата дарява душата ми с наслада

Любовта е пряката отсечка към нирвана.

 

Ако си умен - в радост ще живееш

И щастието ще ти е идеал

Ако за цял живот това не проумееш

То значи, че напразно си живял.

 

Ако си умен, няма да забравяш,

Че ти не си едничък на света

И хората не са статисти в твоя сериал

Че всеки от тях е вселена

Която има своя идеал

Че всеки във обич роден е,

Че всеки своите сълзи пролял.

и ако за цял живот това не проумееш

То значи, че напразно си живял.

 

Pantelej Putnik

[jungfraujoch]

Към брата си

 

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

 

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, братя, губя,

тия глупци като мразя.

 

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпнали душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

 

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

 

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

 

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий — плач народен!

 

Христо Ботев

 

Поклон!

 

 

[jungfraujoch]

Нека да е лято

 

Нека да е лято, само да е лято,
топло и зелено като горски мъх.
Да струи тревата - силна, некосена -
искам да е лято до последен дъх.

Да е тихо, тихо, тихо над земята -
на кравайче свито времето да спи.
Да звъни в нивята зреещото жито,
нека да е лято милиони дни.

Беше първи ден на дълго страшно лято,
житото вършееше война,
падаха мъже в тревата, виеше железен вятър,
времето лежеше мъртво
в черната окопна тишина.

Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път.

Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд,
волно като вятър, мило като песен -
вечно да е лято всеки път.

 

Миряна Башева

 

Поклон пред паметта и.