Искам да се похваля

[Marusinka]

Здравейте, скъпи магеланци! Както обещах да направя - линковете за закупуване на книгата:

 

https://spisanie8.bg/книги/повелители-на-съня.html

https://supernova-books.com

 

Сайтът на самото издателство е с технически проблем, който скоро ще бъде отстранен, но през списание 8 вече свободно можете да си я набавите 🙂

[Lyubina]

Успях да я поръчам 🙂 , сега чакам обратна връзка. 

 

 

[ВениК]

Дълго се чудих дали да пиша, ама накрая реших. Ще се хваля, при това сама ще си давам оценка..

Поредното ни дълго пътуване, което завърши в понеделник се превърна в своеобразен тест да мен. Тест за психическа устойчивост с продължителност 17 дни. Минах през теста и си давам 6+.

Извън тази тема... Внимавайте с кого тръгвате на път, че да не се уредите като мен. 

[дядо Пепи]

преди 8 часа, ВениК каза:

Внимавайте с кого тръгвате на път, че да не се уредите като мен. 

????????????🤔

[Marusinka]

На 2.10.2023 г. в 10:09, Lyubina каза:

Успях да я поръчам 🙂 , сега чакам обратна връзка. 

 

 

Благодаря изключително много за подкрепата, Любина! И сайтът ни от вчера работи - скоро ще сложим интервю с авторката и допълнителни материали 🎉🎉🎉
 

[MayaS]

И аз поръчах от сайта на списание 8. Имам потвърждение и чакам доставката. Не знам кога ще влезе в употреба, но такова нещо не се пропуска. Може и аз да я прочета.

[Anna Kalinovska]

преди 11 часа, ВениК каза:

Внимавайте с кого тръгвате на път, че да не се уредите като мен. 

  Много вярно. В Перу, 2018 г., се присламчи съученичка, дето се знаем от 14-годишни... И до днес в изминалото оттогава време не съм спряла да се учудвам.. 🙃

Важно е човек да запази нагласа и настроение, където и с когото и да е. Възможно е! Дори хубаво време си нося навсякъде  

Ама и още повече внимавам със спътниците, понеже горното коства повече енергия и усилия..

[iaia_mama]

Преди 1 час, Anna Kalinovska каза:

внимавам със спътниците

Да, за съжаление е трудно да си намери човек свястна компания за едно пътуване, защото винаги е добре да имаш някой до себе си. Но пък е кофти, когато той се окаже просто "куфар", че и с претенции... Затова, по-често съм "в одиночку"  🙂 Соловите ми хайманосвания са най-добрите - винаги всичко е точно, и с мен си не ми е скучно  🙂  А, ако толкова ми се доприказва, винаги се намира някой, с който да побъбрим малко и после всеки по пътя си. Моите вкъщи понякога ме бъзикат, че май съм станала асоциална 🙂  Не, просто не съм мотивирана да пътувам с човек, който не проявява интерес в подготовката на пътуването, а после ми пили нервите с претенции, въпроси, желания... и ми трови пътешествието. Нали така?!  🙂

[ven62]

преди 11 часа, ВениК каза:

...

Извън тази тема... Внимавайте с кого тръгвате на път, че да не се уредите като мен. 

Аз винаги съм се учудвал на хората, които пътуват групово. И тук има не малко, които се самоорганизират и пътуват заедно, а подозирам , че дори не са братовчеди или добри приятели.

Мога само да ги адмирирам. Аз на такъв подвиг не съм способен.

Единствения човек, с когото мога да пътувам с удоволствие е жена ми. Дори и с децата ни и техните семейства понякога се дразня. Всеки има различни интереси, нужди, темп на обикаляне, ходене, не този ресторант, онази маса, ...

Яно в това отношение съм пълен темерут (асоциален ще да е комплимент  ), но на мен си ми е добре.

[Argentique]

преди 8 минути , iaia_mama каза:

Да, за съжаление е трудно да си намери човек свястна компания за едно пътуване, защото винаги е добре да имаш някой до себе си. Но пък е кофти, когато той се окаже просто "куфар", че и с претенции... Затова, по-често съм "в одиночку"  🙂 Соловите ми хайманосвания са най-добрите - винаги всичко е точно, и с мен си не ми е скучно  🙂  А, ако толкова ми се доприказва, винаги се намира някой, с който да побъбрим малко и после всеки по пътя си. Моите вкъщи понякога ме бъзикат, че май съм станала асоциална 🙂  Не, просто не съм мотивирана да пътувам с човек, който не проявява интерес в подготовката на пътуването, а после ми пили нервите с претенции, въпроси, желания... и ми трови пътешествието. Нали така?!  🙂

Хич няма да се ха́бя да пиша мнение, щото ми го написаха.  След като веднъж пътувах с куфар с претенции , че и вреслив, който ми повишаваше тон постоянно, вече провеждам сериозни многоетапни конкурси за непознати бъдещи спътници. 
Или ходя сама, когато с един куршум уцелвам два заека – хем опознавам нови места, хем себе си на път. 

[MayaS]

преди 2 часа, Marusinka каза:

Благодаря изключително много за подкрепата, Любина! И сайтът ни от вчера работи - скоро ще сложим интервю с авторката и допълнителни материали 🎉🎉🎉
 

Вече я държа в ръцете си.

[ВениК]

Аз организирах пътуването на добра воля. Имах предвид, че аз също остарявам и ще дойде ден дето няма да мога да се справям с непрекъснато  променящия се свят и бих се радвала ако някой на мен ми помогне както аз сега помогнах. 

Имам удивителната способност да привличам откачалки от всякакъв сорт и калибър. Досега инстинктите ми работеха и успявах да се справя навреме и без последствия. Този път не беше така. Макар, че имаше индикации, но аз ги пренебрегнах и това ми е грешката. Като лампата взе да свети червено вече беше късно за каквато и да е промяна.

И не става въпрос за това, че търпях нечии капризи, а за това, че с ММ брахме срам, голям срам, многократно. Върха на всичко беше като въпросната дама се загуби последния ден в Мадрид и я издирвахме.

Не ми се удава да пиша, но ако можех щеше да се получи добър сценарии за филм по истински случай под мотото "Буля Ганьовица в Европа".

Така и не разбрах въпросната личност защо тръгна да пътува като нищо никъде не я заинтересува. Както и да е, минало е.

 

[Дани Магелани]

преди 3 часа, Marusinka каза:

Благодаря изключително много за подкрепата, Любина! И сайтът ни от вчера работи - скоро ще сложим интервю с авторката и допълнителни материали 🎉🎉🎉
 

Може ли да сложиш линк и към вашия сайт?

[Дани Магелани]

Преди 1 час, iaia_mama каза:

Да, за съжаление е трудно да си намери човек свястна компания за едно пътуване, защото винаги е добре да имаш някой до себе си. Но пък е кофти, когато той се окаже просто "куфар", че и с претенции... Затова, по-често съм "в одиночку"  🙂 Соловите ми хайманосвания са най-добрите - винаги всичко е точно, и с мен си не ми е скучно  🙂  А, ако толкова ми се доприказва, винаги се намира някой, с който да побъбрим малко и после всеки по пътя си. Моите вкъщи понякога ме бъзикат, че май съм станала асоциална 🙂  Не, просто не съм мотивирана да пътувам с човек, който не проявява интерес в подготовката на пътуването, а после ми пили нервите с претенции, въпроси, желания... и ми трови пътешествието. Нали така?!  🙂

Абсолютно подкрепям. От години пътувам предимно сама. Сама опраделям забележителностите, темпото, бюджета, периода. Не се налага да се съобразявам с капризите и претенциите на други, не поемам негативите от техни грешки. По-скъпо е, но спокойствието заслужава тази цена. Но за рождения си ден, който често празнувам в някоя европейска страна, си каня компания за пътуването.

[iaia_mama]

Преди 1 час, ВениК каза:

Аз организирах пътуването на добра воля. Имах предвид, че аз също остарявам и ще дойде ден дето няма да мога да се справям с непрекъснато  променящия се свят и бих се радвала ако някой на мен ми помогне както аз сега помогнах. 

Имам удивителната способност да привличам откачалки от всякакъв сорт и калибър. Досега инстинктите ми работеха и успявах да се справя навреме и без последствия. Този път не беше така. Макар, че имаше индикации, но аз ги пренебрегнах и това ми е грешката. Като лампата взе да свети червено вече беше късно за каквато и да е промяна.

И не става въпрос за това, че търпях нечии капризи, а за това, че с ММ брахме срам, голям срам, многократно. Върха на всичко беше като въпросната дама се загуби последния ден в Мадрид и я издирвахме.

Не ми се удава да пиша, но ако можех щеше да се получи добър сценарии за филм по истински случай под мотото "Буля Ганьовица в Европа".

Така и не разбрах въпросната личност защо тръгна да пътува като нищо никъде не я заинтересува. Както и да е, минало е.

 

Значи, все пак е било търпимо, щом сте я търсили, когато се е загубила  🙂
Моят последен случай е от миналата година и беше лееко по-различен.
Аз също на добра воля правя цялата организация по пътуването, а принципът ми е "Колкото може по-малко пари за колкото може по-дълго и по-качествено/интересно пътуване", което означава много дни наред ровене из интернет, взиране в компютъра до среднощите, докато почне да ми боцка в очите, сравняване на цени, четене на отзиви, стиковане на транспорт, разписания и спирки дори на градския транспорт, работно време на обектите, които ме интересуват и т.н.  Та, бяхме с една моя бивша колежка, с която бях пътувала и преди, на за кратко, и пак ме беше изнервяла на моменти. В този случай пътуването из Турция щеше да е 19 дни, част от които в района до иранската граница. Бяхме толкова близо, че на моменти дори виждахме вишките и самия наряд на границата, дори на два пъти ни проверяваха паспортите и се интересуваха какво правим там. Но всичко премина без проблем от тяхна страна. Проблеми ми създаваше моята позната, която, оказа се, не може да диша, ако не й е гадно. Все нещо не й харесваше, все моята стая в хотела беше по-хубава от нейната (слава Богу, че всички резервации ни бяха все в самостоятелни стаи), все тоя бил простак, оня бил тъп мангал, а тя, горката, е толкова добра, умна и възпитана, те (в тази част на света) баси колко са изостанали, не могат да се сравняват с нея. Изобщо, тя си знаела, че "тук" (Турция) не било "нейното". На въпроса ми, защо изобщо е тръгнала, щом си е знаела, отговорът й беше "Ми де да знам, на̀!"   И така дни наред. Безброй пъти, по време на обикновен разговор, ми задава̀ въпроси от рода "Кой ти дава право да казваш еди-какво си? Кой ти е дал право да направиш еди-какво си? Как може еди-какво? Коя си ти, че еди-какво?"   Бога ми, на моменти ми ставаше смешно, на моменти се дразнех, но когато започна да вдига октавите и хората да се заглеждат по нас, когато започна да съска и обидни думички, вече взе много да ме стяга шапката. И щом кацнахме обратно в Истанбул, настаних я в хотела и й казах, че аз бях дотук, нататък е сама. На въпроса й "Защооо?" с най-голямо удоволствие отвърнах "Че коя съм аз, та да те развеждам из Истанбул?"   Тя "Ама нали знаеш, че никога не съм била в Истанбул, не го познавам, не знам турски?"   Е, сорри, ама ми беше писнало, отговорих й  "Ама коя съм аз, кой ми дава право да съм ти гид из Истанбул? И аз не знам турски, а ти нали си умна, интелигентна, знаеш английски (някоя-друга дума, оказа се), ми оправяй се!" И й бих шута. За което хич не съжалявам. Оправила се е, разбира се, щото жива-здрава и натоварена с покупки се качи в автобуса за Варна след три дена, на тръгване, ноо... вече (взаимно) не се познавахме.  Та, на тази ми компания съм й ударила черен печат оттогава, нищо, че вече ми е минало  🙂

Но, имаше и забавни моменти с нея, които и сега ме разсмиват. Например, само един ще разкажа, да не спамя много 🙂

В хотела във Ван сутрин на закуската имаше и едно голямо гърне с някаква топла супа. От персонала на хотела само едната девойка на рецепцията знаеше малко английски и често използваше гугъл-преводача за по-сигурно, всички други говореха само турски, някои и кюрдски. Но нямаше проблем, с някоя-друга турска дума, с жестове и усмивки - разбирахме се. Та, на едната от закуските мойта "приятелка" ме пита "Как беше супа на турски?" Отговарям "чорба". Тя става от масата, тръгва наперено през цялата зала към масите с подредената храна и звънко се провиква към момчето, което я обслужва "Екскюзмии... чорба!  Вий ли ши ми налейти?" и  тиква една празна купичка в ръцете му, а той я гледа полуусмихнат и недоумяващ. Тя се плясва в гърдите "Дай, айде, дай, аз ще си сипя!" - истински бай Ганьо в дамски вариант. После ме пита що съм ухилена, що ми е така весело тази сутрин. Казах й , че съм сънувала нещо хубаво, но не помня какво  🙂

 

[Lyubina]

преди 2 часа, MayaS каза:

Вече я държа в ръцете си

И аз, и аз! 

[Anna Kalinovska]

преди 2 часа, ВениК каза:

Аз организирах пътуването на добра воля. Имах предвид, че аз също остарявам и ще дойде ден дето няма да мога да се справям с непрекъснато  променящия се свят и бих се радвала ако някой на мен ми помогне както аз сега помогнах. 

Имам удивителната способност да привличам откачалки от всякакъв сорт и калибър. Досега инстинктите ми работеха и успявах да се справя навреме и без последствия. Този път не беше така. Макар, че имаше индикации, но аз ги пренебрегнах и това ми е грешката. Като лампата взе да свети червено вече беше късно за каквато и да е промяна.

И не става въпрос за това, че търпях нечии капризи, а за това, че с ММ брахме срам, голям срам, многократно. Върха на всичко беше като въпросната дама се загуби последния ден в Мадрид и я издирвахме.

Не ми се удава да пиша, но ако можех щеше да се получи добър сценарии за филм по истински случай под мотото "Буля Ганьовица в Европа".

Така и не разбрах въпросната личност защо тръгна да пътува като нищо никъде не я заинтересува. Както и да е, минало е.

 

Ende gut - alles gut. Едно голямо ❤️ слагам за теб тук. Когато някой зачака да поема всичко сама, ми става ясно, че няма да я бъде.. Пример е как се спрях от последния концерт на Тина Търнър в Кьолн в началото на 90-те, със сина ми, при осигурени самолетни и концертни билети. А не биваше.., но бях твърде незряла тогава и лекомислено позволих ситуацията да ме разлюлее и да не мина светкавично към вариант Б. С непознати спътници ми е по-лесно - овреме давам ясен знак, за да има яснота и ред до края на пътешествието.

[ДиянаВ]

преди 2 часа, iaia_mama каза:

"Екскюзмии... чорба!

На турския много му ходи комбинацията с английски. И от моята уста е излизал подобен бисер. Нещо с екмек беше, но не помня вече. После години наред ме базикаха от компанията . Но нашата групичка си беше великолепна

[Pantelej Putnik]

преди 6 часа, Argentique каза:

вече провеждам сериозни многоетапни конкурси за непознати бъдещи спътници.

Сикюзми, ханъм ефенди, къдие сие подават докименките. Ай тъй питам за идин аркадаш. 🤣🤣

[Marusinka]

преди 6 часа, Дани Магелани каза:

Може ли да сложиш линк и към вашия сайт?

Ето, Дани: https://supernova-books.com/

 

@MayaS - това е страхотно, че толкова бързо е дошла! 

[bibi]

И моето книжле пътува. Даже днес щеше да е при мен, ама пак съм в северната ни съседка, та го отложих за понеделник. Книга има- чакаме бебе! 😀

[oli_mali]

Аз пък видях, че е на витрините в Хеликон 😉

 

[Coo]

@ДиянаВ защо не се хвали какъв клип са снимали на домашното й летището в Русе? Знам, че не се ползва за полети, обаче за изкуство е топ, на този клип изглежда добре като истинско 😉 🙂 🙂

 

 

[Taliana]

преди 9 часа, Coo каза:

@ДиянаВ защо не се хвали какъв клип са снимали на домашното й летището в Русе? Знам, че не се ползва за полети, обаче за изкуство е топ, на този клип изглежда добре като истинско 😉 🙂 🙂

 

 

 Преди дни имаше новина, че самолета Спартан е кацнал на летището за тежко болен пациент. Това означава, че летището може да функционира, но едва ли ще го пуснат за редовни полети, макар и гръмко да говорят за това. Жалко...

[Иван Попов]

На 2.10.2023 г. в 18:30, Marusinka каза:

Здравейте, скъпи магеланци! Както обещах да направя - линковете за закупуване на книгата:

 

Успях да я поръчам, сега ще видим кога ще дойде. 😉

 

И аз да се похваля – тази седмица проведохме обучение с колега по ИКТ върху запознаване с новостите около "ChatGPT". 😊

Целта беше да покажем на колегите как да използват AI за подпомагане и какво да очакват от учениците след използването на ChatGPT.

Вече забелязвам, че много от тях активно използват този инструмент, като решават задачите по различен начин от моя или от учебника 😇

Ако има любопитни във форума мога да изпратя материали 😉