Прескочи до съдържание

Книги


Препоръчани мнения

1 hour ago, домосед said:

Марин Троянов

Под Африканското слънце

 

Под африканското слънце by Марин Троянов

 

Домоседско ревю: https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15315551

Присъединявам се към мнението на mradulova.

Краткото резюме на книгата, което си направил е много добро. Грабна ме, запали ме, ще я прочета. :elf:

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Аз чета тази:ok:. Джото, Мазачо, Ботичели, Леонардо, Микеланджело, Джорджоне, Рафаело, Тинторето, Ел Греко, Веласкес, Рубенс, Рембранд, Иля Репин, Гоя, Дьолакроа, Моне и още много други. Втори ден не спирам да мисля, как Микеланджело две години е бил на скелето, там ял, там спал, рисувайки тавана на Сикстинската капела. Животът на великите личности винаги е интересувал хората.

 

Драган Тенев : "В специалните научни книги, написани върху същността и значението на творбите на отделните художници за развитието на изкуството, изследователите говорят или спорят често по въпроси, които са извън рамките на мисленето на повечето любители, които всъщност "консумират" самото изкуство. В книгата, която ти предлагам аз си поставих обратната задача-да покажа главно създателите на великите произведения в живописта преди всичко като хора, а заедно с това да те накарам после сам да се заинтересуваш от техните произведения, да свържа "живите хора" с вечно живите им творби. Ако съм постигнал това, то ще бъде за мен най-добрата компенсация за труда, който ми струва тази книга".

 

Чела съм за тези велики художници, но това е най-най-доброто за мен от всичко прочетено до сега за тях. Няма сухи факти, няма биографии, те наистина оживяват в разказите му.

661428.jpg

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Аз препрочитам една любима книжка от юношеските ми години, своебразно цветисто описание на моряшките перипетии на автора, плавал на китоловни кораби, танкери и траулери през 30те години на ХХ век, горещо я препоръчвам на всеки, който обича морето ;) 

 

DSCF3654.thumb.JPG.d8cebd5436a4731d80ff38fa673ef11f.JPG

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
преди 3 часа, домосед каза:

Марин Троянов

Под Африканското слънце

 

Под африканското слънце by Марин Троянов

 

Домоседско ревю: https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15315551

В първия момент помислих, че си издал нова книга, но уви, разочарование...

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 1 час, Childish каза:

че си издал нова книга

Аз? С такова постно заглавие? ;)

 

преди 4 часа, mradulova каза:

че и на заем я даваш за четене

Разбира се! Напомни ми преди следващата среща

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Обикновено чета по 2 книги паралелно и препрочитам една...та тройката ми тези дни е следната:

 

19467794_10212129558105729_3377233025113933015_o.thumb.jpg.d7dc317de6515257010cac2b5ae6ffbd.jpg

 

Петър Берон е много сладкодумен и на книги, и на живо - определено има голяма заслуга за запалването ми по Африка :) Скоро си купих трилогията му - "Живот ли бе да го опишеш" и съм го подхванала...

 

Керам съм го чела като ученичка и сега с удоволствие си препрочитам историите на Шамполион, Белцони, Мариет и другите изследователи на древен Египет...абе велики времена са били!

 

А Иво Иванов - който не го е чел - ПРЕПОРЪЧВАМ! Скоро гледах поредното интервю с него и си препрочитам някои истории...Само да знаете, че тази книга върви с много кърпички... На който му е любопитно - слагам линк към мой опит за разказ-резюме на част от историите: https://www.facebook.com/notes/marieta-radulova/тримата/10152511014818339/

 

  • Харесвам 8
  • Браво 1
Връзка към коментар
  • 1 месец по-късно ...

Джон Кенеди Тул 

Сговор на глупци (А Confederacy Of Dunces)


Тоя роман не е писан специално за читатели пътешественици, но с образите, с които ни среща там през 1960-те в Нови Орлеан, би могъл сериозно да събуди любопитството ни и половин век по-късно.  

 

Домоседско ревю: https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15474500

 

 

Image result for a confederacy of dunces original cover

 

(Има го и в български превод от Народна култура, 1989)

Редактирано от домосед
  • Харесвам 3
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

Понеже не ми се пише ревю за знакова американска новела, която съм прочел 60 години след излизането ѝ, ще го обърна на куиз.

 

Ако е дадено, че главната героиня се казва Холи Гоулайтли, кой от следните персонажи не принадлежи към групата на останалите?  И защо?

a/ Mаргарет Тачър Фицхю Уайлдууд

b/ Жозе Ибара-Йегер

c/ Сапфиа Шпанела

d/ Мейбъл Минерва

e/ Куейнтанс Смит

(изписал съм ги на кирилица, само за да затрудня чичо Гугъл <_<)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 8 минути , домосед каза:

Понеже не ми се пише ревю за знакова американска новела, която съм прочел 60 години след излизането ѝ, ще го обърна на куиз.

 

Ако е дадено, че главната героиня се казва Холи Гоулайтли, кой от следните персонажи не принадлежи към групата на останалите?  И защо?

a/ Mаргарет Тачър Фицхю Уайлдууд

b/ Жозе Ибара-Йегер

c/ Сапфиа Шпанела

d/ Мейбъл Минерва

e/ Куейнтанс Смит

(изписал съм ги на кирилица, само за да затрудня чичо Гугъл <_<)

Закуска в Тифани,но освен Холи Гоулайтли друго име ни си спомням

Връзка към коментар
преди 27 минути , домосед каза:

кой от следните персонажи не принадлежи към групата на останалите?  И защо?
...

d/ Мейбъл Минерва

...

А сега де ...
Кончето? 

Редактирано от Фичо
  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 2 часа, Фичо каза:

А сега де ...
Кончето? 

Впрочем, про познат кон, ми хрумна и още едно подусловие с повишена трудност: а как се казва котаракът на главната героиня?

Редактирано от домосед
Връзка към коментар
преди 5 минути , домосед каза:

Впрочем, про познат кон, ми хрумна и още едно подусловие с повишена трудност: а как се казва котаракът на главната героиня?

А той въобще имаше ли име?Според мен - нямаше.Ако правилно помня.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 12 минути , AlexandraKo каза:

А той въобще имаше ли име?Според мен - нямаше.Ако правилно помня.

Още един абсолютно правилен отговор. Тя отказваше да го кръсти, защото не беше убедена, че принадлежат един на друг :ok:

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
преди 29 минути , домосед каза:

Още един абсолютно правилен отговор. Тя отказваше да го кръсти, защото не беше убедена, че принадлежат един на друг :ok:

У нас честичко се сещаме и се кискаме, дето Холи викаше, че диаманти било неприлично да се носят преди 45 години.И дето ги асоциираше с бръчки и бели коси.:lol:

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

Австралийската книга на Изабела:

Домоседско ревю: https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15562072

 

На запад от рая

За първата, новозеландската,  вече съм пускал линк от читателския си дневник

https://www.goodreads.com/author_blog_posts/14969674--

 

11100811


 

Редактирано от домосед
  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Ей тая книга магеланец @Бале , който живее в града на корицата, ме свари да я чета пред Народния театър.
И извади две бири

 

https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15574337

 

25492708

 

 

  • Харесвам 7
Връзка към коментар
  • 3 седмици по-късно ...

451625.jpg

 

Падането на Константинопол

Стивън Рънсиман, 1965 г.

 

"Тези оживени спорове се водеха в атмосфера на материален упадък. Въпреки блясъка на своите учени в края на XIV столетие Константинопол представляваше един глух, замиращ град. Населението, което заедно с предградията наброяваше през XII век около един милион, бе спаднало сега на не повече от сто хиляди и продължаваше да намалява. Предградията покрай Босфора бяха вече в турски ръце. Пера, оттатък Златния рог, беше генуезка колония. От предградията по тракийския бряг, край Босфора и Мраморно море, някога изпъстрени с разкошни вили и богати манастири, бяха останали само няколко селца, събрани около древните църкви. Дори в най-страшните си дни самият град, заграден от стена, дълга 14 мили, беше пълен с градини и паркове, разделящи отделните квартали. Сега много от тях бяха изчезнали. Само полета и гори разделяха тези, които бяха останали. В средата на XIV столетие пътешественикът Ибн Батута вижда зад стените тринадесет отделни градчета. Според Гонзалес Деклавио в първите години на XV столетие изглежда изумително един тъй огромен град да затъне в развалини. Няколко години по-късно Бертрандон де ла Брокиер се слисва от неговото обезлюдяване. В 1437 година Перо Тафур пише за разпръснатото и бедно население на града. В много квартали човек имал чувството, че се намира в открито поле с диви рози, които напролет цъфтели по плетищата, а славеи пеели в храстите."

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

Тъкмо приключих "Земиндар" на Валери Фитцджералд - нещо като любовна история на фона на Сипайското възстание в Индия през 1857 година.

На моменти леко тегава, но като цяло ми хареса:

22663547.jpg

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.