mradulova Публикувано: 21 юни, 2017 Публикувано: 21 юни, 2017 @домосед, много хубаво ревю! Сега ако кажеш, че и на заем я даваш за четене, направо се записвам И черпя на следващата среща... 1
Radnev Публикувано: 21 юни, 2017 Публикувано: 21 юни, 2017 1 hour ago, домосед said: Марин Троянов Под Африканското слънце Домоседско ревю: https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15315551 Присъединявам се към мнението на mradulova. Краткото резюме на книгата, което си направил е много добро. Грабна ме, запали ме, ще я прочета. 1
Емика Публикувано: 21 юни, 2017 Публикувано: 21 юни, 2017 Аз чета тази. Джото, Мазачо, Ботичели, Леонардо, Микеланджело, Джорджоне, Рафаело, Тинторето, Ел Греко, Веласкес, Рубенс, Рембранд, Иля Репин, Гоя, Дьолакроа, Моне и още много други. Втори ден не спирам да мисля, как Микеланджело две години е бил на скелето, там ял, там спал, рисувайки тавана на Сикстинската капела. Животът на великите личности винаги е интересувал хората. Драган Тенев : "В специалните научни книги, написани върху същността и значението на творбите на отделните художници за развитието на изкуството, изследователите говорят или спорят често по въпроси, които са извън рамките на мисленето на повечето любители, които всъщност "консумират" самото изкуство. В книгата, която ти предлагам аз си поставих обратната задача-да покажа главно създателите на великите произведения в живописта преди всичко като хора, а заедно с това да те накарам после сам да се заинтересуваш от техните произведения, да свържа "живите хора" с вечно живите им творби. Ако съм постигнал това, то ще бъде за мен най-добрата компенсация за труда, който ми струва тази книга". Чела съм за тези велики художници, но това е най-най-доброто за мен от всичко прочетено до сега за тях. Няма сухи факти, няма биографии, те наистина оживяват в разказите му. 5
примкаря Публикувано: 21 юни, 2017 Публикувано: 21 юни, 2017 Аз препрочитам една любима книжка от юношеските ми години, своебразно цветисто описание на моряшките перипетии на автора, плавал на китоловни кораби, танкери и траулери през 30те години на ХХ век, горещо я препоръчвам на всеки, който обича морето 6
Childish Публикувано: 21 юни, 2017 Публикувано: 21 юни, 2017 преди 3 часа, домосед каза: Марин Троянов Под Африканското слънце Домоседско ревю: https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15315551 В първия момент помислих, че си издал нова книга, но уви, разочарование... 1
домосед Публикувано: 21 юни, 2017 Публикувано: 21 юни, 2017 преди 1 час, Childish каза: че си издал нова книга Аз? С такова постно заглавие? преди 4 часа, mradulova каза: че и на заем я даваш за четене Разбира се! Напомни ми преди следващата среща 3
mradulova Публикувано: 23 юни, 2017 Публикувано: 23 юни, 2017 Обикновено чета по 2 книги паралелно и препрочитам една...та тройката ми тези дни е следната: Петър Берон е много сладкодумен и на книги, и на живо - определено има голяма заслуга за запалването ми по Африка Скоро си купих трилогията му - "Живот ли бе да го опишеш" и съм го подхванала... Керам съм го чела като ученичка и сега с удоволствие си препрочитам историите на Шамполион, Белцони, Мариет и другите изследователи на древен Египет...абе велики времена са били! А Иво Иванов - който не го е чел - ПРЕПОРЪЧВАМ! Скоро гледах поредното интервю с него и си препрочитам някои истории...Само да знаете, че тази книга върви с много кърпички... На който му е любопитно - слагам линк към мой опит за разказ-резюме на част от историите: https://www.facebook.com/notes/marieta-radulova/тримата/10152511014818339/ 8 1
домосед Публикувано: 26 юли, 2017 Публикувано: 26 юли, 2017 (редактирано) Джон Кенеди Тул Сговор на глупци (А Confederacy Of Dunces) Тоя роман не е писан специално за читатели пътешественици, но с образите, с които ни среща там през 1960-те в Нови Орлеан, би могъл сериозно да събуди любопитството ни и половин век по-късно. Домоседско ревю: https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15474500 (Има го и в български превод от Народна култура, 1989) Редактирано 26 юли, 2017 от домосед 3
домосед Публикувано: 3 август, 2017 Публикувано: 3 август, 2017 Понеже не ми се пише ревю за знакова американска новела, която съм прочел 60 години след излизането ѝ, ще го обърна на куиз. Ако е дадено, че главната героиня се казва Холи Гоулайтли, кой от следните персонажи не принадлежи към групата на останалите? И защо? a/ Mаргарет Тачър Фицхю Уайлдууд b/ Жозе Ибара-Йегер c/ Сапфиа Шпанела d/ Мейбъл Минерва e/ Куейнтанс Смит (изписал съм ги на кирилица, само за да затрудня чичо Гугъл ) 1
traveler Публикувано: 3 август, 2017 Публикувано: 3 август, 2017 преди 8 минути , домосед каза: Понеже не ми се пише ревю за знакова американска новела, която съм прочел 60 години след излизането ѝ, ще го обърна на куиз. Ако е дадено, че главната героиня се казва Холи Гоулайтли, кой от следните персонажи не принадлежи към групата на останалите? И защо? a/ Mаргарет Тачър Фицхю Уайлдууд b/ Жозе Ибара-Йегер c/ Сапфиа Шпанела d/ Мейбъл Минерва e/ Куейнтанс Смит (изписал съм ги на кирилица, само за да затрудня чичо Гугъл ) Закуска в Тифани,но освен Холи Гоулайтли друго име ни си спомням
домосед Публикувано: 3 август, 2017 Публикувано: 3 август, 2017 В момента, traveler каза: Закуска в Тифани Дотук добре ...
Фил Публикувано: 3 август, 2017 Публикувано: 3 август, 2017 (редактирано) преди 27 минути , домосед каза: кой от следните персонажи не принадлежи към групата на останалите? И защо? ... d/ Мейбъл Минерва ... А сега де ... Кончето? Редактирано 3 август, 2017 от Фичо 1
домосед Публикувано: 3 август, 2017 Публикувано: 3 август, 2017 В момента, Фичо каза: А сега де ... Кончето? Yes!!! Абсолютно правилен отговор. Мейбъл Минерва е кон. 2
домосед Публикувано: 3 август, 2017 Публикувано: 3 август, 2017 (редактирано) преди 2 часа, Фичо каза: А сега де ... Кончето? Впрочем, про познат кон, ми хрумна и още едно подусловие с повишена трудност: а как се казва котаракът на главната героиня? Редактирано 3 август, 2017 от домосед
AlexandraKo Публикувано: 3 август, 2017 Публикувано: 3 август, 2017 преди 5 минути , домосед каза: Впрочем, про познат кон, ми хрумна и още едно подусловие с повишена трудност: а как се казва котаракът на главната героиня? А той въобще имаше ли име?Според мен - нямаше.Ако правилно помня. 1
домосед Публикувано: 3 август, 2017 Публикувано: 3 август, 2017 преди 12 минути , AlexandraKo каза: А той въобще имаше ли име?Според мен - нямаше.Ако правилно помня. Още един абсолютно правилен отговор. Тя отказваше да го кръсти, защото не беше убедена, че принадлежат един на друг 4
AlexandraKo Публикувано: 3 август, 2017 Публикувано: 3 август, 2017 преди 29 минути , домосед каза: Още един абсолютно правилен отговор. Тя отказваше да го кръсти, защото не беше убедена, че принадлежат един на друг У нас честичко се сещаме и се кискаме, дето Холи викаше, че диаманти било неприлично да се носят преди 45 години.И дето ги асоциираше с бръчки и бели коси. 3
Моника Публикувано: 3 август, 2017 Публикувано: 3 август, 2017 Аз започнах "Летище" на Артър Хейли. 4
домосед Публикувано: 11 август, 2017 Публикувано: 11 август, 2017 Пак си намерих книга за Африка за одумване: https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15552200-- 3
домосед Публикувано: 14 август, 2017 Публикувано: 14 август, 2017 (редактирано) Австралийската книга на Изабела: Домоседско ревю: https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15562072 За първата, новозеландската, вече съм пускал линк от читателския си дневник https://www.goodreads.com/author_blog_posts/14969674-- Редактирано 14 август, 2017 от домосед 7
домосед Публикувано: 16 август, 2017 Публикувано: 16 август, 2017 Ей тая книга магеланец @Бале , който живее в града на корицата, ме свари да я чета пред Народния театър. И извади две бири https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15574337 7
Брани Публикувано: 1 септември, 2017 Публикувано: 1 септември, 2017 Падането на Константинопол Стивън Рънсиман, 1965 г. "Тези оживени спорове се водеха в атмосфера на материален упадък. Въпреки блясъка на своите учени в края на XIV столетие Константинопол представляваше един глух, замиращ град. Населението, което заедно с предградията наброяваше през XII век около един милион, бе спаднало сега на не повече от сто хиляди и продължаваше да намалява. Предградията покрай Босфора бяха вече в турски ръце. Пера, оттатък Златния рог, беше генуезка колония. От предградията по тракийския бряг, край Босфора и Мраморно море, някога изпъстрени с разкошни вили и богати манастири, бяха останали само няколко селца, събрани около древните църкви. Дори в най-страшните си дни самият град, заграден от стена, дълга 14 мили, беше пълен с градини и паркове, разделящи отделните квартали. Сега много от тях бяха изчезнали. Само полета и гори разделяха тези, които бяха останали. В средата на XIV столетие пътешественикът Ибн Батута вижда зад стените тринадесет отделни градчета. Според Гонзалес Деклавио в първите години на XV столетие изглежда изумително един тъй огромен град да затъне в развалини. Няколко години по-късно Бертрандон де ла Брокиер се слисва от неговото обезлюдяване. В 1437 година Перо Тафур пише за разпръснатото и бедно население на града. В много квартали човек имал чувството, че се намира в открито поле с диви рози, които напролет цъфтели по плетищата, а славеи пеели в храстите." 2
примкаря Публикувано: 10 септември, 2017 Публикувано: 10 септември, 2017 Припомням си наученото в училище 1 2
гост Публикувано: 10 септември, 2017 Автор Публикувано: 10 септември, 2017 преди 53 минути , примкаря каза: Припомням си наученото в училище Туй хладно оръжие каква роля играе в припомнянето?
Роца Публикувано: 10 септември, 2017 Публикувано: 10 септември, 2017 Тъкмо приключих "Земиндар" на Валери Фитцджералд - нещо като любовна история на фона на Сипайското възстание в Индия през 1857 година. На моменти леко тегава, но като цяло ми хареса: 1
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега